равносметката

Утрото започна с усмивки. Получих ги от познати-непознати в блога.
Благодаря им от сърце!
Днес реших да си стоя в къщи. Винаги има какво да направя. Дойде ми музата в кухнята. Изненадах всички, разбира се приятно. :) Направих ашуре. До преди година само бях чела за такова нещо, но рецептите, които виждах не ми вдъхваха доверие. Но моята Вълшебна Фея ми даде рецепта, по която стана чудесно. Първия път направих в малката тенджера, че каквито си ги знам домашните... Сега вече го правя в голямата. И не стига ;).
Беше чудесно, когато видях усмивките на децата. Всичко правя за тези усмивки!
И така. Равносметката е един ден в домакинстване, сиеста и малко мързел... ;)
:):):)

когато ми е тъжно...

Не искам да ми е тъжно! Не обичам да се чувствам празна и безсилна.
Когато ми е тъжно ми е много студено. Независимо, че климатика е "на 6". Там... вътре ми е студено.
Опитвам се да работя. Не се получава.
Отивам в кухнята. Една жена винаги има какво да свърши там. Да, ама не и сега. А обичам да шетам. Когато имам вдъхновение, времето ми минава неусетно, а резултатите са впечатляващи. Е, да се попохваля и аз малко. ;)
Сядам пред компютъра. Поглеждам скайп. Наскоро правих разчистване. Само приятни хора имам в списъка си, обаче... не ми се говори. Вълшебната Фея е там. Тя винаги успява да ме разведри. И сега успява. Но май трябва да си изтъгувам сама тъгата...
Отварям си "моето местенце". Два дена бях без интернет. Прегледах новите публикации в блоговете, които следя. Интересно както винаги. Не съм си ги подбрала случайно. ;) Ха, я малко да си подредя разхвърляните земи. Е, не е много. Песничка - тук, картинка - там... Да, добре. За сега, де. ;)
Потърсих си музика. Погледа ми спира на моята лудост... Пускам си я едно след друго... вече часове... и това ако не води до съмнения... И пак отначало...
Помага ми да мисля... или ми пречи... кой го е грижа... мен не... важното е, че с тези гласове тъгата ми се засилва... боли... и после ми носи надежда...
За сега все още е болката.
Отказах няколко разговора в нета. Казах, че работя. Разговорът, който очаквам, знам, че няма да се случи тази вечер. Всъщност не е очакване. Но така ми се иска...
Хм, като дете съм, на което са отказали бонбонче...
Е, не ми бе отказано бонбонче... Но ако се замисля... май си е така. Желанието ми подкрепено от нетърпението ми се превърна в досадност... и разменени по-остри реплики...
А пустата ми гордост няма да ми позволи да се извиня. Поне не веднага. А дотогава? Дотогава ще ми е тъжно... ще се обвинявам... ще опустошавам шоколадите в къщи... а после ще се обвинявам и за това...
Мразя този затворен кръг. Искам да изляза от него. Понякога е толкова лесно... глас по телефона... имейл в пощата... топъл чай... нежна прегръдка...
А днес... защо не мога да бъда по-скромна в желанията си? Явно искам много. Но кое е много, кое е малко, кое е достатъчно... къде е точната доза?
Не искам да наранявам, но явно желанията ми нараняват... отказът наранява мен... защо е необходимо да си го причиняваме? Как да се науча да искам по-малко? Или пък дали мога да се науча така да искам, че да няма отказ... Е, това последното е утопия.
Е, хайде, време е за надеждата...
Утре е нов ден, нова седмица...
Слънчев, сладък и цветен ден! Ами, да! На такъв му е ред! ;)

когато ми е хубаво...

