дъга и още нещо...

Дъгата...
Дъгата е цвят и топло...
Понякога тъй малко трябва за да се разкрие...
Друг път далечна и недостижима е мечта...
Мечта за цвят и топлина...
Цветове от чувства ме владеят...
Сивото изместват от деня... Макар и от сивото да се нуждая, за да мога цветове да различа.
А днес не искам сиво. Искам цвят... много цвят...
Искам и го получавам... От миг най-обикновен... Но с цвят е толкова различен и... вдъхновен...
Понякога се чувствам жълта... и слънцето е в мен, със цялата си същност ме изпълва.
Зелена съм най-често, когато боса ходя по тревата. а също и когато свежестта прелива в мен.
Червена съм... тогава страсти огнени изгарят ми душата... и тялото ми живо...
След огнена стихия в синьото покой душата ми намира...
Бяла съм когато вяра и надежда в мен са се събрали. И светлината мен ме води...
А днес... днес съм си лилава... защо ли? Не знам... ей, на... така се чувствам...
Усещането за лилавост често ме спохожда в дни на размисли заплетени, в дни, в които търся си дъгата... когато търся себе си...
Дъгата има си вълшебство. Цветовете си прелива в магия.
От таз магия сили черпя... И себе си намирам... във дъгата...

.