сънища...

.
Сънищата ми са цветни. Ярки и непредвидими. Сънища са все пак... За жалост не запомням ги.
Носят ми спокойствие и топлина. Усещане за нещо хубаво от тях остава. Събуждам се с усмивка... какво да искам друго.
Всяко събуждане, след сън или без сън, е винаги надежда. Надежда за по-добро, за по-усмихнато, за по-слънчево, за по-успешно...
Връщам се назад във времето, възможно само в мислите за жалост. Снимката от нета ми помага.
Виждам едно мече кафяво. С ухо почти откъснато. Но винаги гушнато. Навярно от любов необяснима и непремерена, ухото тъжно си виси.
Обичах с Мечо да се гушна...
И сега обичам да се гушна, но не в Мечо ;)
А сънищата... дали са желания съкровени... или неизречени надежди...
Време е за сънища... и тази нощ...
.