.
Много...
И все по-непредвидимо...
Не мислех, че е възможно...
Причини търсех в мене...
Няма...
В другите потърсих ги причините...
И там ги не намерих...
А луната ми се присмива през прозореца...
Голяма и пълна...
Отслабва вече...
Аз сега й се усмихвам...
Защото цялата съм аз...
До следващото пълнолуние...
.
Неспокосано е ,но нещо такова ...
ОтговорИзтриванеМоята тайна
Когато Луната пълна изгрява
тя нежно по име ме назовава,
със светлина омайна ме огрява
и кани ме във свят на сладка забрава.
Бързо тогава косите разплитам ,
одеждите тежки събличам....
по пътеката лунна се втурвам
необуздана, дива и буйна
Забравям за дневния свят начумерен ,
до неистова болка лицемерен.
Свят владян от жестоките хора.
Които всичко човешко забравили ,
като вампири със злото пируват.
И със фалшиви доспехи на ангели
мачкат ,газят и бичуват …
Забравям и с Луната се вливам
и в танц изящен на самодива,
като щастлива нощна пеперуда
непринадлежаща никому,
волна и свободна..........
под Луната до заран танцувам.
Горда лунна дъщеря ….
с посетрими пълнолуние празнувам
А на сутринта се будя просто жена…
И така до следващата пълна Луна
Прекрасна тайна имаш, anima!
ОтговорИзтриване:):):)
Благодаря, че тук я сподели!