бодли...

.
Не може всичко да е хубаво...
Доказа се за кой ли път...
Нима посмях да се зарадвам, че вече всичко е спокойно...
И ето днес... в неочакван миг... истина една ми се сервира...
И пак от мен се иска сила и подкрепа...
За мен остават хиляди въпроси да реша...
Как е най-добре, да мисля...
Пътят кой да бъде...
Да викам ли или да крещя...
Да слушам и да успокоявам...
Не знам какво да правя...
Има "за", има и "против"...
Изборът не бива да е мой... но тежестта от него на мен се пада...


Розите си имат и бодли...




.

много си добра...

 .

"Много си добра."
Тези думи значат много за мен.
Думи, които ме развълнуваха много...
Почувствах различни чувства в мен да витаят.
Чувствам се особено.
Сякаш станах по-добра...

По-добра съм...

Благодаря!




.

сезонни мисли...

.

Обичам пролетта... слънцето...
А сега е зима...
Обичам и зимата, но само тази, с мнооого сняг и белота. Бялото било отсъствие на цветове... и така да е. Харесва ми.
А днес е бяла зима. Чиста. Може и да е по-хубаво. Например с метър сняг...
Когато има много сняг ми е топло. Едно такова, особено топло. Стоя си зад прозореца, пия топъл чай, спомени ме връщат в годините... когато бях дете.
Мисля, че и днес си нося в себе си нещо от онова дете. Все по-често си мисля, че ако то не е в мен, не бих оцеляла в днешния си ден. То е едно такова топло, нежно, безгрижно и усмихнато дете... Детето в мен... пазя си го... пази ме и то...
Днес искам много сняг... но синоптиците и сайтовете за прогнози не го обещават. Не е истинска зима без сняг поне до коленете. Ще ми липсва. Тази липса няма да ми позволи да се радвам истински на пролетта. Усещам в мен копнежа за сняг...
Всъщност не знам за какво ще ми е този сняг. Сякаш усещам, че ще ме направи по-завършена. Чувствата ми по-пълни ще са.
Все още има време за сбъдване на желанието ми. Въпреки първите знаци на пролетта - кокичета усмихнати във всеки двор ги има.
Зимата е сезон, който предполага споделяне. Споделяне с другия.  Прегръдките в никой друг сезон не са така топли, като тези "зимните". Може би, който е усетил тях, "зимните" прегръдки, може да оцени и прегръдките на другите сезони.  Прегръдки с дъх на топъл чай, с аромата на мед и канела, на ванилия и още нещо... Нещо... като обич споделена... Магията на късия ден и дългите нощи за размисли в самота...
Зимата си има и други чаровности, но сега ми се иска само един голям сняг  /май често го повтарям ;) / , след който пролетта ще бъде истинска магия за сетивата ми.
Вече е време за Сънчо... Ще се гушна в завивките топли, с мисли усмихнати ще се прегърна... и утрото с надежди пъстри ще посрещна...
.

за мъглите и за още нещо...

.

Дните са облачни. И мъгливи...
Това ги прави сиви и студени.
В безцветността на дните, полъх цвят се винаги намира. Изкуство цяло е да се улови. Като пеперуда пъстра палаво се носи.
Усмивка е тайната за улова успешен. Колкото са повече усмивките, толкова и цветовете по-са ярки.
Топлината, от прегръдка най-желана, носи цветна феерия. Тя пък ражда чувства цветни в душата замечтана. Мечтата носи онзи цвят на очакване на най-сладкия момент...
Нежността разлива цветността си вред сред сивотата. И от сивото следа и не остава...
И е без значение за душата в мен, че дните вън са облачни, мъгливи, сиви... и студени...
Усмивка, топлина и нежност... достатъчни са, за да оцветят деня в краските желани.
Днес и вчера, миналия ден и утре - желанията съкровени все до цвят опират. Желани са усмивките, желани са прегръдките, желани са целувките... желана любовта е...
И смисълът на всичко тук е... Любовта е цветна...
.

дъга и още нещо...

Дъгата...
Дъгата е цвят и топло...
Понякога тъй малко трябва за да се разкрие...
Друг път далечна и недостижима е мечта...
Мечта за цвят и топлина...
Цветове от чувства ме владеят...
Сивото изместват от деня... Макар и от сивото да се нуждая, за да мога цветове да различа.
А днес не искам сиво. Искам цвят... много цвят...
Искам и го получавам... От миг най-обикновен... Но с цвят е толкова различен и... вдъхновен...
Понякога се чувствам жълта... и слънцето е в мен, със цялата си същност ме изпълва.
Зелена съм най-често, когато боса ходя по тревата. а също и когато свежестта прелива в мен.
Червена съм... тогава страсти огнени изгарят ми душата... и тялото ми живо...
След огнена стихия в синьото покой душата ми намира...
Бяла съм когато вяра и надежда в мен са се събрали. И светлината мен ме води...
А днес... днес съм си лилава... защо ли? Не знам... ей, на... така се чувствам...
Усещането за лилавост често ме спохожда в дни на размисли заплетени, в дни, в които търся си дъгата... когато търся себе си...
Дъгата има си вълшебство. Цветовете си прелива в магия.
От таз магия сили черпя... И себе си намирам... във дъгата...

.

имам си любимец...

.
Днес Руми ми го подари. :)
Благодаря ти, Руми!
Обещавам да се грижа добре за този сладур :)
Май се влюбих в него ;)













.

предизвикателство...

 .

Предизвикателство за мен изпрати Светла...

Хм... 10 правила... на играча... на играта... на живота...
И пак стигнах до живота... живота е игра... значи правилата са едни...
А може би в Земите Амазонски малко по-различни са?
Правила... май не съм в комфорт с тази дума. И все пак винаги ги има... дори и да са пожелателни.
Мисля, че скоро не се бях замисляла над нещо, както го правя днес след като наминах на гости на най-въпросителния блог. Усещам го като предизвикателство за ума... /ха, ум... и претенции даже ;) /
И така... мислех... мисля... време е за действие... да пиша...

Точка  Първа - Любовта е смисъл на живота - многолика и различна, несравнима и неповторима;
Точка Втора -  Обич се не мери, всеки дава, колкото си има... а тя от даването се умножава в пъти;
Точка Трета  -  Утрото е по-мъдро от вечерта - тук търпението е ключ за всяка ситуация, дилема;
Точка Четвърта - Място за още една усмивка винаги ще има, а после пак и пак :):):) ;
Точка Пета  - След дъжд /сълзи/ слънцето изгрява по-красиво, по-пленително и по-влюбено;
Точка Шеста - По-лесно е добро да се направи;
Точка Седма - Лошото неканено си идва, избор няма, освен да се приеме; 
Точка Осма  - Покана всяка за добро не се отказва, защото няма повторение за нея;
Точка Девета - Различни сме, в това е нашта ценност - да я пазим и уважаваме;
Точката Десета - В хармония и мир със себе си - май стъпка първа към щастие е;
Точка - Бонус -  "Никога не ти се дава мечта, без да ти се даде и шанс да я осъществиш!" - Ричард Бах 
 И точка Втора - Бонус - "Има само два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли не съществуват чудеса, а другият – сякаш всяко нещо е чудо." Айнщайн  

Туй място мое си е - тук се смея, тук си плача, и си викам и си даже помълчавам... лудост всяка може да си ме обхваща.
Тук днес приех ръкавица хвърлена... с чест ли отговорих... Едно е сигурно - тук съм себе си, такава както най-се чувствам...
И трудното накрая ми остана... само десет линка да посоча... :(
Нека всеки мой гост, добре дошъл е, и ако пожелае да се включи... Чест за мен ще бъде ако някой го приеме.
Животът чудо е!

.