Земите на Амазонка

снежно...

2012-01-27T11:02:00.001+02:00

.
Сняг вали...
И трупа...
Вървя сред снежинки полетели в танца вихърен на зимен ден.
Целувки снежни и някак нежни, с плахост на невинност ме засипват с страстта на бяла зима.
Вървя и се усмихвам...
Снегът е над коляно и всяка крачка с музиката снежно-скрежна ме провожда.
В пъртината не искам да вървя, път си правя аз сама.
Усещане за ново и за първо е тъй вълнуващо във този ден.
От белотата има нужда една душа смутена.
И от странното усещане за топлина под пряспа бяла...
Приказно е дума най-често срещана в този ден. Тя е дружка с други - вълшебство и магия. Заедно ме връщат в свят невинен, по детски истински и искрен.
Детето в мене се усмихва. И радвам се, че все още в мен му е уютно. Надявам се, дълго още, да не ме напуска.
Жена съм и дете съм. Разумът на годините с емоциите на душата в дните помирявам. С успех или пък не... както случи се.
От тишината под натрупаните снежни клони до бурята и снежната вихрушка, понякога секунди ме делят... а може дни да минат... Тъй е в Земите Амазонски ;)
Вървя и се усмихвам...
Студът превзел е тишината във величието неподвижно на гората.
Красотата ледена излъчва вечност.
И свежест във душата ми нахлува, мъглите стелещи се в мен резсейва и вдън горите Тилилейски ги провожда.
Бялото не е безцветно вече, а цвят най-чист и обещаващ.
А аз на обещанията вярвам. Дори и на неизречените с глас.
Обещания в прегръдките от страст тъкани... Вярвам...
Преситена, от неподвижна и студена красота, за топъл чай мечтая.
Чай в компанията на прегръдки топли...
Дали?
Денят напред е... и с надежда ме преследва...

Снежна приказка в Сънищата на Dim.

мисли някакви...

2012-01-22T09:32:00.001+02:00

Обичам топло...
Студ не искам...
И всичко е в една посока сякаш. И тук се вмъква "но"... Защо се разминаването случва?
Безсилието ме обърква. Когато знам, че не мога нещо да направя. Нещото, което е копнеж на цялата ми същност. Причини много са и все са независещи от мен. Поне така ги виждам...
Безсилието ражда страх без почва. И този страх до лудост ме довежда. Осъзнавам го и не мога да го спра, да го изкореня.
Когато всичко мине, питам се - аз ли бях това?
Къде бил е разумът ми да ме спре. Сигурно го нямам...
Знам само, че обичта ми, тя е тази, която ми дава сили и смисъл.
Топло е в прегръдка споделена.
Прегръдка... днес мечта недостижима е...
Те, мечтите са, за да се сбъдват.
Днес ще си мечтая...

Цветето на Цвети ми помага ;)

снежно - дъждовна събота...

2012-01-21T13:58:00.000+02:00

Зимен ден...
Снежно-дъждовен...
И ми влияе...
Влияе на настроенията, на мислите, на действията...
Мързи ме... и ми се спи...
Това е обвивката ми...
А същността ми... тя е друга...
Същността ми иска да живее.
Да пее.
Да тича.
Да обича.
Да се усмихва.
Да създава.
Да лети.
Същността ми иска да е себе си във всеки миг.
Без условности и очаквания чужди.
Без ограничения на полета.
Без тъга и сълзи.

Днес си слушам музика...
Тъгата ми расте.
Минорните акорди се сливат с душата ми.
Мажорните я разсичат на парчета.

Знам... и това ще мине.
И този ден ще има край.
Въпросът утре ще е друг.
Въпросът ще е - защо се губят дните...
Връщане назад... утопия невъзможна е...
Дори и осъзнаването не може да ме промени.

Значи... оставам с музиката днес...
Минорната...
Като мен... цялата...

.

в неделя...

2012-01-15T10:34:00.002+02:00

Неделя е...
Странно нещо, вчера няколко пъти си помислих, че е неделя. Дори и след като още сутринта го осъзнах и се поправих.
Не е лошо да имам две недели. То не, че се различават кой знае колко съботата и неделята за мен.
Започнах неделята доста ентусиазирана и изпълнена с енергия. След първите действия почувствах необходимост от нещо по-спокойно. Да погледна, да прочета, да послушам музика. С една дума - нещо повече душата си поиска в неделната сутрин.
И си го получи. Vira с изненада ме посрещна. Почувствах се поласкана. Усмихна ме.Дойдох тук с намерение да пиша и пак се върнах. Усмихнах се... Случайно ли е или не, но намерих отговори, които на сто процента са верни и за мен. Видях блоговете, които с удоволствие чета всеки ден.
Не бих могла да продължа веригата по същия начин. Но благодаря на Vira!!
Неделята ми започна доста... музикално. Отдавна не бях слушала музика с такова удоволствие. Днес успях, а и имах желание, да чуя пропуснатото от мен при Кръстю. Там има невероятни предложения и страхотно попадения, които не веднъж ме изумяват и дори вдъхновяват. Вчерашното ... без думи ме остави! И не само ще го слушам днес N - пъти, но и ще го гледам, защото е повече от магия...
Като казах магия, веднага се сещам за някои магически кътчета, с които се срещнах скоро. Един разказ, който ме впечатли и вече няколко пъти наминавам да препрочета.
Обичам да чета всичко от блогрола си, вече е доооста дълъг, но пък си заслужава всеки миг прекаран в световете, които се откриват чрез него.
Такова ми е днес неделното настроение. По-горе споменах енергия... Това е сигурно, няма да е мързелива неделята ми.
Неделя е...

