денят усмихна ме...

.
Денят усмихна ме...
И щастие ми подари в два часа... ;)
Обичам тези умножения...
Загледах се в очите ти.
Рядко ми го позволяваш.
Напоследък все по-често случва се.
Може би защото разбра, че не е страшно да погледнеш в очите срещу теб...
Днес дъгата в твоите очи игра си...
Беше интересно и вълнуващо за мен да те откривам в погледа ти...
Между синьо и зелено, от светлото към тъмно, от сиво пак в зелено...
И онзи блясък, който хем е палав, хем от разума се ръководи...
И който толкова обичам в теб да виждам...
Благодаря ти, за щастието, което днес дари ми!
И за доверието ти благодаря!
А аз ще те обичам... това го мога само...

Усмивки винаги има и при Цвети...

не е...

.
Не е от дните ми... днес...
Слънцето е тук, но ме не топли...
Липсва ми полета... Полетът в днешния ден ми го няма.
От сутринта сякаш на криво всичко е...
Е, посвърших туй-онуй, но... живецът в мен го няма...
Ще имам в късния следобед час... час за щастие...
Ще...
Очакване съм...
Тъжна съм, когато чакам...
Очакването значи липса...
Но и надежда в  него има...
Очакване ще бъда... още два часа...

При Петя има усмихнати лалета...

люляково и...

.

Люляково е...
Уханието на люляк днес ме усмихна, когато минавах покрай храст, все още неразцъфнал напълно. В следващите дни ще е истинска омая...
А днес... невероятен ден!
Прекрасен... малко мързелив, но много влюбен... и палав ;)
В очи прекрасни усмивки срещнах...
И радост видях...
На чаша кафе с мен сподели денят ми специален...
С топлина и нежност следобедът ме прегърна...
И пак жена специална се почувствах... и щастието с мен е...
Обичам го...
Обичам го, защото щастието ми дарява...
Обичам го, защото истинска съм с него...
Обичам го, защото с него пак мечтая... и живея...
Обичам го... заради всичко...
Пролет е... с люлякови нощи...
Нощите ни несподелени ще останат... А дните ни от споделеност ще преливат в обичта ни...
Обич... Любов... Щастие... Магия... Живот...
А уханието на люляк... в мен ухае на любов...

Цвети уханието люляково е уловила...

Великден...

 .

Великден...
Шарен ден...
Като писаните яйца е пъстър...
Утрото бе дъждовно, а после просветля. Слънце се усмихна. Лалета, лайкучки и глухарчета сияят в цветните си премени.
Пъстри са и песните на птиците...
Притъмнява с прииждащи сиви облаци... В тон е сивото на сивите ми мисли... Пролетен вихър събра се и двора изпълни. Спомен за зимния хлад ми донесе.
След час е слънчев празник навън. Лъчите слънчеви закачливо усмихват навред. И даже е топло в прегръдка слънчева на припек в тревата.
Душата ми едва успяла да се плахо усмихне, а ето - облаци от сиви по-черни на власт се завръщат...
А после загубих следата на слънце и облаци, колко ли пъти си мястото сменяха...
Шарен ден...
Вечер е... искам по-бързо да свърши този ден...
Дотогава ще помечтая за утре...

При Цвети се спря вдъхновението мое...

пролетна нощ...

.

Пролетна нощ е.
Тиха, топла и уханна.
Ухае на джанки...
Ако трябва с дума една да я опиша, то това е тишина.
Тишина и небето без звезди. За да не разсейват тишината...
А уханието е навред.
С тишината стеле се край мен.
Полъх на ветрец дори не се усеща... сигурно, за да не смущава тишината...
И аз съм тишина... с аромат на джанки...

Емо уханието на джанки уловил е...

цветно утро...

.

Пролетно утро е навън.
Усмивки ме застигат с песента на птички, скрили се в цъфналите клони.
Усмивките са в червеното лале, в иглика пъстра.
Има ги в лъчите слънчеви, в облачета бели, скитащи из синьото небе...
Концерт от пролетни песни ме събуди в ранно утро.  Отворих прозореца и позволих на сутрешния хлад да разбуди съненото тяло. Усмихнах се на... пролетта. Усмихнах се на себе си... До сетивата ми достигна уханието на крушов цвят... Слънцето огрява нежното зелено по връхчетата на клоните. Играе си с дъгата.
Усещам дъгата и в моята душа.  Дъга от чувства, настроения и даже мисли... Обичам тази цветност в мен. Обичам си мечтите и надежди цветни за утрешния ден. И винаги със цвят си ги рисувам.
Пролетните цветове, толкоз чисти, никой друг сезон не носи. Новото, надеждите, желанията... с цвят от пролет те се кичат.
Сега обличам и душата си с дъга, с усмивки и с птичи песни. Със слънчев лъч ще я препаша. Ръцете ми ще месят козунаци, а душата ще забърка една мечта голяма, по рецепта древна, с обич и надежди цветни...
Цветен ден напред е...

Цветно е утрото при Aquawomаn.

цветно е...

.
Цветно е...
Цветница е...
И настроенията цветни...
С мислите прелитам в дни изминали, а после се понасям в бъдните с мечти...
Обичам да е цветно... в мен... край мен...
Цветовете са хармонията на духа...
А когато цветовете са от цвят уханен, някак по-различен е света...
Искам да ми е различно...
В различието аз съм...
Защото уникална съм, като всеки друг на този свят...
Мислите ми сменят се...
Сменя се и цветността ми...
Цветно е...

Цветно е при Lulu...