- Как си ти?
- Благодаря, добре...
Не написах друго. А исках толкова много да кажа...
Исках да кажа, че търся си баланса. Че го намирам, а после пак го губя... Докато го намеря пак...
Тогава, преди много време, дори години, казвах всичко, което си помисля. Разбиране намирах и мисля, че разбирах. Споделях вълнения, проблеми. С мен споделяше мисли и вълнения.
Наскоро прочетох нещо, което съм виждала и друг път, но този път дълго се задържа в мен. Смисълът му беше, че е по-лесно да имаме приятели, когато имаме проблеми, а когато сме щастливи те бързо се отдалечават от нас.
Осъзнах, че така се случи с инернет приятелство, но така ми се случи и с реално приятелство... С приятелки...
Дали тогава причината за случилото се не е в мен? Мислих много. И преди съм мислила защо така се случи. Отговори нямам. Направих няколко пъти крачка с усмивка. Получавам пак усмивка. Но я няма топлината, която грееше в усмивките.
Разбирам, нормално е пътищата да се срещат и разделят. Но когато не знаеш защо, остава болка и горчивина в спомените.
Може би, наистина, чуждото щастие отблъсква...
А аз в търсене, намиране, губене и пак търсене и намиране на баланса в себе си, за себе си, се чувствам добре. Добре съм, защото динамиката значи развитие, усъвършенстване. Динамиката е осъзната и целенасочена посока на жизненост.
Да, тази вечер балансът е някъде зад завоя... Но аз съм добре, защото си знам, че ако не след ден или два, то след три ще съм пак го открила. Или той мене... ;)
И Xabiba се усмихва тук :)
ОтговорИзтриване