Благодаря ти, Vira!

в събота сутрин...

2012-01-14T09:52:00.002+02:00

Вече не броя...
Не броя нощите с кошмари, с безсънни часове и мисли рошави и неподредени...
Да се оплаквам - полза няма. Дори е вредно.
Когато се оплаквам и повтарям негативните неща усещам, че в дупка се намирам, а светлината няма я.
Сега въпросче ме застига - защо го правя тук?
Странно е, но отговор, сякаш готов си имам. Тук не се оплаквам. Тук може да си викам, дори да си крещя. Мога да си плача, даже и реки от сълзите ми да текат. Тук се разпилявам, обвинявам, после се събирам и оправдавам.
Тук в Земите мои /май единственото място дето най- е мое/, съм си аз. Тук съм тази, която вътре в мен е жива. Тук съм с всичките си грешки, слабости, но тук е и силата ми на душата, светлината на сърцето.
Понякога съм изтъкана от усмивки и слънчеви лъчи, а скоро след това оловно-сиви облаци душата ми обличат, порой от сълзи ме пречистват и пак дъгата цветна е изразът на мойта същност...
Да, тук - в Земите мои, може да съм всичкото това... А там, навън, ако изляза непокрита с таз чувствителна душа... дали ще оцелея... Но да живея с покривало цял живот - това не го мога. А някак и не искам. Откривам го по малко, когато в мен доверие назрее. Сега си давам сметка, че доверие все по-радко мога да аз дам.
Може би затуй обичам си Земите. Тук съм тази, както ме е природата създала. Да се крия не е нужно. Спокойно ми е и дори уютно.
Интересно свойство имат думите. Думите написани в опит чувство да изразят. Думи - бледи, даже бедни, да изразят оная същност в мен, която ме изгаря. Но и с толкова много сила, за да успокоят и подредят разпиляната ми душа.
И така... от днес повече няма да се оплаквам. Ето така ще изглежда последната ми нощ: не беше спокойна нощ, но пък било е и по-лошо. А денят ще ми представи много усмивки, които аз ще си уловя и... никой не знае как си ги събирам усмивките.
Днес ще ги ловя по една и ще си направя герданче от усмивки... Но само истински, без капчица фалш и лицемерие. Заслужавам само истински неща... както истинска съм аз...
Хайде, на лов за усмивки ;)
:) :) :)

;) първото заглавие бе в неделя... защо ли бързам толкова ;)

При Цвети си намерих листа, като мислите ми разпилени...

знам...

2012-01-13T12:35:00.000+02:00

Много сълзи аз излях, но... днес усмивки имам... за баланс...
Обичам да съм балансирана...
Баланса ми го даваш ти - с целувки нежни, когато цялата си нежност в мен изливаш...
Когато в страст неописуема под теб примирам и след това отново раждам се,
за да ми покажеш върховете най-сияйни на страстта родена между двама...
И все по-хубаво е, и по-обсебващо, и по- е всеотдайно...
За теб готова съм на всичко!
За това което ти ми даваш аз дори не съм мечтала.
И някога уж жена обичана би трябвало да съм била - щастие такова друг не ми е дал.
На друг така не съм отдала се до този ден, тъй както аз на теб отдавам се напълно...
и го правя с радост и желание...
желание безумно да съм твоя със всяка своя клетка...
с желание да усещам твоя пулс във мен...
движението твое да е мое, а моето да бъде твое...
и онзи миг екстаз, за който щастие е дума слаба...
когато ме прераждаш и сътворяваш с желанието твое...
Благодаря ти, че ме запознаваш с мен... мойта същност да си опозная ми помагаш...
Под завивките се случва смърт, а после раждане...
Умира нещо в мен... ненужно ми е вече,
а после ражда се у мене цвете от душата моя, от скритата за други моя същност...
Само ти свидетел си на тайнството на моето прераждане...
Да се родя за теб... за да бъда твоя аз...
Обичам те! И знам - това е Любовта!

При Драго усмивка за начало взех си.

щастлива...

2012-01-12T20:33:00.001+02:00

Щастлива съм!
В средата на деня се познах в усмивката на роза.
И денят ми в роза ме превърна.
Щастлива и осъзната...
Съдбата щедра с мен е.
В прегръдките желани се усмихвах и щастието ме намери.
Усмивки в поглед срещу мен видях.
Искрите от очите ни преливат и се срещат там, на границата на деня с нощта.
Щастие изпълва ме и чувствам, че това съм аз.
За щастие съм аз родена и го търся всеки ден.
Щастието ми дава сила. Дава ми и равновесието на духа.
В следобед късен, на прага на деня с нощта, на среща с щастието мое бях.
Душата ми е в полет и... ухание...
Обичам да летя с криле от щастие родени...

В розата на Цвети се познах ;)

пролетно ухание... или умора...

2012-01-09T12:26:00.002+02:00

Цяла нощ се чуваше капчука. Мислех, че вали. Сутринта отворих прозореца... ухае на пролет.
Онова особено ухание във въздуха, когато се усеща живот във всяка молекула, която вдишвам.
Усмихнах се. И ми стана тъжно. Малкото момиче в мен си иска дебелите преспи сняг.
Разколебана съм какво искам.
Колебанията ми не са само по сезонния въпрос.
Като махало се люлея между искам и трябва. Между сълзи и усмивки. Между сън и безсъние.
Уморено ми е... Безсилно ми е... Безсветлинно ми...
Колкото и да се взирам напред, нагоре, и дори назад, никъде не виждам светлината си. Дори искрица няма, която да ми покаже посоката.
Преспите сняг... те покриват всичко, което не искам да виждам. Те създават усещането за уют и топлина, сгушена в креслото до камината с чаша липов чай... Не се налага да правя избори, просто си стоя... в безвремие облечена.
Искам и трябва... Трябва... според модела на други... Искам... невъзможното... отново някой друг определя възможностите...
А аз просто искам...
искам топлина, искам живот, искам усмивка, искам обич, искам нежност, искам разговори, искам спокойствие, искам увереност...
Много ли искам?
Май ще си остана само с искането... невъзможно е, когато се намесва трябва и когато, и друг определя възможностите и се съобразява с определеното от други...
А аз искам... и няма да се предам... само днес ще си почина... от искам, от трябва, от избори...
Уморена съм...

Пролетно ухание при Драго.

искам да спя...

2012-01-08T22:04:00.005+02:00

искам да спя...

да спя...

искам сън,

но не и да сънувам...

искам да спя...

да спя...

зимно е...

2012-01-07T23:42:00.001+02:00

Зимно е...
Някъде е люта зима, а някъде е нетипичен дъжд.
И природата се ошашави :)
Що за себе си се чудя...
Искам... не искам...
Пак променлива се чувствам.
И се лутам от усмивка до сълза...
Знам, с усмивки ми е по-добре.
Но те пречистват се от сълзи...
Затуй съм... дали това съм...
Неудовлетворено ми е.
Идеи имам, дори ги със делата сътворявам.
Но е някак... отегчено и невдъхновено в мен.
Днес мисъл ме преследва - да се подредя...
Разчистване по-скоро да направя на душата.
Лекотата да усетя в мен.
И всеки мой ден ще бъде вдъхновен.
От къде ли да започна?
Ей, това е сложният въпрос...
Изморено ми е.
И напрегнато.
Нетърпеливо ми е.
И мързеливо...
Няма тъй да стане.
След срещата със утрото неделно, аз със себе си ще се заема...
А сега нощта ще трябва духът ми неспокоен да приспи.
От сънят си имам нужда...
В зимна нощ ще спя...

Зимата на Емо ме плени.

безсънно или... ранобудно...

