сезонни мисли...

.

Обичам пролетта... слънцето...
А сега е зима...
Обичам и зимата, но само тази, с мнооого сняг и белота. Бялото било отсъствие на цветове... и така да е. Харесва ми.
А днес е бяла зима. Чиста. Може и да е по-хубаво. Например с метър сняг...
Когато има много сняг ми е топло. Едно такова, особено топло. Стоя си зад прозореца, пия топъл чай, спомени ме връщат в годините... когато бях дете.
Мисля, че и днес си нося в себе си нещо от онова дете. Все по-често си мисля, че ако то не е в мен, не бих оцеляла в днешния си ден. То е едно такова топло, нежно, безгрижно и усмихнато дете... Детето в мен... пазя си го... пази ме и то...
Днес искам много сняг... но синоптиците и сайтовете за прогнози не го обещават. Не е истинска зима без сняг поне до коленете. Ще ми липсва. Тази липса няма да ми позволи да се радвам истински на пролетта. Усещам в мен копнежа за сняг...
Всъщност не знам за какво ще ми е този сняг. Сякаш усещам, че ще ме направи по-завършена. Чувствата ми по-пълни ще са.
Все още има време за сбъдване на желанието ми. Въпреки първите знаци на пролетта - кокичета усмихнати във всеки двор ги има.
Зимата е сезон, който предполага споделяне. Споделяне с другия.  Прегръдките в никой друг сезон не са така топли, като тези "зимните". Може би, който е усетил тях, "зимните" прегръдки, може да оцени и прегръдките на другите сезони.  Прегръдки с дъх на топъл чай, с аромата на мед и канела, на ванилия и още нещо... Нещо... като обич споделена... Магията на късия ден и дългите нощи за размисли в самота...
Зимата си има и други чаровности, но сега ми се иска само един голям сняг  /май често го повтарям ;) / , след който пролетта ще бъде истинска магия за сетивата ми.
Вече е време за Сънчо... Ще се гушна в завивките топли, с мисли усмихнати ще се прегърна... и утрото с надежди пъстри ще посрещна...
.