когато...

.

Когато си толкова малък и светът край тебе е малък.
Когато не знаеш какво има отвъд, то не ти липсва.
Непознатото, незнайното - то не съществува...
Имаш своя свят и свикнал си с него.
Но ето, в ден обикновен, нещо се случва. Различен вече денят е. Хоризонтът изведнъж се е преместил някъде далеч. И уж всичко си е също, но в теб копнежи и мечти се раждат. Незнайното влече те. Омайно е с потайността си. Чувства нови се зараждат. Сякаш раждаш се за първи път.
Осъзнаваш в миг един, че твоят свят е мъничка кутийка. Смелост ти събираш в сърцето дето бие с ритъм нов. Надничаш зад стените и невероятен свят пред теб сияе...
Уплаха в теб се ражда. Да се не загубиш се страхуваш. И тогава изведнъж разбираш, че себе си намерил си сега.
С всяка глътка въздух искаш новия свят да вдишваш. Всяка пулсация на сърцето искаш да е в ритъма на новия живот. Новото привлича те, това е същността ти и ти си себе си до всяка клетка своя, до последна мисъл... Усещаш хармонията, усещаш живота, предчувстваш че това е всичко, което искаш от живота си. Сърцето е пълно с необясними чувства, любовта извира в теб.
Сърцето ти усеща, че вече си значим за друг. Усещаш, че специален си. Чувстваш се обичан... за първи път...
За пръв път всеотдайно ти обичаш. И сърцето твое знае, че е за последно... 
Когато някой ден помислиш, че всичко в новият ти свят е цветната дъга поело... и искаш да се насладиш на всеки цветен миг... В миг паника сърцето ти сковава и дъх не можеш да си ти поемеш от страхове, че всичко е илюзия красива... която ще се изпари със сутрешна мъгла...
Лутането почва и краят се не вижда на бездната, в която чувстваш, че попадаш... и се губиш...
Когато не знаеш какво е любов, животът ти спокоен си върви...
Но когато искрица дори да усетиш... искаш... искаш... и искаш.... няма покой за сърцето събудено... И болка от липсата да познаеш е твоята орис...

Извор търся, поне за глътка от живителната обич...
И разбирам, че да прося съм готова... капчица дори...

Photo  by  Drago.

на брега...

.
Утрото е ранно. Можеше и да е по-ранно... След нощта, с накъсани парцалени сънища, разходката до брега е добра идея.
Слънцето е прекалено ранобудно и вече е издигнало своя диск над хоризонта. Няколко гларуса се разхождат по пясъка. Морската шир е гладка като тепсия. /това е първата ми асоциация./ По крайбрежната алея ранобудни колоездачи и бегачи събират мислите си и намират себе си.
В безмълвие и особен унес се обръщам към изгрева. Играещите лъчи пробляскват и се отразяват в спокойните води. Там в безкрая, зад хоризонта искам да бъда... Мислите ми, освободени от съзнанието, политат към безкрая и свободата. Свободата да са чисти, истински и само мои...
Полетът на мислите и полетът със мислите е преживяване пречистващо, и освобождаващо духа ми от прахоляка на ежедневието. Просторът на безоблачното небе и необятното море освобождават място в душата ми за следващите дни и месеци, може би.
Усмивка в мен напомня, че морски спомен обещах. Цветни мидички събрах. И камъчета обли си намерих. Мидени черупки за миналото искат да разкажат. А камъче в ръката вече ми говори, че някога скала ръбата е било... Но след бури морски, някога и урагани, от прегръдките с другите скали, от разменени ласки под водата, днес си няма ръбче, даже и едно.
Обещанието свое ще изпълня, шепа миди си събрах. В мен една мечта се ражда и ме в полет нов понася. Да е възможно в някой ден, и нека бъде скоро, изгрева с утрото да срещна в компания любима... Тогава мисли двойни ще си полетят и мечти за двама ще се раждат, даже със криле.
Последен поглед към безкрая и споменът за него дълбоко в мен прибирам. След дни ще споделя го вероятно и без думи. В погледа ми споменът е... и в любовта ми...

Photo  by  Drago.
.

полета на бръмбара :)

Хареса ми идеята на Емо :)
и ето я реализирана ;)
в добавака към предишния пост.
.

сутрин...

.

Сутрините са вълшебни!
Пролетта е в разгара си.
От отворения прозорец нахлува свежо утро с песните на птици, унесени в любовен порив.
Сутрешният хлад е мотивиращ и събуждащ сетивата.
Пролетни ухания изпълват въздуха кристален. Само пролетта може да го прави такъв.
Нещо в мен ме предизвиква и извежда вън. Боса по тревата ме повежда. Сутрешната роса ме свързва със земята. Усещането е за принадлежност и отдаденост на природата, която ме е създала.


Снимката е на Драго.
.

обичам да обичам...

 .

Обичам да обичам... звучи позитивно.
Утвърждаващо е обичта.
Да обичаш е вълнуващо.
Красиво е. Усмивка носи.
В полет те понася.
Можеш всичко, усилие не трябва.
Обичта те прави жизнен.
Нежност те изпълва.
Щедростта е твойта същност.
Обич ти раздаваш
и не мериш ти каквото получаваш.
Дните с обич са различни,
цветни и оптимистични.
В сърцето пърхат пеперуди.
В душата ти дъга от чувства се разхожда.

Да обичаш е прекрасно.
Обич щедра получаваш.
Всичко в тебе има смисъл
и с други го споделяш.
Обичта криле ти дава.
Да полетиш е толкоз лесно когато ти обичаш.
Да обичаш лесно се оказва.
От обич си роден.
Обич гените изгражда.
Обичта е наш'та същност.
Защо забравяме за нея?
Обичаш да обичаш осъзнаваш някой ден.
Животът в този ден начало ново дава ти.
С обич го използвай ти.

Обичам да обичам...

Провокацията е на Владо.
Снимката е на Драго.
.

...

 .

Безсънна нощ...
Мисли разпилени...
И аз съм някъде си там...
А искам другаде да бъда...
Усмивка искам... дали ще я намеря днес?
















Снимката е на Цвети.
.

роза и луна...

.

Днес се събудих рано. Изненадах се от себе си.
Но пък винаги се чувствам по-добре, когато съм станала по-рано. Особено ако е било без помощни средства ;)
Разходих се и намерих обяснението при Светла. Усмихнах се, защото ми харесва когато луната ми влияе с бодрост. Този път ги няма безсънните нощни настроения. Няма ги и сълзливите и нервни състояния, които мъчат мен, но най-вече ги усещаше любимия ;)
Равносметката накратко сочи - равновесие по пълнолуние ;)
Миналия ден се влюбих в розата на Цвети.
А днес почувствах се роза... Напоена с нощната роса и свежест. Усещаша силата на пролетния ден и устрема на мислите и намеренията мои. Енергията с мен е. За да е пълна картинката край мен, парфюмът с розов аромат в облаче уханно ме обви.
Днес съм роза... напук на мрачното време навън, разцъфтяла си усещам душата моя.
Приоритетите ми днес са подредени. И всичко по вода върви ми.
Още има от деня, но знам си, че спокоен ще завърши. В плановете има още две-три задачи неотложни, а другото ще бъдат дейностите по желание, които от намеренията мои начертани са. Ще ги изпълня, защото имам си мотив голям.
Усмихната съм и в душата си. И се харесвам, ей такава. Когато в мир съм.
Та дори и по пълнолуние ;)

Снимката е на Цвети!
.