Без причина ми е тъжно.
Или пък причини има много.
Дали от липсата на слънце
или пък октомври е виновен.
Дали защото сърцето взаимност не усеща
или пък надеждата ми нейде се е запиляла.
Отдавна не съм се чувствала така... тъжна и безсилна. Мислех си, че всичко мога да го понеса. Но днес... заблуда е било. Слаба съм. И помня хубаво и топло, помня и студено. И ме боли... от липса на надежда, от безсилие, от примирение, от празно... Не, аз не съм това.
Днес не знам коя съм...
Да се намеря имам нужда... Къде съм аз?.
Нощта е самодивско време...
Умът с душата се събират,
в хармония се раждат
мисли, чувства и любов...
Любов...
Не е тази дето всички я говорят...
Онази е...
Дето те изпълва цяла,
дето ѝ не знаеш ни началото, ни края...
Дето смисъл е за теб,
и знаеш, че от теб частица
остава в този свят на тленност...
Нощта е време мое...
За самодивската ми същност...
Глупачка съм...
Добре де, подозирах го, че съм такава... Не исках да повярвам... Сама себе си мамех...
Тогава защо да го не правят другите?
Глупачка съм... Че вярвам на откровените лъжи. Че вярвам на премълчани думи. Че вярвам на туй, което никога не чух. Че вярвам на сетивата си, които тъй измамно ме успокояват. Че вярвам, че каквото даваш ще получиш.
Глупачка съм...
Виновни няма... Само аз... Или пък не...
В Амазонското си блато сама затънах... Защото вярвах, че е езеро кристално... Защото вярвах в слънчевите изгреви... Защото вярвах, че и за мен Любов на този свят ще има...
Вярвах...
Затова... глупачка съм...
.
Земите на Амазонка...
Моето най-истинско... най- искрено...
Любимо мое място за десетилетие /почти/ назад...
Напоследък по-често е самотно... Като мен...
Място за мисли, чувства, страсти... Мястото ми за сълзи, тъга и самота... Място мое, непредсказуемо като мен самата...
Все още любимо, но много му се насъбра тъгата... Тъга по мигове пропуснати, от несподелени часове, от осъзнаване на неизбежността...
Мястото ми за споделяне на радост, на мигове любовни, на муза неудържима...
Да... Музата отново се покри в душата непокорна, копнееща единствено и само за любов... Като любовта, която тя отдава без условия, без мерки и без ограничения. Но така и не получи ни за ден такава...
Време е... да се прибера в черупка по-дебела... Там няма да боли... Нали?
А тук...
Не знам дали и кога ще дойда пак...
Но туй остава моето си най-искрено... най-истинско... най- ми на сърце...
Земите на Амазонка...
.
Има настроения и настроения...
Настроения породени от разни мисли. Мисли топли, мисли спорни или пък без мисли...
Настроения в отговор на чувства силни, чувства нежни или пък без чувства...
Мислите ми се разбъркаха през дните ми последни. Не, не е от раз. От ден на ден се трупат мисли с чувства най-различни. В опитите си да ги приема, да се с тях сдобря, все нещо ми не стига, за да ги подредя. А защо ли ред искам да го наредя?
Сякаш хаос е край мен. Едно започвам, второ, третото завършвам... Умора, работа безкрайна, времето не стига... Усмихвам се, от яд си плача, спокойно се оглеждам, в слабост се препъвам...
Настроения... и настроения...
А толкоз малко трябва...
.
Имам много работа. И професионална и домакинска.
Имам много организационни дейности в ежедневието си.
Имам много намерения и планове за дейности, който засягат лично мен. И трябва да ги изпълнявам, за да се чувствам по-уверена, по-сигурна, по-енергична.
Всичките работи, дейности, намерения изискват време. Време, които не винаги успявам да им дам. И се чувствам в безизходица. Чувствам се притисната до стената.
Не искам да се чувствам така. До няколко дни, дадох си срок, трябва да се концентрирам и да отхвърля най-неотложните задачи, за да си поема глътка въздух и да продължа напред.
Да, харесва ми да имам работа. Харесва ми да съм ангажирана. Но ми харесва и да съм организирана, въпреки вятърничавия си нрав.
Понякога ми е много трудно да балансирам между задължения и желания. Сякаш броя на желанията ми са правопропорционални на броя на задълженията ми. Естествено, че желанията са по-приятната част. Но се налага да почакат.
Цял ден искам да дойда тук и да драсна разните си мисли и едва сега успявам да го направя. Все пак е нещо. Успях :)
Утре ще отметна още точки от списъка със задължителните задачи и ще си добавя поне едно, макар и мъничко желание... за баланс ;)
Това е...
.
Днес искам да се скрия. Да се свия и невидима да стана.
Не искам вече никой да ме търси. Не искам никой да ме пита.
Изморих се да мисля за всички. А за мене никой. Е, не е съвсем никой. Но за мен се сещат когато нещо им потрябва. Което си е като никой.
Опитът ми, колкото и скромен да е, на никой му не трябва.
От мен въпроси се не искат. Но ако може аз да си говоря. Ама аз не съм латерна? Искам разговори да се случат. А монолози - много съм добра на тях и нямам нужда от слушатели. Имам нужда от диалози. Но кой ли го е грижа за мойте нужди?...
Омръзна ми да бъда все добра и мила. Аз по принцип съм си мила и добра. И умна съм, ама напоследък май глупея. Щом очаквам от другите разбиране.
А те, другите, те трябва винаги да имат моето разбиране. Толкоз... До тук...
От тоз момент започва чистене. То си му прилича. Пролетно е време за почистване. И за планове по-здравословни. За мен ще бъде по-здравословно, ако огранича достъп до душата моя. Тъй де, тя си е моя, не е за всички. До нея достъп... който си заслужи. Вече ще е по заслуга. Няма вече вяра безрезервна. Ще се скрия, само аз ще си се знам.
С чистенето смет се хвърля много. Ще хвърлям смело, нямам нужда от прашасалите мисли, чувства, думи и дела. Нека огън да ги изгори, водата да ги отнесе. На мене вече те не са ми нужни.
Днес на чисто ще започна... Може и силно да звучи. Но имам нужда точно от това.
Няма повече да правя компромиси с моите интереси в полза някой друг. Туй е правилото първо!
Времето ще бъде първо мое, после, ако аз реша, че мога и имам настроение, може и на други да го отделя. Край на зависимостите ми от някой друг. Аз втора категория човек не съм. Който иска от мене нещо, трябва да е готов да ми даде нещо, от което има. Така е. Няма в този свят нещо като безусловна любов. То не може все аз пък да обичам. Бог не съм. Имам нужда от любов и аз. Такава съм си. Може и да съм примитивна... Но на тоз етап до тук съм с безусловните чувства.
Ще се скрия, като охлюв във черупка. Имам нужда точно от това....