Когато ми е хубаво ми е трудно да намеря думите. Питам се защо са ми думи, нека ми е само хубаво... без думи... Е, да, ама... май не съм в ред. Нещо в мен напира да го изразя с думи. А тях ги няма... и става една... не е за разправяне. Та седя си аз пред листа, извинявай, пред монитора ;), усмихвам се и пиша: "хубаво ми е...". До тук добре. Време е за второто изречение, а то е: "Хубаво ми е..." Ха, май има повторение. Или на мен така ми се струва. Помня още някои неща от учителката си по български език и литература. Някога... някога... в едни по-други времена ;) бях мноооого мълчалива. Дето има една приказка: " с ченгел ми вадеше думите" в час по литература, когато трябваше да обяснявам, аджеба, какво ли е искал да каже автора... А пък той, каквото искал - казал.
Ето пак се отплеснах в приказки... Дали от ЕГН-то съм станала такава бъбривка?
Обаче ми е хубаво! Много, много, много хубаво!!!
Навън е като пролет... в душата ми е пролет... в сърцето ми е пролет... ееех, че пролетно стана...
Какво означава една прегръдка?
Майка прегръща рожбата си... нежност, обич, всеотдайност, красота...
Баща прегръща дъщеря си... закрила, пример, твърдост...
Баща прегръща сина си... сила, отговорност, мъжество...
Момче прегръща момичето си... трепет, неопитност, срамежливост, влюбеност, обещание...
Съпруг прегръща съпругата си... принадлежност, обич, благодарност, навик...
Мъж прегръща жена... хубаво, топло, вълнуващо, живот, страст, нежност, обич /забранена/, осъзнатост, невъзможност...
... ... ...
Ееех, мои мисли, къде се отвяхте?
Я, да се усмихвам и да си повтарям, въпреки граматическите правила: "хубаво ми е!"
Да! Хубаво ми е!
Отивам да се гушна в мислите си в най-топлата и нежна прегръдка...

еротичен блян...

Очаквам те!
Знам, че днес е важен ден за теб. След деловата част, а може би и след веселата част с колеги и приятели, ми се иска важният ден да премине в специална вечер за теб... и ...нощ.
Затова те очаквам... Опитах се да подготвя изненада за теб, но ... дали ще успея, ти ме познаваш и имам чувството, че е по-добре и от мен самата. Затова няма да се изненадам, ако не видя учудения ти поглед, а срещна усмивката ти, която ми казва: "Да, знаех си... само ти можеш да го направиш така..."
Очаквам те... в една стая с горящи дървета в камината... музика, която изпълва тъмнината...
Намерих мелнишко розе... което ме опива само с вида си... а аз вече съм опиянена от теб... и съм в плен... но не искам свобода...
Докато забърсвах капките по чашите, счупих едната... и сега имаме само една... Тя е там, до бутилката вино... пламъците от камината искрят и се отразяват в чашата... тя е жадна за искрящата течност... но те чака... ти ще я налееш... ще задоволиш жаждата й... а после и моята...
Усещаш ли уханието в стаята, като отвори вратата... това е моя специалитет... тайна е... амазонките си имат тайни ;)...
Влизай... не чакай покана... следвай мълчанието на устните ми и горящия ми поглед... ръцете ми ти помагат да се освободиш от връхната дреха... ето изненадах те, нали? Ти не очакваше, че с такова старание ще я окача на закачалката... Сега е ред на сакото...
Ела, поеми ръката ми... нека седнем до камината... прегърни ме... гушвам се в теб... топло и приятно е... силната ти мъжка прегръдка ми дава увереност... Надигам глава и устните ми срещат твоите... колко са горещи... страстни... опиваш ме... искам времето да спре... не бързаме... сега и тук... всичкото време е наше...
Ръцете ти, силни и нежни, страстни и топли... разгарят все повече огъня в мен... моите ръце се промъкват под ризата ти... разкопчават копче по копче... кой е измислил копчета за мъжките ризи ;)... от вълнение се заплитам и ми е толкова трудно да ги разкопчея... а така бих я разкъсала... ето успях... свалям я от рамене ти... устните ни не са се разделяли от мига на срещата си... изпиваш ме... изпивам те... толкова страст... само ти можеш да ми дадеш...
...на теб ти е по-лесно... моята блуза е с по-малко копчета, а и те са полуразкопчани от напиращите гърди... ето сега... опитите ти да се владееш се провалиха ;) усетих вълнението ти /а толкова искаше да го прикриеш/... как ли... май не успяваш да разкопчееш сутиена ми... ;) няма да ти помогна... аз трябва да се справя с разкопчаването на панталона ти... :) усещам, че ти стана тесен, а искам да се чувстваш удобно и комфортно с мен...
...устните ми се отделят от твоите... и тръгват на пътешествие... надолу по шията ти... по гърдите ти... усещам биенето на сърцето ти... целувките ми те карат да потръпваш... продължавам бавно надолу... ръцете ми слизат... устните ги следват... ръката ми влиза под панталона ти... ти изстена... обичам да чувам стоновете, които издаваш когато ти е хубаво... помагам си с другата ръка свалям панталона ти, той не ти трябва... ти също сваляш моя...
... връщам се с целувки на гърдите ти... и отново съм привлечена надолу... гравитацията въздейства на целувките ми... ;) ммм... харесва ми да те целувам и да усещам как ти харесва...
...поемам с целувки нагоре... усещам ръцете ти... топлината на цялото ти тяло... страстта, която излъчваш... искам да целувам устните ти... горещи... палави... неспокойни... страстни... огнени... посягам за чашата с розе... тя е на ръка разстояние... ;) подавам ти... отпиваш... отпивам от устните ти... мммм... захапвам ги... цялата ми страст изригва... искам да те залея с любов и страст... нищо не може да ме възпре... искам те!... безумно...
... в стаята ухае на жасмин... и любов... на мъж... и страст... и...една луда за любов жена...
... ... ...

