настроения... минорни

.

Настроенията ми... минорни са днес...
Влиянието на вчерашния мрачен ден...
Есента е господар на дните. Красиво и цветно е. Изкъпано от нощния дъжд.  Утрото, чак сега успява да се усмихне. Слънчев лъч се отразява в цветните листа. Вятър ги поема, даже с полъх лек ги рони... Като мисли непотребни се завъртат в танц последен и... в локвата се приземяват. Други мисли чакат там. Исках да напиша листа, но все едно е в днешния ми ден... Повяхнали и сгърчени от самота и непотребност... листа и мисли...
Още много листа има, които вятърът ще носи в полет и ще приземява. Някога погледи с усмивка ще ги проследяват. Понякога тъга ще ги изпраща... като днес.
Защо е тъжно... аз не знам... И идея даже нямам. Е, може би една и две, но несериозно е да е това.
Утрото посрещнах рано, успешно даже до сега е. Но нещо липсва в мен. Наглед съм цяла, но... неопределеност в мене има.
Направих опит - с музика да си запълня нещото, което недостига... в началото успех частичен.
Втори опит - с ябълка да се заситя... още по-свиреп гладът се в мен надига.
Опит трети - тук съм, в моите Земи... опит правя тук да се намеря...
Слънчевият лъч навън, съюзник иска да ми бъде.  Ще му позволя. Имам нужда от неговата топлина. През светлината на лъча искам аз да видя своята надежда. Една надежда за края на деня...
Знам, очаквам го и вярвам, че така ще бъде! С усмивки ще залезе днес денят.
А до тогава? Продължавам в опити да се намирам...

Photo by Zveti.

животът кратък е... до болка

.
Животът...
Животът се оказва понякога безкрайно кратък.
Уж, времето напред е, но... виждаш в миг как изнизал се...
По-тежко е когато виждаш как свършил е за близък... или даже само твой познат...
Струва ти се невъзможно... вчера заедно били сте. Хайде, вчера не, но миналия ден...
И въпросите не спират...
Нима възможно е?
Това ли чака мен?
Но аз не съм готов?
Животът ми сега започва... осъзнатият и тъй желан...
В мислите нахлуват спомени за, безумно рано си отишли, наши близки...  И боли... Боли!
Тогава... преди пет години... през болка осъзнах, че смисълът е в хиляди неща, които заслепени в дните си пропускаме...
Тогава... обещах... на себе си... в живота радостта да виждам... и да търся всеки слънчев лъч...
А днес... отново осъзнах, че обещанието трябва аз да следвам...
Аз не знам... и никой друг не знае... пътят до къде е...
Тогава... нека слънцето прегърна... Облаците неизбежни са, не искам в техните прегръдки да се аз отдавам. Искам слънцето в живота си!
И даже ден да имам аз пред мен, искам да е поне със слънчев лъч огрян...

Животът кратък е... до болка...

Photo by Zveti.

есен е...

.
Есен е...
Типичен есенен ден... Вали и така се е кротнало, сякаш няма да намерения за край. Студено е и термометърът, изморен от миналите дни да спринтира нагоре-надолу, днес си почива и едва-едва мързеливо се премести с едно деление... надолу...
Време е за вълнения ми елек... Време е за чаша топъл чай...
Такива дни, обичайно ми въздействат с тъгата си. Но днес е ден различен.
Рано се събудих и сега денят, едва пресполовен, може да се похвали  с почти изпълнен списък със задачи. Но днес ентусиазъм някакъв ме завладя и се не спирам, новите задачи си редя.
Душата ми, доволство я обзе и топло ми е... някак си особено.
Денят започнал е за мен с усмивки, в очакване и на топлина със нежност е...
В сърцето мое, слънце грее и обич е готово да дарява.
Дъждът навън, днес не е от мойте сълзи...

Photo by Zveti.

съботно утро...

 .

