кафе с мисли... за събуждане...

.
За събуждане чаша кафе си приготвям. Добавям за сладост усмивка.
Денят се усмихва и спорен ще бъде. Последен е от месеца първи на година поредна. Как отмина и сега не разбрах. Обръщам назад се и виждам хубаво, и не толкова. Дни спокойни е имало, както и бурни. Дни за двама и дни самотни. Дни с усмивки и други, със страх напоени.
Денят последен, не ще е различен. Ще има усмивки, ще има надежди. И ядове, сигурно, ежедневни ще дойдат.
Но днес съм решила, за глупости - никакви грижи. Да се ядосва който си иска. Аз не съм на тази вълна.
След нощ въртелива и почти безсънна, чашка с гореща ароматна напитка, добре ще ми дойде... С усмивка за сладост, дето й сложих и с аромата кафеен, събуждане свежо май се получи.
Глътка последна пред сериозните дневни задачи и аз съм готова за подвизи даже.
То в днешния ден какви ли геройства може да има...
Но пък всеки ден нов е и предизвиква различно. Днес, решение взето от друг, ще насочи и моите мисли и действия в посока различна. Моят живот не ще промени се, но детето със сигурност нещо ново го чака, с много труд да постигне. Изборът негов е и втори такъв. Дали моя е грешката, че първият избор не беше добър? Но грешките всеки сам прави си и вяра на другите няма. Така и сега... призна, че сгреши преди време и иска да се яви на поправка. Сега това е възможно, но утре дали шанс втори в живота ще има...
Разни такива и някакви даже, са мислите ми в утро студено. Студено, но слънчево и даже усмихнато. Дали от кафето, подправено с усмивка за сладост...
Денят ме зове... Знам, различен ще бъде.
С надежда доброто да е в повече днес се усмихвам.
Кафето със мисли вече се свърши. Ароматът с усмивка в мен ще си бъде...
.