между лятото и есента....

.

Погледнах през прозореца. Изненада!
Листата на липата... половината са жълти...
Защо се изненадвам? Та, средата на септември е...
Навън вече се стъмни. Нощта е топла и съвсем не е есенна.
Песента на щурците нахлува в стаята и изпълва всяка мисъл и усещане с летни емоции. Едва се усеща нощният хлад, раздвижващ леката завеса. Полъхът внася онази мекота и топлина на летни нощи, от границата с есента. Въздухът е натежал от плодови аромати, които носят осмислеността на изпълнения дълг.
Усещам натежалите си чувства, изпълнени с доволство, мир и хармония... За мен есента е сезон на спокойствието, на удовлетворението, на топлината... Но тази есен, на границата... Есента, не забравила летните си огнени страсти... Есента, не усетила самотата и празнотата на зимните вихри, вледеняващи повече душата, отколкото физическата същност...
Щурците пеят за безгрижие... душата ми се усмихва с намигане за палави мисли...
Такова е... между лятото и есента...

Photo by Drago.

цветни настроения...

.

Такива са...
Цветни, настроенията ми...
Преливат в дните ми от цвят и топлина. Изпълват ме и целостта е моята стихия. Всеки миг, неповторим е.
Цветно ми е в чувства и емоции...
И хармонията с мен е.
Хармония, от променливост е изтъкана в душата моя. Това е същността ми. Непредвидима и непостоянна. Но сигурна в едно.
Сигурна, че любовта е смисълa на всеки миг, на всеки ден... на целия живот...
Цветно ми е с любовта...

Photo by Drago.

хубаво е с теб...

.

Усещания имам неусещани до този ден...
Денят за мен с надежда се роди. Усмивки имах аз за всички. Но исках, на теб да подаря безброй от тях.
Не исках да приема досадата, усетена във твоя глас. Досада и умора от безвидимост пред теб. Вярвах и все още сигурна съм, че с теб ли сме, мъглата сякаш се разсейва...
Не приех поканата ти за отлагане...
И вместо топлината твоя, сякаш лед прегърнах днес... Сълзите ми сами потекоха... и болка от безсилие разкъса ме... Почувствах се изгубена без теб. Дали почувства го и ти? Но нещо между нас се случи...
Пожелах със цялата си същност да мога аз да ти помогна... да отнема твойта болка и тъга... Пожелах си да почувстваш се спокоен... и то, спокойствието... при нас дойде.
В твоята прегръдка сигурност усетих. Душата моя топлина намери с твоите ласки.
Какво направи с мен? С усещания нови ти дари ме. И още думи нямам аз за тях...
Времето, нали е мерено, бързо отлетя... Нима е сън това, което днес се случи? Не вярвам, да е само сън... Сънищата са прекрасни, но това, което днес се случи, с пъти повече е от прекрасно...
И още в мен са тез усещания, неусещани до този ден...
Всяка наша среща е различна... и все по-хубаво е с теб!
Обичам те!

Photo by Zveti

.

предесенни, ранобудни мисли

.
Природата е съвършена. Съвършенството й всеки ден изумява с прелестта си. Прелестта е в капчица роса, в цвете малко, в слънчев лъч...
Съвършенство в подредеността...
В последните дни съм в опити да се подредя. Подреждам творческия хаос сред вещите край мен. Желанията да изхвърля куп ненужни вещи, които ме задушават, са толкова големи. И го правя. Освобождавам се от вещите. Оказа се лесно.
Странно ли е, че усещам свободата не само в пространството, а и в мислите, в душата? Не, не е странно. Дори не е случайно.
Есента е на прага. Противоречиво ми е. Чувствата ми са смесени. Промяна... нещо ново... очакване за пъстрота... Но и усещане за някаква тъга... Тъга от неизбежния кръговрат на сезоните... на живота...
Неизбежността... и тя е съвършенство...
А днес... Денят е вече тук. Подканящ слънчев лъч зове ме... там навън... 
Ще побързам... компания на слънчев лъч... не е за изпускане ;)

Photo by Drago

понякога боде...

.

