сряда, 12 октомври 2011 г.

животът кратък е... до болка

.
Животът...
Животът се оказва понякога безкрайно кратък.
Уж, времето напред е, но... виждаш в миг как изнизал се...
По-тежко е когато виждаш как свършил е за близък... или даже само твой познат...
Струва ти се невъзможно... вчера заедно били сте. Хайде, вчера не, но миналия ден...
И въпросите не спират...
Нима възможно е?
Това ли чака мен?
Но аз не съм готов?
Животът ми сега започва... осъзнатият и тъй желан...
В мислите нахлуват спомени за, безумно рано си отишли, наши близки...  И боли... Боли!
Тогава... преди пет години... през болка осъзнах, че смисълът е в хиляди неща, които заслепени в дните си пропускаме...
Тогава... обещах... на себе си... в живота радостта да виждам... и да търся всеки слънчев лъч...
А днес... отново осъзнах, че обещанието трябва аз да следвам...
Аз не знам... и никой друг не знае... пътят до къде е...
Тогава... нека слънцето прегърна... Облаците неизбежни са, не искам в техните прегръдки да се аз отдавам. Искам слънцето в живота си!
И даже ден да имам аз пред мен, искам да е поне със слънчев лъч огрян...

Животът кратък е... до болка...

4 мнения:

Paradisemou каза...

Много мъдро казано... За себе си усещам, че колкото повече напредва възрастта ми, толкова повече се замислям за тези, които изпращаме завинаги от този свят и ми липсват повече. Страшно е, но и окрилява да се радваш на това, което имаш и да обичаш, тези, които ти дават щастие...

Amazonka каза...

Даааа... възрастта определено ни замисля...

xabiba каза...

"И боли... Боли!"

много боли... а колко е трудно да свикнеш с липсата... да не кажа невъзможно, защото е дума пре-ограничена,но е трудно и болезнено... пък дори и да си очаквал...

Г.Ф.Стоилов каза...

А може би след "края" ще започне ново, по-светло начало в измерение на водопади от светлина.

http://www.youtube.com/watch?v=_ORRLCVqP70&feature=related

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner