Не мога да се съсредоточа в нищо. Толкова разпиляна не съм била.
Липсва ми гласът ти!
Не съм предполагала, че да не те чуя ще е толкова болезнено...
Да, няколко дена без да те видя, явно мога да понеса. Но да не те чувам... Непоносимо ми е!
Повтарям си, че си на хубаво място. Тогава се усмихвам и се надявам твоята усмивка да не слиза от лицето ти и да остане за дълго и в сърцето ти. Ти заслужаваш!
Липсваш ми!
Чакам те!
Обичам те!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар