понеделник, 14 май 2012 г.

неспокоен дух

.
От няколко дена едни такива настроения и мисли са ме обзели... Че чак понякога си мисля, че не е за приказване.
Усещането, че съм загубена тия дни е толкова силно, а с него идва /май това е добре-то/ желанието да се намеря, да се открия в себе си.
Пътеките, защото по пътища е твърде лесно, по които поемам са незнайни, залутани, може би и не съвсем сигурни.
Но пък са си мои пътеки, мой избор, моето търсене.
В тия дни се опитва да надделее в мен чувството за собственост и всеки опит за някаква намеса в моите ми територии е таксувана като вражеско нахълтване.
Какво значи това ли... дори преместването на книгата ми на три сантиметра от мястото, където аз съм я поставила е такъв вражески акт. Да не говорим за повече...
Нали, ужасна съм тия дни?
Осъзнаването не винаги води до промени в желана посока. Но пък кой е определил посоката... Само едно кръгом, и посоката е обратна. Но тя може да е обратна и с много по-малко от споменатото кръгом...
В мен са кръстопътища. Не, по скоро в мен са кръспопътекища... Едни такива пътеки... Слънчевата и цветна пътека след завойчето се оказва гъсталак непроходим. А стръмната пътечка след две-три крачки се отваря в широка, права и засмяна... За онази дето свежа и зелена е, а след метри преброени се превръща в тресавище... Не ми се даже и помисля...
Та, коя пътека от кръстопътекието да си избера... Как искам някой друг да избере вместо мен...
Истината е, че обичам да правя избори. Това е свободата на духа. Но защо когато този дух свободен малко се позалута се отказва от правото си на избор... и то даже доброволно...
Всъщност, знам ли и аз какво иска този дух. Може би пък, точно в такива моменти, се оглежда за други възможности, за други пътеки... Може би пък, това да е свободата на духа, да търси новото, различното...
Но точно това търсене се определя от другите като несериозност, вятърничавост, раздвоение... Е, то поне да беше само раздвоение. При мен е толкова размногоение, че и сама си се чудя как изобщо се събирам във едно... Дали за нормалните хора, моето не са едни по-специфични симптоми...
Абе, кой му пука...Днес и това не ме интересува. Всъщност, какво ме интересува днес...
Ето, кое се оказа въпроса...
Интересите ми днес са... една безкрайност... Утре ще е друга. Не съвсем различна, но подредбата й ще е съвсем различна. А това я прави друга. Е, и елемент на съвсем ново ще има. Това е еволюцията на моя дух неспокоен, но свободен...
Може би е малко сиво утрото ми. Днес необичайно е.
Днешната безкрайност тъй започва...

2 мнения:

кръстю желязков каза...

Геометрията ни прави свободни :)

Amazonka каза...

:) дааа...

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner