ранобудно...

Ами, да...
Който си ляга рано, рано става... Определено не ми е силата в ранното ставане. Но пък, когато се случи, си е хубаво. Денят започва по-подреден.
Подреден... определно обичам нещата край да мен да са подредени. Но подредеността понякога ме спъва... Не съм робот, не искам да знам всеки момент какво ще бъде.
Нищо от случилото се във вчерашния ден не бе планувано. Случиха се доста неща, един от динамичните ми дни. Имаше емоции с положителен отенък, имаше с отрицателен... Ако за положителните имах идея, по-скоро желание и мисъл да се случат, то за отрицателните изобщо не подозирах... Но живота ми ги поднесе и... трябва да се справям...
Когато пред мен се изправят проблеми имам две реакции. В единия случай се отдавам на течението от самообвинения, самосъжаления... В другия - "се стягам" и не допускам нито една мисъл за несправяне... Това са ми периодите с най-динамично ежедневие. И когато проблема отмине, най-често се оказва, че не е било и "такъв" проблем... Но пък аз съм свършила "толкова" много неща...
Направо се чудя на издържливостта си в такива моменти...
Ще се справя и сега! Освен проблема, животът ми дава и мигове на радост и щастие, откраднати от официалното ми ежедневие, мигове, които ми дават така необходимия ми заряд, за да продължавам напред...
Днес от рано започнах деня... Вече имам резултати от свършеното. Удовлетворяващо е...
Имам и списък... ;) драснах някои "важни" срещи и задължения... В никакъв случай това няма да е крайния резултат от деня. Промени ще има... и непредвидено ще има... Разбира се, че ще има непредвидено, иначе къде ли е тръпката от новия ден... от живота...
Беше ми хубаво да намина тук и да си поговоря... със себе си...
Време е за следващите ми дела...
:):):)
.