звездна нощ...

Августовска нощ... Звездна нощ... Очакване... Вълнение... Не е за първи път, но пак е вълнуващо... Вечерният хлад е прегърнал нощта. Навлизам в градината, далеч от светлини и суета. Сама в нощта. Сама със звездите. И щурците. Звездите са малко. Отдавайки се на тъмнината, пред погледа ми се разкрива безкрая на звездната шир. Безкрайна и вечна... Пред погледа ми се разкрива звезден живот. Звездите са живи, по-живи от мен... Усмихват се... намигат ми закачливо... и съзаклятнически... стават сериозни с вледеняващ взор... и с тайнствен поглед ме повеждат в небесен танц... Знам, очакват се падащи звезди... Звезди, сбъдващи желания и мечти... В еуфорията на звездния флирт, разумът ми се опитва да формулира желанието ми... онова... съкровеното... тайното... желание, което се споделя само с тях, звездите... Оооо... ето я... красавица... проблясва в най-тъмния мрак... начертала за миг искряща следа... А желанието? То е без думи... сърцето изпревари разума и безмълвно потръпна в усещане, в чувство дълбоко и диво... в миг на изгаряща душата следа... Звездната нощ... Нощ за желания... Нощ за мечти... Следата искряща... поличба за сбъдване... и тиха усмивка в сърцето потръпващо... .

звездно...

Довечера излез навън... загледай се в небето... почакай да свикнеш с тъмнината... намисли си желание... пожелай го когато видиш падаща звезда... знай, ще се сбъдне... а после дочакай следващата... повери и на нея желание... довери се на звездите... сподели им и най -тайните си желания... дори ония, които изглеждат неизпълними... нямай грижа за изпълнението... просто пожелай... пожелай си... пожелай си... и повярвай... ще се сбъдне... как - няма значение как може да се случи... просто пожелай... мечтай... като тийнейджър се почувствай... хубаво и леко е, нали?... като ти стане хладно от нощния повей... спомни си моите прегръдки с много топлина... за теб... и ела гушни съня ми... .

вятърничава...

Такава ми е и зодията. :) Раздвоена... така де, близнаци. Не съм спец по информацията за зодии, но ми е интересно да чета понякога и... да се усмихвам. С такава усмивка съм и сега. Та, това дето го пише, че близнаците обичали да се захващат със сто неща наведнъж и ни едно да не довършват... хм, май не ми се иска да си признавам. То бива вятърничавост и несериозност, но чак пък толкова... Все си мисля, че има и елемент на отговорност в мен. Имам повод да го докажа... до края на месеца. Всъщност истината е, а май никой няма да я отрече, че каквото съм обещала, съм си го изпълнила. За мен дадената дума си е закон. Ако нещо вече не представлява интерес за мен, то аз намирам сили да си го призная. На раздвоеността си отдавам различните си интереси и занимания, понякога коренно различни и изглеждащи дори несъвместими. На способността си, да върша по няколко неща наведнъж, дължа динамичността на дните си. Мисля, че няма човек за сега, който да знае за всичките ми интереси и занимания. Дори и най-близките ми не подозират за някои теми, които ме вълнуват. Някога... преди... ехееее... прочетох, че ако някой се ожени за жена от зодия близнаци, то все едно в къщата му влизали поне дванадесет различни жени, и този мъж никога нямало да пожелае друга жена, защото неговата собствена, щяла да го изненадва всеки ден. Добре звучи, нали? Дали успявам да задържа интереса на един мъж /специалният за мен/? Надявам се... И все пак ми се иска да му докажа, че не съм лекомислена и вятърничава. Ще го направя! А пък днес, всъщност нощ е вече, ми е едно такова... вятърничаво-пеперудено... .

между деня и нощта

На границата съм... между нощта и деня... между съня и реалността. Топлите усмивки на съня и хладния повей на утрото си правят среща в мен. Свежата им прегръдка ме ободрява, обещава ми енергия. Пленена от палавия слънчев лъч, надничащ през прозореца ми, съм готова за всичко... готова за новия ден...
Отмятам чаршафа обещал да пaзи в тайна сънищата ми и излизам навън. Не към терасата, свидетел на летните ми сънливи утрини. Излизам навън... на поляната... Красавица е днес... събрала дъгата в капчиците роса... пременила се за среща с новия ден... и с мен...
Тревите, без притеснение, че им развалям бисерните огърлици, галят босите ми ходила, прегръщат топлината на съня ми. Но ми дават свежестта за целия ми ден...
.

август...

От първите дни на август е. Обедно време. Препича слънце. Горещо е. Задушно е. Всичко живо се крие под сенките. Затихват птичите песни. Няма я яркостта на лятното небе... В късния следобед, сред тишината, почукват първите капки дъжд по листата на крушата. Поглед нагоре - мръсно-бели облаци се събират. Капките се увеличават, но едва достигнали до земята се изпаряват и задухът се увеличава. След минути дъждът спира. По-тежко е. Някъде в далечината се чува тътен. В тишината на летния ден, силния порив на вятъра разбужда дърветата. Врабците се разпръскват и си търсят по-сигурни убежища. Отново капки дъжд. За кратко. И усещането за застой и тежест не напускат отиващия си ден. Тътенът е по-близо... и пак...Притъмнява изведнъж. И ето го... летният порой. Дъждът дошъл да измие праха от деня, преди да го изпрати... С последните капки, със затихващите капчуци, се настанява вечерният хлад. Така желан. Така необходим. Поемам дълбоко въздух. Диша се по-леко. Свежо е. Тътенът се отдалечава... носи надежда за прохлада по пътя си. Летният дъжд изми и моите мисли. Мисли, които от жегата натежаха и започнаха да лепнат с непокойствие и страхове. Сега ми е пак чисто, спокойно, ведро. Отново си припомням, че всеки ден, всеки час, всеки миг ме приближават към теб... към времето, когато всичко ще си бъде пак същото. Не, няма да е същото! Ще е по-хубаво! А дотогава... ще използвам този миг, този час, този ден за нещо хубаво, за нещо усмихнато. Последните капки натежали от вечерния мрак, се разделят с листата на дърветата и се прегръщат с тревите. Лай на куче в далечината.... Щурците разбуждат нощта за августовски флирт. А аз усетих умората на летния ден, отишъл си неусетно с пречистващия дъжд... Време ми е за сън с усмивки... .

границата...

Къде е границата между сълзите и усмивките?
- Един разговор с теб!
.

спомени...

Днес... какъв ли ден е?
Връхлетяна съм от спомени... спомени от вчера... спомени от миналия ден... спомени преди много години... от времето когато...
Когато бях малка...
Дядо ми връзваше люлка на ей тази круша. Да, същата е, само че имаше още един клон, ей насам... Люлка от двойно въже. Баба ми даваше една черга да си сложа, че да не ми прежулва въжето... Аз обичах люлката от бабиното цедило, но... то е много важно и не е за игра... А въжето... ще го вземем когато тръгнем с колата за сеното... тогава ще трябва дядо да върже хубаво...
Лято е... като сега... тази вечер брах зелен боб в градината и докато берях...
Баба ставаше рано да наготви... изпратила е дядо още по-рано на ливадата, днес ще коси... А ние с нея ще отидем, ще разпръскваме тревата където е повече, за да съхне по-лесно... Аз ставам, а на печката вече е готова манджата. Баба донася една тенджерка с дръжка и я пълни с най-вкусния зелен боб, който съм яла. Слага капачето й и аз обещавам да я нося без да я изсипя. Налива вода в една даманджанка. Дядо е взел манерката си, то има и кладенче наблизо, но по-добре да си вземем от тук вода, да не губим време после. В месала баба е сложила питка, буркан с кисело мляко, паница, лъжици и вилици, нож, домат, краставица, лук... какво ли нямаше в този месал... Като вълшебният месал от приказките, който изпълняваше всяко желание... винаги си го представях като бабиния месал...
Много пъти съм я гледала как готви, помагала съм й, готвила съм с нея, после и сама пред нейния поглед... но така и не мога да сготвя зелен боб като нейния. Уж правя всичко като нея, обаче... бабиния боб... е единствен...
Когато бях малка...
... тогава съм била щастлива... тогава съм била обичана...
.