моята есен...

.
Днес е моята есен...
Хладно, че даже и студено утро. Покрило е скреж по колата. Но е слънчево!
Слънцето се показва зад баира. Синият безкрай на небето го прегръща и повежда към деня.
С усмивка от лъчи, разхождам се. Топлината на закъсняло лято ме обгръща и повежда... Забързана към теб, в прегръдка нежна озовах се. Планове за утрешния ден, слънчеви лъчи, целувки... споделени са с усмивките изгряли в нас. Слънцето за заник се гласи... щастието в погледа ми виждаш...
Ден прекрасен, цветна есен, слънчеви лъчи... и любовта...


.

дъждовно и тъжно...

.
Мрачна сутрин. Сякаш никога няма да се съмне... и заваля... Заваля с онази безкрайност на есента. Доведе и тъгата... и сълзите... и безсилието...
Не искам да ми е такова... никакво!
До сега денят може да отчете някои свършени задачи, необходими неща, ежедневни. Но само това. Никаква тръпка, никаква искра в този ден... Ден от който вече не очаквам нищо.
Не, не стоя и да го чакам. То така не става, това отдавна го научих в този си живот. Трябва нещо да направя. Като начало, знам си че самосъжаленията не помагат, значи съм без тях. Да ме съжалява някой - не това не е за мен. Да, ще свърша нещо къщно... то тез неща безкрайни са.
Обичам да си домакинствам, но не и днес. Правя го с усмивка, но днес я няма...
Мога да поспя... да кача още някой грам... /май искаше да кажеш килограм/
Мога сигурно и друго да направя. Но аз искам...  май не знам какво искам днес...
Ще се нося по течението... ще броя го ден загубен...
Не! Не искам дни да губя! Не искам часове, дори!
Искам всеки миг следа да ми оставя... за да знам, че съм живяла...

.

есенно...

.
Алармата на телефона е жестока...
Оооо, нима успах се... каква е тази светлина през щорите процеждаща се...?
Скочих от леглото, поглед към часовника показва, че времето е точно. Но загадката остава... светлината...
Поглед през прозореца... светло е... небето синьо е... и слънчев лъч прокрадва се.
Ясно е, но студът усеща се, макар и да съм в топла стая.
Есенните утрини студени, свежи в ранината си... усмихната такава е и днес... Усмихнах се и аз.
Малко дрехи на гърба... и сутрешният хлад ме освежава, и следи дори не оставя от сънливост нощна. Усмихнах се...
Слънцето неизменно по пътя си върви и всичко, докоснало с лъчите ярки, се преражда и блести в  пъстротата и яркостта на есенния ден. Денят е тих и топлина дори усеща се на припек... И още нещо се усеща. Онова безвремие в тишината на природата край мен...
Тихо, пъстро, топло и особено уханно... Ухае на есенен ден... ухае пъстро...
Полъх свеж напомня, че животът продължава. Продължава със усмивка на лицето... продължава със усмивка във сърцето...
А усмивката, усмивка си извиква от спомен топъл... спомен за бъдещия ден... спомени за бъдещите дни...
И питам се какви ли мисли и мечти ще ме поемат на крилете си... Не знам. Но знам едно - мислите и мечтите ще са топли, пъстри и любовни...
Любов през есента... Не е ли пролетта сезонът за любов?
Неее...
Любов през есента... Носи дъх на зрялост... носи нишка осъзнатост... усещане за сигурност... чувството за топлина е някак пълно...
Не, това не е рутината, смърт за всеки път напред...
Усещането е за споделеност... за необходимост да се отдадеш... и го правиш с радост и доволство... защото Тя е Той и Той е Тя... защото смисълът е в ние...
ние... силно е през есента...
Есента на зрялост...
И ухание на обич...



.

животът е прекрасен

 .

С ей, тези думи се събудих -  
животът е хубав, животът е прекрасен -
и с усмивка...
И се сетих за:

СВЕТЪТ Е ХУБАВ, СВЕТЪТ Е ЧУДЕСЕН

Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи -
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.

Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.

Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен.

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ 

Какво по-добро начало за един ден... 

Твоята усмивка? Вярвам, че и тя... ;)

. 

oбичам...

.

Обичам...
Обичам дните си в усмивки...
Обичам свежестта на новия ден...
Обичам слънцето в косите да играе...
Обичам увереност и сила да владея...
Обичам радостта в очите да се отразява...
Обичам да работя и резултатите да виждам...
Обичам да се смея...
Обичам всичко...
Обичам всички...
Обичам теб...
Обичам, дори когато сълзи крия...
Обичам мислите си, в полет ме понесли...
Обичам чувствата си, живот ми дали...
Обичам твоята усмивка, от сърцето ти изгряла...
Обичам нежните прегръдки, нов свят ми подарили...
Обичам горещите целувки, живот ми даващи да пия...
Обичам...
Обичам...
Обичам те!

картинката харесах тук.

.

мразя да ми е такова...

 .

Мразя такива дни...
Мразя да ме боли главата...
Мразя да е всичко в мъгла навън...
Мразя да се чувствам безсилна...
Мразя когато всичко се отлага...
Мразя да се самосъжалявам...
Мразя да съм затрупана с работа...
Мразя да не знам откъде да я започна...
Мразя да плача...
Мразя всичко...
Знам, знам, така се самоунищожавам...
Мразя го, но пак го правя... на инат... на себе си...
Мразя си ината...
Мразя си главоболието... /май вече го казах/
Мразя оплетените си мисли...
Мразя още по-оплетените си чувства...
Всъщност...
Те не са оплетени...
аз само обичам... друго не правя...
Обичам...

.

някакво такова ми е...

.
Днес ми е... някакво такова...
Защо толкова често менят се настроенията ми? От времето ли е?
От мислите ми ли е?
Или пък съм луда?
И да съм... няма да ми каже никой...
А аз съм влюбена... Нима е лудост?
Обичам и показвам чувствата си. Не искам да ги крия... и не мога.
Нима е плашещо това?
Не искам да обсебвам. А само да обичам...
Всеки има свобода да бъде себе си... защото си е себе си... уникален и единствен.
Когато има ние, когато мислите са за нас това не значи обсебване, а е споделяне. Споделяне на себе си с другия...
Обичането е доверие... доверие в другия... и сигурност...
Луда ли съм? Не знам... а и никой няма да ми каже...
Знам само, че обичам те безумно... Днес ти си всичко за мен. Ти си моето утре... От къде знам ли?  Да кажем, че интуицията ми... не ме лъже.
Вярвам... Вярвам в красиво утре. Вярвам, че е то възможно.
Ако е пожелано от двама, то идва по-скоро... значи от нас зависи... ако искаш го...
Красиво, топло, сигурно, спокойно, нежно, наше... с усмивки и любов...
Всичко можем да го имаме... каквото си го пожелаем... и повярваме...
Знам, че можем... от нас зависи...
Пречки обективни има днес... навярно винаги ще има. Има ходове разумни днес и ний ги правим. Утре ще са други. Времето ще ни покаже кога, кое  възможно е...
Днес знам обичам те! И да те обсебвам аз не искам.
Обичам те такъв какъвто си и да те променям аз не искам.
Просто те обичам!


.