забравено

Намерих забравено писмо...
Писмо до себе си...
Писмо с желания...
Новогодишни желания...
За... 2011 година....
Желания съкровени, писани с надежда преди повече от две години и половина...
Изненадах се...
Бях забравила за тях...
Отворих чекмедже, което отварям почти всеки ден...
Малко е...
Днес реших малко да го подредя...
В него съм поверила на съхранение детелинките си с четири листенца...
Детелинките с надежди наречени...
Изведнъж реших, че няколкото пакетчета с по няколко детелинки да обединя в едно...
И тогава...
На дъното на чекмеджето видях изписани листи...
Листи със среднощни музи, когато техниката е била далече и на древни методи с лист и молив съм се доверила...
Реших да ги погледна и с усмивка да си припомня...
Тогава...
Плик видях без надпис...
Оставих листите с музи въплътени...
Обърнах плика...
Надпис: моите желания 2011...
Онемях...
След размисли реших да го отворя...
Четях и... се разплаках...
И пак четях...
Не вярвах на очите си...
Желания и мечти в няколко реда съм събрала преди повече от две години и половина...
Желания най-силни...
Най-съкровени...
Желания на таен плик поверени...
Сега замислям се...
Каква смелост съм имала тогава...
Смелост да си пожелая невъзможното през погледа на реалността...
Изненадата е...
Желанията осъществени...
Ония...
Най-невъзможните...

Днес зная...
Повече от всякога...
Че мечтите сбъдват се...
Когато имам смелост да мечтая...

Обещавам си...
Да мечтая...
Без да се страхувам...
Най-смелите мечти ще бъдат мои...

Влюбените макове на Драго...