вдъхновения...

.

Нов поглед, нови открития, нови вдъхновения...
Настроенията ми днес са цветни. На другия край на скалата климатична. Дъжд и студ, и мрачно е навън, но в мен цветовете се преливат.
Малко някога ми трябва. Достатъчно да бъда в мир със себе си. В надеждите и мечтите ми баланс да има с реалността. Не, не покритие на сто процента. То, днес покритието не е много, но спокойствието в мен е породено от миналите дни, в които въпроси много подредиха се. Даже отговори някои си намериха. Други ще намерят ги в бъдещето, дето е напред.
Опитвам се едното, дето разбрах да го запазя. Спокойствие ми трябва. Миналото си е там назад. Бъдещето - някъде напред. А мога аз да повлияя само на денят си днес. Днес важното е - не вчера, нито утре...
Днес цветето на Цвети ме усмихва и ми носи мир в душата, необясним. Защо ли са ми обяснения, щом чувствам се в хармония, която ме обгръща и изпълва мойта същност.
Утре е загадка, но за нея ще се аз подготвя. Ще очаквам всичко, каквото и да дойде. С мисли позитивни ще се надявам да привличам само позитивните неща за мен.

Снимката е от вдъхновяващия блог на Цвети!

.

предутринно...

.

Не съм на четиринадесет или деветнадесет... не съм и на двадесет и пет...
Понякога се чувствам на седемнадесет.
Друг път на седемдесет и седем...
Разумът понякога ми идва в повече, а друг път не ми достига.
В малко от времето се чувствам в баланс и реалност. Когато съм с този, когото сърцето ми обича.
Реалност ли казах?
Не! Не е реалност... Нереално е в реалността...
Сърцето е зад сто обвивки. Разкрива същността си само там, където чувства се спокойно и сигурно. Като роза се разлиства...
За всичките години на живота мой, уроци си научих, срещнах не едно и две... Дали натрупаната мъдрост съумявам да използвам? Защо съмнявам се?
Имам нужда от увереност.
В две неща съм сигурна. Но не бих ги степенувала като първо и второ по смисъл и същност, а само по изброяване. Първото - смисълът на живота е в децата ми и тяхното щастие...
Второто е любовта...  В онази любов, зрялата, която идва в миг неочакван, несънуван, нереален. Но толкова истински, че може да осмисли със съдържание не един миг, а цял живот...
Как звучи - цял живот... Да, точно това е. Цял живот...
Може би защото има моменти, в които животът ни изправя пред изпитания и размисли. Моменти, в които се питаме за смисълът и осмислянето на цял един живот... Тогава най-пълно осъзнаваме какво означава цял живот.
Знаем началото си, но никой не знае края си. Може би затова е важно да ценим днешния ден и да не отлагаме за утре. А колко често отлагаме...
Не искам нищо да отлагам!!! Искам си всеки миг, в който съм на този свят!
Искам!
Искам любов! Обичам безумно и искам да ме обича! Та дори и да е разумно...
Много ли е?
.

пролетно утро...

.

Пролетното утро нахълта през открехнатия прозорец. Свежият полъх внесе аромата на цъфналата круша. Пространството оживява от птичите песни и закачки в утрото. В опит да различа гласовете на познайници стари, се пренасям в отминали времена на безгрижие и топлина...
Слънчевият лъч, закачлив и блеснал в очите, ме връща в днешния ден. Излизам навън, отправям поглед на изток. Слънцето събудило се скоро, бърза да се вдигне над хоризонта. Знае своя път за днес и не се колебае. Увереността му ме усмихва и си я пожелавам и аз. Погледът ми се разхожда из цъфнали глухарчета и дръвчета. Пъстротата ме успокоява и тонизира едновременно.
Искам да се слея с природата и да забравя всичко негативно...
А денят... Денят започна...
.

научи ме да те обичам...

