петък, 21 март 2014 г.

надеждата...

След прекрасния вчерашен следобед... Днешният ми ден е тъжен... Понеделникът е толкова далече...
Необичаен е денят ми, непредвидим от задачи разни, от срещи по необходимост и не съвсем... С дума една - неорганизиран ден.
С усещане за обърканост, неудовлетвореност и умора. И едно безсилие за нещо смислено...
Знам, че ще се стегна. Ще си подредя остатъка от този ден и дните следващи. До понеделника... Когато пак ще бъда с теб. И нищо и никой не ще ме разбалансира. Защото ти си ми усмивките, които са ми най-добър  баланс. 
Сега... когато чух  гласът ти топъл и прегръщащ, ми е по-добре. 
И ще се усмихна, защото имам теб...
А пролетта е... нашето начало... 
И всяка пролет ще е нашата надежда...
С надежда и любов съм...

--- --- ---
Знам, че при Драго винаги намирам своите настроения. Така беше и днес. Завърших с многоточието и... отидох да намеря днешното си настроение. Поставих снимката и когато копирах линка за връзка видях... заглавието... надежда... Случайно ли е?... Усмихвам се и... отивам да си пусна тото ;)

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner