усещане...

Днес се "разхождах" и попаднах при Анел.
"Усещане" ме развълнува и докосна... много...

Ето стиховете, пред които останах без думи:


"КАКВО Е ЖИВОТЪТ...
ВИК...САМОЖЕРТВА...БОЛКА...
ИЗПЯТА ПЕСЕН С ЧУВСТВО...ЕПИЛОГ...
А ЛЮБОВТА КАКВО Е?!...
ШЕПА СМЯХ...БЕЗБРОЙ КОМПРОМИСИ
СЪБРАНИ ВЪВ КИБРИТЕНА КУТИЙКА...
И ЕДНА НАДЕЖДА...
СВЯТА ...И ГОЛЯМА...
АКО Я ИМАШ...СТАВАШ ОКЕАНА...
А НЕГО ЛИ СИ...С ЦЯЛОТО СЕ СЛИВАШ...
И ДАЖЕ БЕЗ ДА СИ В НИРВАНА...
ОТ ИЗВОРА ЩЕ СЕ НАПИВАШ...
И ЖАДЕН НЯМА ДА СИ...СЛИВАЙКИ СЕ СНЕГО...
И ТИ ...И ТОЙ...ЩЕ СТЕ ЕДНО..
И ТУЙ ЕДНО... Е БОГ...
БЕЗПЛЪТНА ФОРМА...РАЗУМ...СМИСЪЛ..
А ИМЕТО МУ ПРОСТО... Е...ЛЮБОВ...

Автор: Даниела Александрова"

Във неочакван и неистински...

Във неочакван и неистински...

Във неочакван и неистински,
почти невероятен час
през пясъка на всички рискове
пристигна любовта при нас.

Пристигна и букетче радост
поиска тя да ни даде,
пристигна ненадейно, гратис
и дявол знае откъде.

А ние - зли, недоверчиви -
със нея тримата вървим
и питаме се мълчаливи
къде ли ще я подслоним.

И спираме. И хлопват в мрака
две независими врати.
Но тя стои пред тях, тя чака
и като кученце скимти.

Земята слуша как затихва
обиденият тъжен вой
и няма кой да я повдигне,
да й помогне. Няма кой.

И ето - тръгва с крачки леки
нанякъде пак любовта.
А ние виждаме, но всеки
стои зад своята врата.

1967
. Недялко Йорданов