спомените...

.
Спомените... неочаквани са някога, а друг път желани...
Спомените... болка са и радост необятна...
Спомените... търсени и гонени са...
Спомените... усмихват, а после в миг ни натъжават...
Спомените... в мен са...
Спомени за радост първа... за първата обида... за първата целувка... за първата любов голяма... за първото ожулено коляно... за първа среща с морето... за първото решение самостоятелно... за първа стъпка в посоките житейски... за първи вик на нов живот... за първата усмивка на рожбата желана... за първи...
Животът пълен е с първите неща...
А после... спомен за последна среща... за последната усмивка... за дума сетна за раздяла...
Животът се изпълва с последните неща... осъзнати са след време...
А днес... спомените ми са светли, носят ми надежда и усмивки... Но винаги се появяват и от другите, с тъга повити...
Спомените... карат ме да осъзная, че времето забързва своя бяг към края... И в мен събуждат се желания за нови, смислени дела.  От безсмислието на ежедневието искам да избягам. Да не губя нито миг от ценния живот. Не трябва ми суетата на деня. И в търсене на смисъла напред поемам.
Смисълът е... осъзнах го вече... любовта!
Любовта... във всичките й измерения... земни и неземни...
Любовта...

.

родена за щастие...

.
Родена за щастие...
Родена съм, за да бъда щастлива...
Ей,  на такива мисли ме настрои прочетеното тази сутрин.
Силата на мисълта... позитивното мислене... лесно ли е... кой успява... и защо на друг нещо не достига, за да успее...
Има доста места в нета, които подтикват към позитивни мисли. Има доста книги, които въздействат доста силно. Много хора се възхищават, изумяват от силата на мисълта. Много се опитват да го приложат в живота си.
Опитът, да се вижда чашата винаги наполовина пълна, не за всеки е успешен. За кого е и за кого не е... Днес съм от успешните, а утре в другия лагер. Защо...
Мисълта... изглежда лесно да се използва силата й... Но коя мисъл... Добре, знам и правилната мисъл. Дори съм усетила силата й. Видяла съм промяната, която върши. Защо се оказва толкова лесно да се забрави успешната дума. Или от мързел се забравя да се използва редовно. Редовно... започва да звучи като зависимост. Но защо пък да съм зависима от негативното, което е навсякъде и без моето желание ме залива. Защо да не избера хубавото, позитивното. Може би защото за това трябва да се положи все пак някакво усилие... Усилието е до толкова, доколкото да си повтарям нещото, което ме усмихва.
Мисля си, приемам се за позитивно настроена личност. По-често успявам да видя хубавото в една ситуация. Но искам още. Чувствам необходимост от още. Сигурно затова публикация като днешната ще ми въздействат силно. Ще ме мотивират да се усмихвам повече. Ще ми помагат да виждам все повече хубавото.
Много местенца намерих в нета, където често наминавам, за да си получа дозата оптимизъм. И ще продължа да се отбивам... Защото ми действат добре... защото се чувствам по-добра... и май съм по-добра... ;)
А днес... макар, че топлякът през нощта  изгони сънят ми, знам, ще намеря нещото или нещата, които ще усмихнат денят ми. Едно по едно ще си ги търся, ще си ги откривам, ще си ги взема...
Защото... съм родена, за да бъда щастлива!
Родена съм за щастие!
Щастието е същността ми!
Щастие - това съм Аз!
.

съботно...

В хладното утро, даже и студено, въпреки, че е съботно и малко мързеливо, търся топлите неща за ден усмихнат. И си ги намирам в чаша чай, в сока свеж и малко киселичък-веселичък на лимона. Топлото е в глас любим, дочут от телефона и думите добри, с обич разменени. Топло е и със старата жилетка, дето си не знае дните, но любима е...
Денят е в своето начало. Задачите основни, знам си. Изненади не ще има.
Но пък повод за усмивки знам, че пак ще си намеря.
Усмивките... нека да ги има...




.

слънцето...

.

Слънцето...
Сега ще ти разкажа за слънцето...
Слънцето днес позакъсня... Беше заето да се крие зад облаците плътни, някъде били са перести. Като каприз и зад луната скри се. В ранния следобед се показа в цялата си прелест. Събуди заспалия капчук дори на север.
Събуди и мен...
Днес съм слънчева...
Слънцето е в моите очи.
Слънцето е топлина... и светлина...
Значи затова съм топла и светла.
Обаче съм и пъстра, като ято от балони, пуснати от детска ръчичка. Балончета цветни - понесли още по-пъстри мечти.
В мен е цветно... Цвят от чувства споделени и светлината от  любов...
Дъгата си прегърнах... и дълго няма да я пусна... искам да съм цветна...
С цвят ще те даря и теб...


.

бяла съм...

 .

Утро зимно е...
За него се говори поне от месец. Появи се тук и там за малко. И бързо си отиде. Няма да е изненада днес за никой. Време му е. Пък и му прилича.
Снегът е тук. Утрото е светло, бяло, чисто. Като обещание за обич.
Оптимизъм се разнася във въздуха кристален. Снежинките  в полет и игра са запленени. Носят свежестта на острите си връхчета кристални.
Стъпки меки в утрото събуждат тишината. И денят е тук...
С усмивката безмъвна на лице, с поклон пред вечната природа, размисли се леят и понасят се във вихъра със снежните искри. Вдигам погледа нагоре, ледените капчици ме освежават, казват ми, че мога всичко да постигна. И повярвала във внушения на уникалната кристална прелест, по пътя дневен си поемам със стъпките уверени.
Бяло, чисто, строго и студено... Странно, студ не сещам, а ми е уютно. Чувствам бяло, подредено, пухкаво и топло... играта на еднаквост и контрасти...
Днес съм бяла...
Бяла съм прегръдка...

.

рожден ден...

.
Честит Рожден ден, мило момче!
Изрекох толкова много пожелания, които сърцето ми викаше... Още толкова прочете в очите ми... Другите ми пожелания в целувките намери...
Благодаря на съдбата, че бяхме заедно в този ден!
Благодаря на теб!
Каза ми: винаги ще помня този ден... Усети ли сърцето ми как замря, дъха ми спря... от вълнение.
Искам да вярвам, че ще имаме още много такива дни... специални... за Нас!
Искам ги... Искаш ги... Искаме ги...
Ще ги имаме!
Обичам те!

.

честита нова година...

.

Честита да е...
Дойде очаквана в дванайстия час. Точно когато старата си отиде тихо... Преди 365 дни и старата бе нова, бе чиста, пъстра с надежди и мечти... Като Новата...
Всеки от нас й е приготвил своите надежди и желания, а те са най-прекрасни. Мечтите ни са светли и добри. Вярваме, надяваме се и даже ще поработим, за да ги постигнем.
В началото на Новата година в сърцата има благодарност за отминалата. Благодарност за усмивките, за хубавите дни, за щастливите мигове. Има благодарност за трудните, понякога и горчиви, уроци, които сме научили. В сърцата има извор на любов. Любов за нас, за другите край нас. Любов, която ние да дарим...
Вече е първият ден... казват, че какъвто е днешният ден, такава ще ни е годината...
Тогава... лесно е... да се усмихнем :):):)
Нека усмивките са с нас!
Щастлива да е Новата година!

.