спомените...

.
Спомените... неочаквани са някога, а друг път желани...
Спомените... болка са и радост необятна...
Спомените... търсени и гонени са...
Спомените... усмихват, а после в миг ни натъжават...
Спомените... в мен са...
Спомени за радост първа... за първата обида... за първата целувка... за първата любов голяма... за първото ожулено коляно... за първа среща с морето... за първото решение самостоятелно... за първа стъпка в посоките житейски... за първи вик на нов живот... за първата усмивка на рожбата желана... за първи...
Животът пълен е с първите неща...
А после... спомен за последна среща... за последната усмивка... за дума сетна за раздяла...
Животът се изпълва с последните неща... осъзнати са след време...
А днес... спомените ми са светли, носят ми надежда и усмивки... Но винаги се появяват и от другите, с тъга повити...
Спомените... карат ме да осъзная, че времето забързва своя бяг към края... И в мен събуждат се желания за нови, смислени дела.  От безсмислието на ежедневието искам да избягам. Да не губя нито миг от ценния живот. Не трябва ми суетата на деня. И в търсене на смисъла напред поемам.
Смисълът е... осъзнах го вече... любовта!
Любовта... във всичките й измерения... земни и неземни...
Любовта...

.