.
Какво е да обичаш някой?
Какво е любовта?
Отговор не даваш ми...
Ще ти кажа аз тогава...
- Да обичаш някой е, когато мислите ти в плен са, а ти усмихваш се на всичко.
- Да обичаш някой е, когато искаш всеки миг възможен да си ти до него. Да му се усмихваш, да го галиш и целуваш, да усещаш го до теб.
- Да обичаш някой е, когато сам говориш си и правиш всичко по-добре.
- Да обичаш някой е, когато искаш той да е щастлив и няма нито пречка, нито нещо невъзможно пред теб, за да направиш всичко ти за него.
- Да обичаш някой е, когато всяка среща, празник е за теб. Не искаш никога да свършва и все забравяш да си тръгнеш. А после - от липсата боли...
- Да обичаш някой е, когато с него времето забравяш. И не мислиш трябва ли, дали е редно, възможно ли е или други някакви съмнения.
- Да обичаш някой е, когато всичко правиш с вдъхновение, както никога до този миг. Когато ти откриваш себе си и ставаш по-добър.
- Да обичаш някой е, когато знаеш, че всичко е Сега и не е важно Утре. И въпреки това, в тебе, там дълбоко, нещо кара те да си мечтаеш за Утре-то. Там виждаш само себе си и този който сънищата ти смущава.
- Да обичаш някой е, когато...
- Да обичаш някой е...
Обичам те...

Ще ме научиш ли да те обичам?

.

следобедни настроения...

.
Следобед в понеделник е. Пролет е навън. Въпреки слънцето, което се е покрило зад сивите облаци. Не пожела дори да ми намигне с лъч усмихнат. Затова пък в храстите животът е на макс. С хор от птичи песни се оглася цял квартал. И реката се понесла, с бързея се надпреварва, да не изпусне нито миг.
Пролет търся в мен. И я намирам, малко хладна, но търсеща си топлина. Топлината в чаша чай ухае. В лабиринта на надежди и реалност се мотае.
Надежди... и очаквания... как с реалност да ги срещна... И по-важното е да ги задържа. Дали по силите е на един? Все мисля си, че двама нужни са за мисия такава.
Когато нещо силно искам, когато цялата душа в копнеж е, когато същността ми жадна за любов е... Какво да сторя друго, освен да се отдам... и да се надявам... и обичта в сърцето си да пазя и да подарявам...
В чаша чай ще се огледам, дано в уханията с топлина да се намеря...

.

уморена съм...

.

Уморена съм...
Денят достави ми емоции най-различни. От "а" до "я".
В небесата ме понесе и със земята изравни ме. Не веднъж...
Когато най-високо бях, приземи ме бързо. Не веднъж...
И всичко само в този ден...
Изморих се...
Искам да заспя, за да забравя, но дали сънят ще дойде. Дали ще бъде моето спасение?
Уморена съм...
Уморена...

.

едно писмо...

 .

Вчера се чувствах особено със теб. Много хубаво, но някак не можех да си го обясня.
И сега не мога. Не търся обяснение. Радвам се на това усещане.
Особено бе усещането за спокойствие с теб. Някакво такова - много пълно, всеобхватно. Като  най-пълното щастие.
Щастие, когато си приел всичко край теб, приел си себе си, приел си другия и освен радостта от близостта друго не трябва.
Така се чувствах - нищо друго ми не трябваше. Само ти! Твоето присъствие, усещането, че си до мен! И онова невероятно силно усещане, че си всичко за мен.
Прегръдките ти... всеки път ме караш на настръхвм от желания и удоволствие. Целувките ти - разплакваш ме от щастие!
След среща с теб се чувствам преродена и добра. До теб съм истинска, открита... аз си. Такава, каквато никой не ме знае и едва ли някога ще познае. Такава, каквато съм се опитвала да бъда цял живот, а ти сега ме правиш с една прегръдка.
Какво друго мога да имам в сърцето си за теб, освен обич?
Имам много обич!
Обичам те!
.                  твоето чудо, голямо и невиждано ;)     
.