четвъртък, 27 февруари 2014 г.

страхувам се...

"Не е истина, че човекът, който те обича не може да те изостави. Може! Повярвай, може! Той ще го направи рано или късно, щом отношенията му с теб не му носят радост и щастие. Щом отдавайки се на теб, тръгва против другите и жертва много заради това да бъде заедно с теб, а не получава нищо в замяна. Щом се разочарова, че когато той те е поставил на пиедестал, ти не си му подала ръка и не си го сложила заслужено редом до себе си... А именно благодарение на него сега ти стоиш на този пиедестал... Той знае, че ти не си длъжна да му даваш нищо в замяна, и заради него не си длъжна да рискуваш и жертваш дори и най-малко, затова за него такива отношения са непоносими... Той ще те изостави тогава, когато разбере, че той за теб значи по-малко, отколкото ти за него... Той няма да ти каже нищо и в нищо няма да те упрекне. Ти даже няма да разбереш. Защото е глупаво и нелепо да се проси взаимност и разбиране за любов... Той ще си отиде тихо и мълчаливо, и най-страшното - внезапно! И още по-страшното е, че такива хора никога не се връщат!..." 
 (Оскар Уайлд)
Страхувам се...
Страхувам се... че ставам мълчалива... в себе си... 


събота, 15 февруари 2014 г.

шарен ден...

Средата на февруари. 
Пролетно слънце усмихва и вика навън. 
Вятърът закопчава палтата със зимните си маниери.
На припек е приятно за разходка.
На сянка е със свежо пощипващо настроение.
Един слънчев ден по средата на февруари, когато пролетните мисли са в повече от зимните.
Един ден за желани промени и за спокойни часове. 
Ден за разходки и мисли разпилени.
Просто... шарен ден в средата на февруари...


вторник, 11 февруари 2014 г.

има моменти...

Има моменти, когато искаш и трябва да промениш нещо в себе си и край себе си.
Знаеш, че трябва. Но не знаеш как... Не знаеш какво...
От къде да започнеш?
Мислиш, че Вселената знае и ще ти покаже правилния път? Дори и да е така, дали ще разбереш кога и какво ти казва? Дали не пропускаш момента в очакване? Или избързваш подлъган от нетърпението си?
Има моменти, когато трябва да промениш нещо в себе си и край себе си. И искаш тази промяна...
От къде да я започнеш? Наръчник за всякакви искани и неискани, наложителни и не толкова наложителни промени... Има ли такава животно?
Лесно е да чакаш отговор. Но с чакането се пропуска цял един живот... А друг си нямаме сега, един ни е.
Обещавам си: Да не чакам. Да не бързам. Да мисля. Да усещам. Да чувствам.Да обичам.
Да ЖИВЕЯ! 
А ти какво си обеща?...
 

неделя, 9 февруари 2014 г.

понякога...

Понякога...
Понякога в дните ни затискат неволи. Ежедневие... 
Когато сам трябва да се бориш с тези нежелани и досадни задължения е много потискащо. Тежестта на проблема се утроява. Мисълта, че би могъл да правиш друго е всеобхващаща. Другите мисли чертаят само негативни варианти и проблемът нараства, нараства и нараства като детски балон преди спукване... 
Когато си сам...
Когато са двама... различно е.
Проблемът е същия. Не си отива сам. Решение се търси, но и място за усмивка се намира. Докосваш ръката до теб и топла усмивка те среща. Доверие в сърцето ти се събира.
Тогава усещаш, че не си сам. Усещаш, че решение ще има. И то идва...
Хубаво е когато можеш да споделиш и хубавото и не толкова хубавото с любимия човек...
И на преден план излиза - доверието... За къде сме без него?
С доверие и любов прегръщам любимия си мъж...

събота, 1 февруари 2014 г.

февруари се започна...

И зимата е тук...
Позакъсняла, но истинска и бяла. Каквато си я искам. Ама за малко...
Но то и не остана много. Ей, го... Малък Сечко тук е. Каквото и да е, то казано е... Малък... А и Баба Марта ще фучи, ама и нейните дни са преброени. Освен това жена е... Капризите й не могат да траят дълго.
С едни такива, по-скоро топли мисли, във февруари аз навлизам. Топли са въпреки минус петнадесетте навън... След ден-два и следа от минусите няма да има. Според прогнозите, които за близко време ги случват...
А днес съм и ранобудна. Като за пролет...
Защо ли пролет все бълнувам в последните си дни?... Сигурно защото й е време. Сигурно защото е сезона мой. 
Пролетта с кокичета започва... Макар и днес да са под преспи бели, аз знам, те са там и чакат само полъх топъл, за да покажат цялата си прелест и надежда...
Кокиче искам да съм днес... 

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner