пролетта е близо...

.

Бих казала дори, че пролетта е тук...
В съботния ден слънцето бе топло и усмихнато. Разходката навън донесе само позитивни настроения. Навън - означава сред природата, далеч от разни шумотевици.
Посъбрах си слънчице на припек. Сред топящ се сняг и нетърпеливите тревички. Между зимата и пролетта...
Устремеността на всяка мъничка тревичка ме изумява. Сили в себе си от'де ги взима? Напират всичките нагоре... към слънцето и пролетта...
Дори пчеличка си видях. Когато се загледах по-добре... изненадах се... и цветчета даже има. Сини, бели, жълти... цветността напира... тя е тук.
И пролетно ми стана...И усмихнато...
Всичките ми намерения добри, които в дните си въвеждам, уж за постоянно, да ми станат навици добри, днес ги преизпълних. Мислите ми свежи и най-оптимистични са. Сякаш на крила се нося. Пролетният полет на поривите, най-лични, за промяна, днес бе вълшебен. Като чудо...
Чуден ден... И как да не обичам пролетта?
Пролетта, сезон с вълшебства и изненади е.
Пролетта, сезон за надежди и оптимизъм.
Сезон за цвят, за песен и любов.
Сезон за полет и любов. Любов... мдааа...да си влюбен тъй прекрасно е... като пролетта...
С усмивка и надежда цветна... за пролет и любов... ше бъде утрешния ден...
.