вяра, надежда и любов...

.
Надеждата умирала последна, казват...
А аз твърдя - надеждата не умира!
В живота ни човешки, има всичко от палитрата на емоциите, на чувствата, на делата... На нашите и на другите край нас, които нашия свят са.
Може в ден нечакан, всичко да е черно. И да не ми върви. Всички облаци се сбират, наговорили се да изтрият всеки лъч от светлина. Тъмнината ме обгръща, води си за дружка и студа... Тоз тандем ми сякаш взима вярата, надеждата и любовта...
Но моето сърце научи вече, че илюзия това е...
Вярата, надеждата и любовта са в мен. Неизкореними, те са мойта същност.
След тъмна нощ, изгрява утро светло. Колкото по-тъмна била е нощта, толкова по-светло утрото пристига.
След облаците, дъжд измива небесното лице и в усмивка цветна, дъгата тук е, донесла цвят и радост най-желани.
Студът усеща, че е нежелан и тихомълком се изнизва, по пантофи даже...
И тук, от вярата, надеждата и любовта силите си черпя с шепи, за да утоля свойта жажда. За нов живот се аз прераждам... Сърцето с благодарност се изпълва към съдбата, дала ми урока мой и за награда, дар дарила ми любов за нов живот.
Прегръщам този дар, тази неочаквана любов! Дано у мене мъдрост се намери... дано не задуша с обичта си този дар! Знам, че любовта е споделеност и отдаденост на друг. Любовта е свят за двама. Знам и още... любовта е свобода и окови не търпи... дори от нежност да са тез окови...
Днес сърцето ми събрано е във свойта цялост... съвършенство от обич, топлина и светлина, от цвят и нежност...  Това съм аз...
Вярата, надеждата и любовта са мойта същност... просто... приеми ме... и повярвай, че вътре в теб... съща е и твойта същност... вяра, надежда и любов...