малко тъжно...

Ще бъда далече от теб... И двамата знаем, че така трябва... Знаем... знаеш... зная...
Зная... обаче ми е тъжно.
Попитах те имаш ли вече празнично настроение... И получих много тъжен отговор: "Далече съм от празнично настроение..." Заболя ме... зная, че реално нямам възможност да направя нещо...
Надявам се, че знаеш, че ще си в мислите ми... Това топли ли те? Усмихва ли те? Бих се радвала отговорът да е: "Да."
Не веднъж спомените за нежните и топли прегръдки... за горещите устни... са ме топлили и са пресушавали сълзите ми, които защо ли... се появяват издайнически понякога.
Всяка нощ си лягам... нецелуната... непрегърната... неприласкана... Студено е... нищо, че термометърът ми показва нормални температури...
Когато съм с теб, твоят показва далече по-малко... но с теб ми е топло.
Топло ми е... когато ръцете ти ме галят... когато ръцете ми те привличат... когато си играеш с косите ми... когато усещам устните ти по шията си... когато чувствам радостта ти, че сме заедно... когато виждаш щастието в очите ми...
Топло ми е...
Топло ми е в спомените... и в надеждата, че пак ще бъда в най-нежната прегръдка... ще съм целувана... ще съм прегръщана... ще съм желана...
Ще бъдеш в мислите ми... през всичките дни, когато ще съм далече от теб...
Дали ще усетиш желанието ми да те стопля и прилаская...?
Прегръщам те нежно...

настроения...

Наближават празници. Повод да се съберем всички в семейството. Да се видим, да говорим, да се радваме, че сме заедно. Да се радваме на децата. Децата пораснаха и сега и тях ще посрещаме от път. Е, не всички все още.
Последните дни се улавям, че все по-често се връщам със спомените си в моето детство. И по-често се задържам в кухнята и отварям тефтера на мама, който си преписах преди дведесет и... години и в тези години допълвах и нанасях моите си рецепти и забележки.
Усещам, че атмосферата тази година е различна. Трудно ми е да определя в какво. Дали очакването децата да се приберат?...
В мен има и друго различие. Част от мислите ми са с един човек, който ще е сам, а бих искала да съм с него. Един ден ми каза - обичам да съм сам. Трудно ми е да повярвам, че е истина. Мисля, че всички искаме да имаме някой до себе си, да не сме сами и в хубаво и в лошо...
Ей, такива едни мисли...
А може би и защото още една година си отива... на мен ли само ми се струва, че в последните година, всяка следваща е все по-кратка? :)
А днес осъмнах пак в кухнята сама с мислите и тефтера си. ;)
Ухае на дом...

чаша вино...

През нощта е навалял сняг. Като начало на зимата е добре. Продължава да вали. И е студено. Здрав студ.
Излизам с късния предиобед. Имам си списък със задачи. Не са много, не са и малко. Мога да ги свърша за час, а мога и за четири. ;) Разбира се, че свършвам бързо.
Помолих за чаша горещ чай да се стопля. ;) Всъщност, май не помолих... ;) Получих уверение, че чаша вино, ще ме стопли повече. Приех.
Получих най-топлата прегръдка, най-горещата целувка... и чаша вино... В наситения розов цвят се отразява пламък на свещ. Усетих аромат на лято, на слънце. Не разбирам от вина. Но едно усетих. Виното ме опива... опиват ме целувките, топлината от вино и прегръдка се разлива по цялото ми тяло и усилва желанието ми. Желание за...
Топло е под завивките. Ръцете ми усещат топлината на тялото на милия човек, галят го... усещам неговите нежни ръце, които ме желаят... ...
Навън снегът се сипе на парцали. А на мен ми е топло и доволно в най-нежната прегръдка...
Хубаво ми е! И ми е още по-хубаво, защото виждам радост в очите, които ме гледат...

.

плетка...

Скоро не съм плела. А обичах да го правя.
Баба ми плетеше. Никога не съм я виждала с празни ръце. Винаги работеше някаква "женска работа". С къделята вълна на хурката /май днес сме малко, дето сме виждали такова чудо/, иглите с чорап или шишовете с пуловер... Баба ме научи да плета. Била съм малка, разнасяла съм иглите и съм "плетяла" за всички...
Когато бях бременна имах повече свободно време. Беше ми интересно и вълнуващо да плета терлички, пуловерчета за едно малко човече, което още не познавах, но усещах и обичах. Обичах да го правя за децата. Мама много ми помагаше, плетеше за внуците си най-прекрасните дрешки.
Децата поотраснаха. А аз еманципирана жена ще трябва да работя. Работата ме увлече, все по-рядко сядах с кълбетата прежда и плетката. Интернет се намести трайно в ежедневието ми...
Неотдавна обещах да закърпя едни вълнени чорапи... Признавам увлякох се и забравих. Тази вечер един разговор ми напомни моето обещание. Нахлуха спомени за времето, когато обичах да седя с кълбетата и усещането да излиза изпод ръцете ми нещо красиво и мое... Стана ми малко тъжно, почувствах се ограбена...
Реших! Професионалните ми ангажименти са по-малко. Казват криза било. Още сега, да сега, пускам това мое творение и отивам да поровя в шкафа с кълбета. :) Нова година иде, планирайки я, ще си отделя време и за това мое занимание.

полъх от снежни спомени...

