вторник, 1 септември 2009 г.

...писмо до...

От вчера имам желание да изчистя всичко излишно ми и ненужно ми. Всичко, което ми пречи, тежи, обърква, задържа, забавя... Мислех, че ще е лесно. Едно, две, пет, десет имена от скайп, от поща, от телефон... До тук добре. Ако не знаеш, да ти кажа, много е трудно! Не, трудността не е в изтриването, а после. Когато се замислиш как да запълниш празнотата. Всичко изтрито е маловажно. Но май си давам сметка, че всяко маловажно нещо е запълвало по една малка частица от голямата празнота, която днес лъсна. И се питам, защо и как се получи така. Нямам отговор, не мисля, че някой може да ми даде. Но с радост съм днес защото го осъзнах. Цял ден имам ужасно главоболие, нечовешко. Може да е заради слънчеви или земно-магнитни аномалии. Все едно каква е причината, чувствам, че е като очистителна криза. Може би и мислите ми се прочистват по този начин. Сега поне знам, че само аз мога да запълня празнотата, но не с глупости, имам възможност наистина да направя нещо хубаво за себе си. Това което имам сега не е малко. Имам на какво да се опра. Имам... имам живот, имам желание за живот. И едно празно нещо, което мога да запълня така както аз си искам.
Не знам дали разбра нещо :)
Аз обаче чувствам, че ми се живее! И живея! И ще живея!
Ела да те гушна, нищо, че е виртуално, понякога това не е по-малко силно от реалността, знаеш ли?

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner