мързелив ден...

.

Един ден...
Малко мързелив... кръстословици, судоку, вестник, дивана в хола...
А може и да поспя... защо пък не ;)
Вече си пожелах желанията за новата година, дори си ги записах. И повече не искам да мисля.
Като днес... мързеливо и... спокойно...

.

днес ми е...

Днес ми е...
Днес се чувствам като котенце... изплашена, тъжна, самичка, изгубена, объркана...
Видях го и... се познах.
Познах си очите...
Познах си тъгата...
Познах си страха...
Познах си самотата...
Познах си копнежа за ласка... за дума добра...
Познах си и въпросите... защо се чувствам сама, след като е къщата пълна...
Защото оказва се, в пълната къща е толкова лесно да останеш сам. Когато другите, улисани в суетата на дните, нямат поглед навътре във тях си.
А дните минават... времето бяга... и да го настигна не мога. Може би мога да опитам в крак да съм в него. Дали ще успея? Когато опитам ще зная...

.

междупразнични мисли...

.

Време е...
Време е за междупразнични мисли. Мисли след първия тур на празници и пред следващия такъв...
Обичам празниците, подготовката за тях, но времето след... винаги ми е носило тъга, нещо празно, нещо неизречено. Осъзнавам го, но не мога да го определя и да го нарека какво е... просто... някакво такова...
Като тази вечер...
Вечер - малко мързелива, вечер на единаци...
Но аз не мога така. Аз съм търсеща. Друг е въпросът какво намирам. Търся едно, намирам друго, а мен ме намира трето - неподозирано и разбира се неочаквано е.
Като тази вечер...
Намерих топлинка в телефонен разговор... Какво ли бих правила без новите технологии ;)
Тази вечер май най-силно усетих положителното влияние на моето си местенце в нета, моите си Земи... Дойдох си тук... поогледах се... зеленият цвят е за релакс... а после нещо се случи... Земите ми са джунгла непроходима понякога, но те са и закътано и сигурно убежище за душата странница... Из непроходимостта на мисли и чувства се почувствах загубена. И се намерих в кътче осветено от прокраднал се слънчев лъч. Лъч с усърдие пътешествал, за да достигне мен...
С усмивка, вече аз не съм сама. Мислите и те се премениха с цвят. Прегърнаха се със надеждата и... стана топло от прегръдката. Мислите цветни се втурнаха към спомени от миналите дни... и цветни пеперуди в Земите полетяха... Полетът мечтите ми увлече и безгранични те са... Пеперуда цветна е душата ми във полет...
Тази вечер се почувствах сигурна и топла, и добра.
А утре...?
Утре може да съм... утре ще му мисля ;)

.

Честита Коледа!

.
Честита Коледа!
Здраве, щастие, любов!
Всяка мечта реалност да е!
Весели празници!
Любов и светлина в дните ни напред!

.

предпразнични размисли...

.
Подготовката за празниците и празничните настроения  винаги са съпътствани от моменти на размисли, равносметки, оценки, самооценки, планове, желания...
Тези празници не са по-различни, Отиващата си година е добър повод да се замисля за това, което ми е донесла. Да го оценя и да съм благодарна за всеки миг на радост и щастие, които съм изпитала, и които съм дарила на обичните ми същества. Моментите на трудности и препятствия са повод да се поздравя с победа или да си припомня урока, който са ми дали.
А идващата нова година - сега е момента да я изпълня с мечти, желания, планове...С получените уроци да погледна напред и да си пожелая само най-прекрасните желания. Повечето желания ще останат неизречени. Тайни и съкровени са и сърцето ги таи. Желания за здраве, за щастие, за радост в дните. Желания за топлина, за нежност, за любов изпълват същността ми. А онези тайните... в усмивката ми се четат...

.

писмо... за лека нощ

Тази вечер ще те изненадам и ще ти пожелая лека нощ тук
С това действие поемам риска да видиш пожеланието ми утре сутрин или след два дена. Но това пък не ме притеснява, защото аз с най хубави и топли чувства го пожелавам. Ти знаеш това. А и освен това си мисля, че няма начин да не усещаш хубавите ми мисли към теб. Друг е въпроса, че разумът ти по-скоро говори, че са вятър работа, но пък нали усещаш полъха на вятъра когато си навън... Чувствам, че все пак допускаш, че е възможно...
Затова знам, че тази вечер, макар да не се чуем, дори и да не видиш това, някъде там нещо в теб, подсъзнание, интуиция или както и да се нарича, ще усети моите хубави мисли за теб.
А мислите ми, чувствата ми са най-топли, най-светли, най-истински и дълбоки. Това, което чувствам към теб е неописуемо, необяснимо. Защо ли ми е да го обяснявам, да го описвам. Толкова е хубаво, прекрасно е. Чувствам го аз, чувстваш го ти...
Ти знаеш, че когато съм до теб те прегръщам с много обич, с много нежност те целувам.
Усещаш как разгаряш страстта ми, как ме повличаш в една игра, приятна и вълнуваща и  двама ни. Сега, когато ти пиша, усещам как сърцето ми ускорява своя туптеж и мислите със спомени ме усмихват... и усещам нежната прегръдка твоя... усещам целувката ти с обич, която приемам като дар за мен.
И съм благодарна. Благодарна, че си част от живота ми и то така прекрасна. Благодарна съм за всеки миг, за всеки час със теб, когато ме гледаш, когато ми говориш, когато ме слушаш, когато ме прегръщаш, когато ме целуваш, когато ме любиш...
Благодаря за всеки миг, в който спираш дъха ми!
Мило момче, нека нощта ти да е спокойна и топла! Сънищата, които ще те навестят да бъдат най-светли и топли!
Когато легнеш сам в леглото си студено, усмихни се и си спомни, и почувствай отново топлината на горещото ми тяло, което те желае... което желаеш...
Знам, това ще те стопли. Мен ме топлят мислите за твоето тяло, мислите за теб...
Лека нощ, моя любов!

.

най-страхотният следобед...

 .

Най-страхотният следобед!
Един от най-най-прекрасните...
Всъщност всеки ден, всеки миг,
когато съм с теб е тъй прекрасен!
Щастието мое ти си!
И в очите ми го виждаш,
и с ласките ми го усещаш...
Ела да си те гушна,
макар и само в мислите ни сега...
Виж, още се усмихвам!
А... виновникът... си ти! ;)

.