сряда, 27 февруари 2013 г.

искам...

Навън е сиво, мокро и несъмващо.
Сред капчиците дъжд, белите снежинки, като пеперуди полетели във вихъра на северния вятър. Край прозореца забавят своя полет, за да ми покажат прелестта си съвършена.
Съвършена, но студена...
Красиво е навън сега. Но моя поглед с жажда се вторачва в престрашилите тревички да покажат зеленото на свойта същност. Зеленото надежди ми заплита цветни със спокойствието на пролетната неизбежност.
В кръговрата на живота предизвестеността в чудо се превръща от силното желание и копнежа за промяна.
Искам бялото на пролетта...
И цялата й цветна феерия...
Искам чудото на пролетното възкресение и в мен живот да оцвети с дъгата си вълшебна. Дъга от цвят, надежди и мечти...
Искам усмивките ми пак свободни да летят и да докосват с обич сърцето на мъжа любим. Искам  прегръдките ми с топлина и нежност да топят препятствията пред нас.
Искам пролетното възраждане да усили силата на любовта ми. Имам нужда от пролетна подкрепа...
Искам... пролет...

неделя, 24 февруари 2013 г.

с надежди...

Утрото е сиво и сивотата му притиска погледа, надеждата за пролет в себе си стаил...
Но другите ми сетива надеждата подкрепят. Свежият дъх на утрото нахлува през отворения прозорец с полъх топлина и усмихва ме.
Сега на топло си стоя в уютна стая, с лежерните, неделни занимания.
А погледът навън, срещнал сивотата февруарска, намига на сърцето ми копнеещо за пролет.
И за полет...

сряда, 20 февруари 2013 г.

без въпроси...

Обичам в тишина да бъда.
Понякога от нея ме боли.
Но днес, тишината търся.
И ми се мълчи... в последните ми дни... /и седмици, дори... /
Умората ми надделява след ден изпълнен с безсмислени слова, заливащи отвсякъде.
Лесно ли е да се избяга?...
За мен не е...
Въпроси ме нападат, а аз не искам да търся отговорите сега. Не мога...
Знам, че въпросите ми имат свойство - да се размножават неконтролируемо в прогресия геометрична...
Затова се браня. И като щраус в пясък, ще се заровя в книгите си... Дали това ще ме спаси?...
Отивам... в тишина да се завия...
Без въпроси...

събота, 16 февруари 2013 г.

пролет...

Пролетни усмивки днес си имам...
Пролетно е в прегръдки топли, нежни...
Пролетно е докато ти бърборя...
Пролетно е в миговете страст изгаряща...
Пролетно е с топлината на телата уморени...
Пролет е в очите от щастие заблестели...
Пролет всеки миг до теб е...

понеделник, 11 февруари 2013 г.

безсилие...

Времето неумолимо си изтича покрай мен.
За всичките мечти не стига време.
Край мен е хаос, който искам аз да подредя. Искам...
Но не мога...
Безсилието ме изгаря и до лудост ме довежда сякаш... Да се позная, аз дори не мога...
Къде отиде оптимизма ми заразен? Къде остана усмивката ми искрена и топла? В какво превръщам се? Нима това съм аз? Сълзите ми, реки да бяха, да са пресъхнали отдавна...
Защо безсилна съм да променя нещата? Нима на нищо, в този си живот не се научих? Защо не мога да помогна, когато толкоз много аз го искам? Нима от знанията и от моженето ми ползата е никаква?
Тогава... защо съм аз? Какво аз тука правя? Нима животът ми тъй празен и безсмислен ще се свърши?
А толкова искам... да мога... да помогна...
Защо не мога?

събота, 9 февруари 2013 г.

в търсене...








... на светлина...
... в тунела...
... на живота...













.

понеделник, 4 февруари 2013 г.

за любовта...

Природата е неуморна. Неуморна е съдбата...
Показва ни любовта в неочаквани моменти. Показва ни я със знаци малки. Малки, но със символ вечен...
Любовта е в сърцата ни. И само усет трябва ни... понякога. А може би, по-скоро трябва ни доверие...
Доверие, че е възможно всичко... с любов...
Сърцето символ на любов е. Навярно, защото то е дом за любовта.  На сърцето разум му не трябва. Има свои си закони... на любовта...
Сърцето няма мисли. С чувства е богато.
А любовта най-безценно богатство е...
Сърцето не иска да знае за "така трябва". То не разбира от трябва. Сърцето само обича...
Сърцето не може да мрази. То не разбира какво е това. Сърцето може да обича...
Сърцето не разбира от сметки. То не дели, нито изважда. То само събира и умножава любовните чувства... Сърцето обича...
Сърцето ми обича...
Душата ми щастлива е...
Нима друг смисъл трябва ми...
Стига ми...
Любов това е!

събота, 2 февруари 2013 г.

прераждане...

Фениксът се преражда от пепелта...
Пепел след огън опустошителен...
Безсмъртен е...
Като любовта в мен...
Изпепелява ме, а после ме възражда...
Любовта безсмъртна е и по-силна ме прави след всяко възраждане...
И любовта по-силна е...
И по-истинска е...
Може би защото е истинска, тя се преражда...
Огън е всяко препятствие по пътя ми към теб...
Огънят изгаря всяка пречка пред нас...
А после сме по-силни... Преродени...
Любовта е нашият огън...
В тази любов аз горя... и живея...
Тази любов е... животът ни...
Любовта ни...

.
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner