коя съм аз...

.

Коя съм аз?
Безсилна съм да разбера... Това разбрах.
Кой ли цветен лъч и от коя дъга?
Понякога се губя в мойта цветност. А в миговете на безцветност си търся цветовете.
Цвете съм в дните си безгрижни, а после се оказва, че съм и с бодли. Дали затуй ми розата допада и чувствам сякаш същността ми тя да изразява? 
Понякога се чувствам като цветенце в полето, името му даже и не зная. От онези, дето някъде са плевел нежелан, а пък другаде са търсен лек.
Най-обичам да съм пъстра.
Пъстра в чувствата си към света край мен. Пъстра в делата ежедневни. Сивото... понякога е официално, но не е за мен. Не за дълго, само тъй понякога за малко сериозност.
А когато ме превземе черно... не не искам да се аз предам... дъгата търся си докато се намеря.
Сега не знам. Дали се аз намерих или повече изгубих в този свят...
Едно, обаче знам. И то е в мен, вероятно по рождение заложено във мойта същност. Същност, която опознавам си със всеки ден изминал. Та знам, че щом дъгата е пред мен, макар и частичка малка тя да е, не съм изгубена, не съм...
Дъгата аз ще си намеря или тя пък мен... май не е от важност кой.
Надявам се, че вече с мъдрост от годините събрана, че съумея да си пазя цветността. Да си я пазя и да я раздавам, защото тя се умножава, щом споделена е от цялото сърце.
Цветността... и любовта...
Дали това съм аз?...
.