Понякога ми е уморено...
Някак си... изчерпано е.
На външен вид не ми личи. Енергия от мен струи. Захващам се с хиляди задачи. И по чудо, даже ги завършвам...
Физически така е...
Но умората е в мен. Усещам безсилие на мисълта.
Книгата си взимам... но само гледам я и не схващам нищо. Взимам втора... скучна ми е тя. Трета е в ръцете ми... как ли съм могла да си я купя...
Къде е тръпката от онова, което мислите ми да владее... Нима затъпяване ме чака...
Психически така е...
Хайде, спирам...
Днес за нищо няма да си мисля. Ще си свърша дейностите като примерен робот, от ония, даже без изкуствения интелект.
Давам си почивка  ;) от мисли разнородни.
Сутринта, боса се разходих по тревата. На роза се порадвах със усмивка. Понечих да погаля ароматния й цвят и... убоде ме... не разбрала намеренията ми добри.
Ей, сега разбрах...
Днес ми е бодливо...
Защо боде ми?
Защото пак с въпроси се оплитам?

Photo  by Drago.

пътят ми...

.

Tолкова особен се оказва пътят ми към себе си...
Труден на моменти, друг път е в полет...
До един момент животът тъй ме бе понесъл, че всички други бяха важни, a за мене... ако остане време...
Преди... скоро... времето започна край мене да препуска, със скорост сякаш удвоена. И разбрах, може би по-вярно е, че осъзнах, че аз съм също важна...
Тогава аз разбрах, че далече съм от себе си... от същността си...
Път поех напред... на среща със себе си... Понякога вървях назад... а после, уж напред... завои с невидимост пред мен се заизвиваха... а после пътят прав се очертава... и пак напред, назад, наляво и надясно...
Но пътят е вълнуващ и неповторим. Само мой си, както и аз съм уникална...
Сещам се за една притча... Един човек вървял с Бог по пътя си. Един ден се обърнал назад и видял две следи. Но забелязал, че понякога следите били едни. Тогава попитал Бог, защо когато му е било най-трудно, е бил сам... Бог му отговорил, че тогава той, Бог, го е носил през трудностите...
Сетих се за това, когато исках да напиша, че понякога имам усещането, а то е толкова натрапчиво, до някаква невероятно силна степен на сигурност, че Съдбата /или както и да се нарича/ е с мен. Усещам нейната подкрепа за действията си. Действия понякога далече от логичността на разумното...
Пътят... Пътят към себе си... Пътят към другите... Пътят на живота... Пътят...
Пътуваме от онзи първи миг, когато дъх поели сме... и ще пътуваме... до сетния си дъх.
Пътят избор ли е... какво значи избор... Избори правим всеки ден, дори не ги и осъзнаваме... Колко избори важни сме направили в неосъзнатост?
А когато осъзнатостта ни посети, какъв е изборът... поправката възможна ли е... Въпроси...
До тук с въпросите за миналото време. Въпросите за утре неактуални са.
А днес въпросите излишни са. Защото има днес, има тук, има сега...
Днес и тук, щастлива се усещам... 

Photo by Drago.

денят прекрасен е....

.

Денят прекрасен е!
Чудесен ден!
Ден първи...
Месецът е август....
Часът е десет....
И най-прекрасни часове, с теб прекарани са, днес!
Щастието във очите ми блести и ти го виждаш.
Защото само ти пораждаш го у мен!
Защото с теб се раждам за жив живот!
Защото с теб светът е цветен!
Защото с теб прекрасен е всеки миг обикновен!
Защото с теб мога да съм себе си.
Как го правиш, аз не знам.
Но с теб ли съм, тогава най-истинска съм аз!
Кажи ми, как да не те обичам!
Когато с теб съм - жена щастлива съм, и прекрасна съм, и толкова добра, и даже мила... Усмивката е с мен, светът от радост изтъкан е... Слънце и усмивки се редят до мен и дъга рисуват за прекрасен ден...
Затова те аз обичам, че смисъл даваш ми на всеки миг, дори и най-обикновен. За мен животът празник е, когато съм до теб! Обичам те!
Обичам те!
Това е...
Обичам те!

Photo by Drago.