предизвикателства...

.

Не знам дали е хубаво или не, не знам какво биха определили психолозите за характера ми, но това, което аз знам за себе си е, че еднообразието много бързо ми омръзва. Имам усещането, че ме съсипва, обезличава ме, превръщаме в друга жена, която не познавам.
Аз познавам една жена, която започва сто неща, не завършва деветдесет и девет, но за тях вече е научила толкова много, колкото някои и за два живота не биха проумели. Е, в този момент, когато тези знания ми са достатъчни, се губи магията на изпълнението и... до там съм...
Пред мен е вече друго предизвикателство. Не, не е едно поне още десет нови са...
Така е и сега. Щях да напиша, че съм на кръстопът, пред избор, но не е вярно. Да, пред мен има няколко нови пътя, нека са пътеки. Но не е кръстопът. Вече избрах няколко от тях. И дори поех по някои. Харесва ми да вървя по всичките.
Понякога съм отдадена само на една пътека, така ме е повела и увлякла, че сякаш е единствена. Но скоро другата ме привлича и поемам пък по нея. Пътеките са прави или със завои живописни, понякога са тъмни и усойни, друг път са слънчеви или едва проходими. Може би затова са така притегателни за духа ми... приключенски.
До къде ли ще стигна с този дух? Дали умора няма да усети? Дали спокойствие не ще копнее в някой ден...
А днес... и утре... пак ще съм различна... Различна в същността си... и единна...
Ами... май това съм аз...
.