добро утро

Добро утро!
И прекрасен ден!
Хубаво е да се събудя с усещането за хармония и любов!
Снощи имах разговор, който освободи мои притеснения. После имах настроение за рейки. За пръв път бе пожелано, без аз да го споменавам. Сънувах объркан сън, не знам какво означава, няма и да проверявам. По важното е, че спомена за него ми носи усмивка.
Събудих се с усмивка... телефонен разговор... и отново усмивката и настроението ме изпълват... ябълки във фурната... и вече се носи уханието им... ухание на дом, на топлина, на есен, на сладост, на пъстрота, на уют, на любов... да, ухае на любов! ;)
Денят за мен започна. Усмихнат! И усмихнат ще завърши! :)
Усмивки за всички! И за теб! ;)
:):):)

спомен от лятото

Тази снимка ме върна в утрото на един летен ден на плажа...
Събудих се рано и слязох сама на плажа. Нямаше хора. Само гларуси се разхождаха по пясъка и оставяха следите си. Плажът бе самотен. Не, не е самотен, спокоен е. Слънцето се показваше над хоризонта голямо и червено. Вървеше по пътя си нагоре и губеше от големината и руменината си. Затова пък лъчите му носеха все повече топлина. Оглеждаше се в морето, застинало в предутрения си сън. Протегнах ръка и усетих топлината на слънчев лъч, който ме поведе по слънчевия път. Стъпвам по пясъка водена от най-топлия лъч. Следите ми се заличават от леките, мързеливи вълнички. Да, още са вълнички, неразсънили се. Докосват ме и се отдръпват. Изплаших ли ги? Не са ме очаквали толкова рано... Ето, отново ме приближават и обгръщат. Продължавам напред. Водата е топла. Пристъпям леко и се наслаждавам на лекия допир. Като любовна игра е, не бързаме. Водата ме прегръща... гали... отдръпва се... и пак ме поема в прегръдките си.
Всяка клетка от кожата ми се радва на допира, усеща възбудата от тази игра. Отпускам се в нежните обятия на водата. Слънцето ми се усмихва. Това е най-страхотния релакс...
Усещам движението на разбуждащото се море. Ласките му ме пленяват и... му се отдавам... Аз и морето сме едно... Сякаш винаги сме били. Слънцето ни е свидетел...

Дали в мен се разбуди спомен от вечността...?

чувства...

без думи... само чувства