В есенното утро, рано се събудих. Съботно е, но днес ми се налага. Вече не знам, странно ли е, че когато имам някакъв ангажимент, събуждам се преди алармата. Така беше и днес. Времето от събуждането ми до алармата използвах за разни размишления, за мечти, за мисли за реалности...
Все още е рано... за събота. Но вече имам изпълнени доооста точки от дневния ред. А днес той ще е наситен. Истина е, че все още не са известни всички точки за деня. Има някои идеи, които с напредване на деня ще се избистрят :)
Обичам утрините, когато всички в къщи спят. Така имам възможност да си свърша голяма част от домакинските задължения, като си следвам моята си организация. Не е логична винаги, но най-важното за мен е, че успявам бързо. Май съм майстор на нелогични съчетания, но винаги даващи резултати. Ето и днес... станах с идеята да свърша едно, а свърших три ;)
Ами така е... муза като дойде. Музата ми... днес е само в мислите ми... има и такива дни... реалности...
Ще има и други дни... с ралности от мечтите ми родени.
А днес... денят усмихнат ще е. От мен каквото зависи, аз ще го направя. Ще направя и повече дори, тъй както винаги се случва...
Време е за следващата порция от дейности, в които ред и логика трудно се намират. Започвам едно, после второ, първото на ред е, а и трето... а накрая пет и шест ще са завършени... Чувствам го... музата ми с мен е.
Спорен и с усмивки заслужава да е този ден...

Photo by Zveti.

в прегръдките ти...

 .

Обичам да съм в прегръдката ти...
И топло е, и нежно е, и сигурно ми е дори...
Усещането с теб вълшебно е и някак пълно. Усещане за цялост ме обзема, щом ръцете твои ме обгърнат, когато в погледа усмивката ти виждам.
Опитвам с думи да опиша туй, което с теб усещам. Но те избягали от мен са, сигурно защото теб без думи те усещам.
В твоите прегръдки, щастието аз намирам. Хармония със нежност в мен създаваш.
С теб ли съм - друго аз не искам. Само прегърни ме ти, тъй както никой друг не го е правил. Прегърни ме тъй, че твоя аз да се почувствам... 

Photo by Drago.

есенно утро

..

В утрото на септемврийския ден, усещането за есен е особено. До вчера преобладавало зеленото, днес отстъпва много бързо на цветните нюанси топли.
Изненадва всеки храст и погледа ми спира в омая. Нима и вчера беше тук... а днес е приказна принцеса...
Килим, застлан по горската пътеката, ухае на... есен... топло и пъстро.
С есенна прегръдка, в началото на новия ми ден, очакването е за  усмивки...
:):):)

Photo by Drago.

с теб...

.
Обичам часовете с теб...
Спокойствие при тебе имам. Когато ме прегърнеш, сякаш всичките товари сваляш ти от мен.
Усмихвам се... Усмихваш се и ти... И ето, виждаш как денят различен става.
Споделя ли с теб проблем голям, оказва се, че нито е голям, че нито е проблем. :) С теб е лесно да обсъждам всичко. Решенията идват леко. Имам нужда от гледната ти точка. Имам нужда от спокойствието и увереността ти. Все качества, които в труден за мен момент, ми липсват.
Лесно на емоцията се поддавам. Паниката, също чака да ме навести... Когато с теб съм, няма място тя при мен. Не знам как го правиш, но знам, че имам нужда от това. Имам нужда от теб!
Споделям с тебе всичко, с друг не мога да го правя.
Обичам да съм в твоята прегръдка. Нежно ми е... топло ми е...
Днес ти казах - вече знам какво е любовта... Любовта е с теб!
А после те помолих - когато лягаш си - ей, така ме прегърни... прегръдка нежна и доволна... прегръдка след умора най-приятна... прегърнал най-щастливата жена... жена, която лудо те обича... жена, на която блясъка в очите ти го сътворяваш...
Лека нощ, моя любов!
Прегръщам те и аз... в мислите ми, спомена поели от вълнуващия ден...

Photo by Zveti.