спомен от лятото

Тази снимка ме върна в утрото на един летен ден на плажа...
Събудих се рано и слязох сама на плажа. Нямаше хора. Само гларуси се разхождаха по пясъка и оставяха следите си. Плажът бе самотен. Не, не е самотен, спокоен е. Слънцето се показваше над хоризонта голямо и червено. Вървеше по пътя си нагоре и губеше от големината и руменината си. Затова пък лъчите му носеха все повече топлина. Оглеждаше се в морето, застинало в предутрения си сън. Протегнах ръка и усетих топлината на слънчев лъч, който ме поведе по слънчевия път. Стъпвам по пясъка водена от най-топлия лъч. Следите ми се заличават от леките, мързеливи вълнички. Да, още са вълнички, неразсънили се. Докосват ме и се отдръпват. Изплаших ли ги? Не са ме очаквали толкова рано... Ето, отново ме приближават и обгръщат. Продължавам напред. Водата е топла. Пристъпям леко и се наслаждавам на лекия допир. Като любовна игра е, не бързаме. Водата ме прегръща... гали... отдръпва се... и пак ме поема в прегръдките си.
Всяка клетка от кожата ми се радва на допира, усеща възбудата от тази игра. Отпускам се в нежните обятия на водата. Слънцето ми се усмихва. Това е най-страхотния релакс...
Усещам движението на разбуждащото се море. Ласките му ме пленяват и... му се отдавам... Аз и морето сме едно... Сякаш винаги сме били. Слънцето ни е свидетел...

Дали в мен се разбуди спомен от вечността...?

две ръце... и още две...

Две ръце... и още две... прегръдка топла... горещи устни... желание... целувки страстни...
...
... топло е... уютно е... нежно е... спокойно е...
...с две ръце... и още две.

време за мечти

Есен е. Късен следобед е на все още топъл октомврийски ден. Облачно е. Мъглата се спуска от върховете на скалите. След размисли и колебания надвих мързела си и излязох с велосипеда. Приятно е. Спокойно е. В неделния ден другите са предпочели мързела си. Това ми дава възможност да се насладя на разходката си както аз си знам. ;)
Многоцветна есен е. Пъстротата дава усещане за топлина. В жълтите листа въпреки облаците се отразяват слънчевите лъчи. Като малки слънца са. Връщат лятото и летните спомени в душата. И сега е топличко там. :)
Въпреки, че есента е сезон, който "по правило" ми носи тъга, има и дни и като днешния, които ме зареждат с оптимизъм и топло настроение. Ето, само един час на алеята в среща с пъстрата есен и вече имам друг поглед върху всичко заобикалящо ме. ;)
Този час ми даде усещане за пълнота, за топлина, за завършеност. С тази завършеност се ражда надежда за нещо ново, за бъдеще, за оптимизъм.
"Случайно" ми попадна една мисъл на Ричард Бах "Никога не ти се дава мечта без да ти се даде и шанс да я осъществиш"...
Ами, да. Така си е!
Време е за мечти! ;) :):):)

изморена съм...

Изморена съм... искам само почивка... и физическа и емоционална...
Не се прибирам в къщи, продължавам с колата към... малка къща, в която ме чака...
Спирам пред входа... всичко е зелено с оцветени в жълто и червено върхове на храстите... есен е... Бавно си събирам нещата от чантата разхвърляни по седалката, когато извадих звънящия телефон... изключвам радиото и излизам. Протягам се, взимам си чантата и леко затварям вратата. Поглеждам към прозореца нагоре... завесите са спуснати, но защо ли ми се стори, че помръдна... Не се обръщам... заключвам с дистанционното и тръгвам уверено напред... токчетата в ритъм се обаждат... сякаш ми дават сигурност и ме канят да продължа... Вървя сякаш винаги това съм правила и е най-нормалното нещо, което правя. Нормално е, но не е морално... имам среща... тайна... Пристъпвам без да се оглеждам... Влизам... Уютно и топло е... вижда се камина напред, а аз поемам по стълбите нагоре... Стъпвам тихо... все пак има и черги... но и да ги няма, никой няма да чуе... Протягам ръка към дръжката на вратата в ляво и спирам... това ли искам... ДА! Искам! Влизам тихо... Стаята е изпълнена с музика... вълшебна... топло е... в камината се виждат огнените езици обвиващи големите цепеници... обещаващи топлина завинаги...
Друга светлина няма... Има! Виждам огнения поглед на един мъж... Огнен... изгарящ... събличащ... привличащ... обвиняващ... желаещ... сега виждащ само мен... Изхлузвам обувките... чантата ми се смъква върху първата табуретка на пътя ми към две протегнати ръце... Той се изправя... ръцете се докосват... приплъзват се една над друга... телата се допират... притискат... Чувствам горещи устни по врата си... по шията... посрещам ги с моите устни горещи и жадни... Времето е спряло... Ръцете се преплитат... телата се извиват... устните се изпиват... дрехите се смъкват... Горещи... желаещи ръце ме водят към ваната... ухаеща на рози... Допира на ръцете... ласките на водата... измиват всичко от тялото и душата ми, което ми е ненужно... Целувките по цялото ми тяло ме стоплят... обичам тези горещи... страстни... нетърпеливи... парещи... изпиващи ме устни... Силата на безсрамния му език ме провокира... подлудява... Пристъпваме извън ваната... няма нужда от хавлии... устните ни изпиват всяка капка вода от телата ни... Пред камината е... меко... ха, това е меча кожа... Сега виждам нещо искри... даааа... както винаги всичко е до подробност изпипано... чашите с искрящо розе ни очакват... Дали е възможно да ме опие виното повече от устните, които желая безумно... но вино и ... любов... безумно съчетание... безумна съм... не мисля... не говоря... наслаждавам се на възбуждащите ласки от ръцете... наслаждавам се на подлудяващите целувки на устните... в плен съм... харесва ми... Тялото ми тръпне... изивива се... възбужда се... отдава се... усещам силното му тяло... усещам неговата възбуда... усещам неговата мъжественост... неговото желание... неговата страст... виждам в очите му, че ме усеща... усеща, че ме притежава... усеща, че ме покорява... усеща ме... усеща любовта ми...

Ще продължиш ли...