... мисли без заглавие

Пожелах: "весели празници" по имейл. И получих отговор: "сега празниците не са за веселие, а за смирение, нека се размислим за греховете си... да се помолим да ни бъдат простени, защото трудно ще се преборим с тях". Признавам, не очаквах такъв отговор. Всъщност май не очаквах отговор... но това е друго. Обикновено винаги отговарям на съобщенията. Много често дори се питам защо бързам толкова, защо не изчакам... Ами... такава съм си, импулсивна, реагираща на мига. Понякога това е добре, понякога не, но по-късно се оказва, че е "да". :) Е, този път не отговорих. Нямаше нищо, което да ме провокира. Още повече, че по темата нямам необходимата компетентност. Не съм и сигурна, дали този, който ми го обяснява е съвсем наясно. Ако е, то значи е успял да ме изненада, защото не го познавах в тази светлина... Така или иначе не мисля да отговарям, но започнах темата с някои мисли. И понеже тук си е моето местенце за всякакви объркани, подредени, изгладени, бодливи, парцаливи и всякакви мои си мисли, ще си попиша. Дори и заглавие още си нямам, дали ще си дойде на мястото или пак ще е "..." ;). То когато пък имам... по три пъти дори го сменям до края. Каква ли е ползата за опрощението на греховете ми, ако само по тия празници се смирявам, размислям и моля...? Това смирение, този размисъл и молитви не би ли трябвало да ме съпътстват през цялото време? Да не чакам да дойде някой си ден и тогава да се смирявам, и моля... Нещо не ми се "връзва". Излиза, че ще си правя греховете, а като дойде Някой си ден, ще се помоля, ще се смиря, че и да попостя може... и хоп... опростено ми е... Хайде пак да си греша... до следващия път. Май не прозвуча добре... Не искам да богохулствам, далече съм от това. Уважавам вярата на всеки. Мисля, че всеки има право да вярва в каквото си пожелае. Един вярва в Христос, друг в Мохамед, трети в Буда... друг казва - Природа, Вселена, Висш Разум... А аз мисля, че всичко е Едно, независимо от имената... Тази вечер подочух от работещия телевизор, че "възкресение" на различните езици значело "повторно въздигане, изправяне"... Не знам, не търся анализи, истини, полуистини... Навън е пролет. И всичко се възражда, "възкръсва" за живот след зимния сън. Това е един хубав пролетен празник, започнал от Цветница с радостта от красивото и свежото. Нормално е да си зададем въпроси, да се породят размисли за действията ни и мислите ни. Пред нас е един нов цикъл от живота ни, в който вървейки по пътя си ще използваме знанията и уменията си, но и ще имаме нови... искаме да сме по-добри... Виждайки, усещайки силата на пролетта е нормално да се смирим и преклоним пред всичко, което е край нас и в нас... На снимката, която си избрах има пътека, стълба нагоре, сред цветя... Щом я видях, разбрах, че това е "моята" снимка. ;) Това е и "моята стълба" напред и нагоре... До някъде и от мен зависи пътеката ми да е цветна и свежа. Има много начини за това... вярвам, че намирам и ще намирам своите си. Тогава... Напред и Нагоре, мила ми Амазонке! ;) :):):)