Алармата звъни... изключвам я... обръщам се на другата страна. Защо ли я направих снощи да ме събуди, нямам никаква ранна работа? А детето... то вече свикна с такава поспалива майка да тръгва само за училище. :)
Разсънвам се. През спуснатите щори на прозореца се промъква светлина. Детето ми каза преди да тръгне, че има сняг. Това обяснява белотата, която иска да нахлуе. Ставам и заставам до прозореца. Вдигам щорите. Не е наваляло много, но вече е покрило дърветата и те вече не са така призрачни. Изглеждат топли... Как ми хрумна... топли... Ами как... ей така. ;) А сега ми мина полъх от спомен... вече съм ученичка. Първи клас. "Другарката" ни говори за снежна бяла пелена покрила нивата с пшеница /друг е въпроса, че чувайки думата пшеница ми се стори толкова страшна... та кога съм чувала аз за пшеница... о, то било жито... ами що не си го каже направо, ами... ме стряска.../. И тук идва още информация, която моята детска главица не приема... този сняг топлел житото /жито, де, какво е то това пшеница/. Какво противоречие, хем сняг, хем топлина... Снегът е студен, а топлината е от китеника на баба, събрал цветовете на лятото... по-пъстро и топло нещо не съм виждала... и усещала...
И ето нов полъх от спомени... Навън е побеляло. Снегът е покрил всичко. Дядо влиза в стаята и казва, че е направил партина... Оставя ръкавиците си до печката. От тях се издига пара. Ръкавиците са вълнени, плетени от баба. На мен вълната ми боцка, но много си обичам вълнените чорапи, които ми топлят, така както никои други. Дядо разтрива ръце и казва, че след закуска ще може да се излиза на пързалката, за да нащипе студа червените ми бузки... Баба взима чайника от печката и сипва чай в паници, сипва и в моята паничка. Днес ще закусваме попара. Обичам този чай. Липов, с аромат на детство... Закуската свърши, а аз стоя до вратата. Шал, шапка, ръкавици, палтото и... гумените ботуши. ;) Най-сетне съм готова, излизам и белотата ме спира... Толкова е бяло и снежно... Радвам се, тичам, подскачам, и да не си помисли някой, че все по пътеката съм ходила... Най-обичам да газя в големия сняг, да виждам следите след себе си... Ботушите ми са пълни със сняг, ръкавиците са мокри, шала... някъде съм го загубила... Но усещам топлина по бузките си. Усмивката е на лицето ми. Баба ме вика да се прибирам. Не чувам забележките й, че пак съм внесла сняг с чорапите, че не съм се изтупала навън. В стаята е топло. Много топло. Разсъбличам се, сядам до печката и си топля ръцете, както съм виждала дядо да го прави... е, нали съм голяма... От тенджерата се издига пара и ухае... ухае на бабината гозба... А аз тичам в другата стая и викам: дадо, дядо, искам пуканки... Дядо прави най-хубавите пуканки... и винаги по много.
Топло ми е, радостно ми е, ароматно ми е... аромат на безгрижно детство...
А днес... щастлива съм, че имам тези спомени. И се питам: какви ли спомени ще имат моите деца...
Ежедневието ме зове. Но знам, усещам, че полъхът от спомени, ще е с мен през деня и ще ми е... хубаво.
Хубав снежен ден! :):):)

среща с аромат на ванилия...

Харесвам аромата на ванилия.
Купих си свещ с аромат на ванилия. В мислите си й намерих място на бюрото ми. Да бъде пред погледа ми, когато поглеждам монитора докато работя.
Но както често се случва, едно са намеренията, а друго се оказва в действителност.
Беше ме обзела шопингманията, абе, я да си го кажа по нашенски, ходеше ми се по магазини да си гледам и да си купувам неща, които са намерили място в предколедния ми списък и други, които не са си помисляли, че някога ще бъдат удостоени с тази чест. ;)
Мина предиобеда. Настроението ми се поддържаше от мисълта за приятна среща по обедно и следобедно време ;).
Преди да се прибера "сортирах" покупките в две торби. Едната бе торба-изненада. ;)
След най-очакваното телефонно позвъняване, грабнах "изненадата" и тръгнах.
Каква бе моята изненада, когато от торбата извадих свещта с аромат на ванилия. Казах си, както често си казвам напоследък, че това не е случайно, така е трябвало да се случи. И я извадих, отворих и... тя бе запалена...
Меката светлина на пламъка, нежният аромат на ванилия създадоха усещане за уют, усещане за дом, за топлина...
Замислям се сега, колко много неща, на глед дребни, могат да създадат усещането за дом... едно цвете в саксия до камината /да, забелязах го и много ми хареса, радвам се, че си го сложил там/, малка покривка с коледен мотив, една запалена свещ, топъл и уханен чай, домашно тъкана черга на леглото, месал, изтъкан от сръчни ръце, покриващ хляба... и твоята нежна и топла прегръдка... главата ти положена на гърдите ми...

... среща с аромат на ванилия...
... а защо не и среща с аромат на... мен...
Дали?...

чаша кафе...

-Добър ден!
-Добър ден!
-За Вас?
-Едно дълго кафе.
-Още едно, със сметана.
Една жена... един мъж... седнали един срещу друг.
Усмихва се тя. Усмихва се той. Топло е.
Говорят си. По-точно, тя говори, а той я слуша. И пак усмивки. Един усмихнат следобед... Тя се усети, че много бърбори. Той каза, че е хубаво да я слуша. Усмивката й бе малко... "триумфална усмивка"... все пак мъж да харесва женското бърборене... не се среща всеки ден, нека си го кажем направо. ;)
Тя... толкова се радва на приятната му компания, радва се да го вижда как се усмихва, радва се да се докосват... скришом. Усеща, че му е приятно. И това я понася в полет... Това, което тя споделя, той приема, харесва... разбират се. Толкова е хубаво някой да те разбира...

Един топъл, усмихнат, доволен следобед...