.
Каква промяна само ден се случи...
Сутринта - дори не се чувствах от умора, необяснима...
Следобед - такъв прилив на енергия и настроение, необясними...
Наистина нямам никакво рационално обяснение за случилото се. Освен гаданието, че ми влияе рязката смяна на времето. В момента, в който вероятно циклони, антициклони и подобни климатични атрибути са се стабилизирали, аз съм се почувствала жизнена.
Дали?
Някъде, преди доооста време, бях чела за четири типа по някакви психологически определения - флегматик, меланхолик, сангвиник и холерик. Вероятно, когато човек чете подобни неща, подсъзнателно се самоопределя. Може би затова и аз се самоопределих - холерик. Една такава неспокойна, не винаги рационално действаща натура, в постоянно движение. Истината е, че ми допадна описанието за сангвиника, но осъзнах, че съм далече от неговата уравновесеност.
Обаче /вече вчера/ бях толкова организирана, вдъхновена и толкова работи свърших, че биха ми стигнали да оправдая с действия не само един ден, камо ли само един късен следобед.
Може би заради тази необяснима забързаност и бързо се наспах. След по-малко от три часа сън съм бодра като кукуряк.
Ха, кукуряк - едно от първите пролетни цветя, които със жълтозелените си цветове примамват на разходка в гората. Мдааа... и разходки в гората ще има, и то много скоро ;)
Вчерашният ден е започнал /казвам започнал, защото аз не видях началото му, нито средата му осъзнах, а чак следобедът бе в моята чувствителност/ с малко студ, но беше слънчев, стопли се, и дори в следобеда си извадих по-пролетните дрехи. Не искам повече да се връщам към дебелите зимни одежди.
Равносметката е с пролетен дъх и настроения.
Усещам как пролетта ме събужда от сън, от зимната меланхолия, която неизбежно ме обзема в сезона с малко слънце и много студ. Ха, и мечките са така. Ама те са си по-добре... имат си зимен сън по регламент, а на мен няма кой да ми признае подобни права :( ;)
И така, истината е една и неоспорима. Пролетта идва недвусмислена и устремена към живот, към растеж, към любов... Ех, тази любов... Добре, че за нея няма сезони и дори, и в сняг и мраз, ми дава сили и настроения... Обаче, сега е някак си по-особено. Любовта, уж си е същата, но и тя се влияе от пролетните лъчи. Станала е една такава, закачлива и пъстра, и много жива... Като преродена е. Като изкъпана след летен дъжд. Бяла е...
Бяла любов...
От къде ли пък такова усещане за бяло?
Ей, това сега прозрях - любовта е жива и се променя. Това не я прави по-слаба, с промените тя се засилва, става устойчива, преминава през етапи...
Любовта е същността ми. Като мен си има настроенията и уроците в живота.
Живот... Любов...
Стига толкова. Четири часът, сутринта... не е най-философското време ;)
Аз, вероятно като типичен холерик, съм готова за следващата стъпка за днешния ден и устремена се запътвам. В очакване на пролетно настроена събота с много слънце, много усмивки, много смях и разбира се... любов!
:):):)
.
