събота, 19 декември 2009 г.

настроения...

Наближават празници. Повод да се съберем всички в семейството. Да се видим, да говорим, да се радваме, че сме заедно. Да се радваме на децата. Децата пораснаха и сега и тях ще посрещаме от път. Е, не всички все още.
Последните дни се улавям, че все по-често се връщам със спомените си в моето детство. И по-често се задържам в кухнята и отварям тефтера на мама, който си преписах преди дведесет и... години и в тези години допълвах и нанасях моите си рецепти и забележки.
Усещам, че атмосферата тази година е различна. Трудно ми е да определя в какво. Дали очакването децата да се приберат?...
В мен има и друго различие. Част от мислите ми са с един човек, който ще е сам, а бих искала да съм с него. Един ден ми каза - обичам да съм сам. Трудно ми е да повярвам, че е истина. Мисля, че всички искаме да имаме някой до себе си, да не сме сами и в хубаво и в лошо...
Ей, такива едни мисли...
А може би и защото още една година си отива... на мен ли само ми се струва, че в последните година, всяка следваща е все по-кратка? :)
А днес осъмнах пак в кухнята сама с мислите и тефтера си. ;)
Ухае на дом...
споделено от в

6 коментара:

  1. Ralitsa19 декември 2009 г. в 14:44

    Никой не иска да е сам, особено на такива празници :) Аз редовно го твърдя, че обичам да съм сама и си обичам личното пространство, но винаги имам нужда от някого :)
    И с всяка изминала година, следващата е по-кратка определено :)

    Снимката е , как да кажа уникално привлекателна и вкусна ;)

    усмивки

    ОтговорИзтриване
  2. а19 декември 2009 г. в 14:53

    :):):) усмивки и от мен!
    А личното пространство си е право на всеки. ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Владимир Кабрански19 декември 2009 г. в 18:19

    Понякога човек наистина иска да е сам, но само за кратко. Обикновено,когато това кратко време мине се нуждаем още повече от другите.

    ОтговорИзтриване
  4. а19 декември 2009 г. в 19:23

    Да, имаме нужда от моменти, в които да бъдем сами.
    И е много хубаво след това, да усетим топлината и разбирането на другите.
    Може би така можем да оценим и едното и другото...

    ОтговорИзтриване
  5. Unknown20 декември 2009 г. в 22:03

    Да, колкото повече минават годините, толкова по бързо минава времето. По този повод се сещам за едно цинично сравнение:
    Живота е като тоалетна хартия, колкото повече намалява, толкова по бързо свършва.

    ОтговорИзтриване
  6. а20 декември 2009 г. в 23:12

    :):):)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)