2012-01-03T06:44:00.000+02:00

Нощта оказа се безсънна...
Не цялата, но част от нея...
След опити да продължа съня, сега съм в опит да приема позитивно случилото се и да използвам времето без сън за нещо по-приятно от безкрайното въртене из чаршафите. Заменям думата безсънно с по-приятната дума - ранобудно.
И така... имам си едно ранобудно утро. Няма значение, че е безумно ранобудно... ;)
Мислите покой не знаят.
Надбягват се, заплитат се и пак препускат устремени.
Уверени и даже мъничко надменни в този миг са.
След малко плахи и свенливи се оглеждат.
Спомени извикват от дни далечни, а после топлина от вчера в тялото ми те разливат.
В полет ме понасят на криле от пеперуди, а после приземяват в ледени води на страховете нежелани.
Ясна осъзнатост, че от позитивност имам нужда, а и причина да е друго, също няма.
Мислите са тъй различни и някак хлъзгави дори.
Изплъзват ми се и листът ми остава бял.
Музата, довела ме с усмивка тук, ската се тихо и ме изостави сякаш.
Но аз си обещах - ще бъда позитивна, а музата ми - не устоява да е тя далече, щом примамя я със слънчев лъч от душата ми изгрял.
А душата слънчево дете е на съдбата.
Все по често споменявам я съдбата с думи благодарни, че усещам я до мене в дните ми на трудност, в дните за уроци на живота.
Все по-често тя, съдбата, радва ме и дарове ми прави.
Дар последен вчера аз получих.
Часове на нежност и любов безмерна.
Ден рожден празнуван с любов и шоколад ;)
Моят дар бе скромен, но гарниран с много обич.
/И идея друга имах, но не зависи всичко винаги от мен.
Затова запазвам правото си аз, след някой ден да е изненадата приятна ;)/
Странно ли е... или пък не... но сякаш аз получих дар прекрасен в този ден.
Жена щастлива съм, казах го и вчера...
А щастието... то е... многолико.
Търся го и с благодарност е душата ми, щом открия го в миг специален.
И цялата ми същност го споделя с този, който съживява ме със нежността си...
Имам ранобудно утро и цял ден пред мен.
От сега си знам - ще бъда позитивна, защото искам го.
Защото с любовта в сърцето всичко е възможно.
Защото знам, че мога да дарявам радост, усмивки да извиквам в друг.
Защото виждам искри щастливи в погледа любим.
Тъмно е навън... денят се бави още... може би е сънен... или сънува мен... ;)
А аз очаквам го прекрасен, със слънчева душа и топлина, родена от любов...
Любов...

.

равносметка...

2011-12-29T22:49:00.000+02:00

Равносметка...
Време ли е?
Исках да избягам тази година от клишето равносметка по Нова година.
Смятам, че в повече ми са утре-тата, понеделниците, първото число на месеца, на пролет, на лято, на есен, на зима, рождения ден, Новата година...
Безкрайни обещания и самообещания.
Безкрайни отчети, а ползи... никакви.
Не, ще избягам...
Няма да отчитам, нито да планувам...
Колкото и да ми напира.
Няма смисъл в утре.
Нито има полза от вчера.
Има ДНЕС!
Има други дни, много по-подходящи за отчети и за планове.
И те не са нито на първото число на месеца, нито утре, нито в понеделник...
Те идват и сами си казват.
И решенията ми ме намират в точния момент...
Не е случайно...
В дванайстия час ще отпия глътка вино с благодарност към отминалата година.
Втората глътка, ще е с благодарност, че посрещам жива и здрава Новата...
А после...
Ще се радвам на всеки ден пред мен.
Всеки ден, в който съм...
И ще мечтая...
С любов...

.

Коледа е...

2011-12-25T08:52:00.000+02:00

Коледа е...

Бяла е...

Студена е...

.

не ми е празнично...

2011-12-19T23:25:00.002+02:00

.
Не е...
Няма го празничното ми настроение.
Няма го Коледния дух.
Всичко се е изпарило нейде.
Няма го...
А го търсих...
И го търся...
Няма и следа.
Не очаквам нищо.
Само липса в мен расте.
Да се науча да се усмихвам през сълзи ще трябва.
Никой да не види сълзите.
За да не обяснявам.
Ще се облека в мълчание.
Мълчи ми се сред другите.
Защото искам да говоря само с теб.
Усмивките ми са за теб.
И мислите ми с теб са.
Ежедневието ме боли.
Ежедневие по задължение...
Без вдъхновение.
Защото така се очаква.
А душата мъртва е.
Живецът й е с теб.
Когато си далече, за мене времето е спряло.
Уморих се да живея според очакване на други.
Нали животът мой е.
Защо е толкова труден изборът на щастие?
Казват, щастието е във всичко...
Трябва само да се види даже малкото.
Така е.
Щастието многолико е.
Но пълно е когато с теб съм.
Животът сякаш все по-бързо запрепуска.
А колко е пред мен не зная.
Да отлагам вече и не искам.
Страх ме е.
От пропуски не искам вече да боли.
И пак ще стискам зъби в празничните дни.
В дните, в които съм далеч от теб.
Искрицата за мен ще бъде твоят глас, когато мога да го чуя.
И сила ще ми даваш ти.
Не искам да има празници без теб.
Искам да е празник всеки ден, когато с теб съм.
Искам с теб да бъда!
До теб ли съм, с теб е празник всеки миг!

Такова ми е...

При Цвети е празнично.

студено ми е...

2011-12-18T08:10:00.000+02:00

снимката е от нета

Студено ми е...
И не е от времето навън.
В мен студът се разполага без покана.
Не искам го, но той не пита.
В душата си съм цвете слънчево.
Дете на лятото съм аз.
А днес кристали ледени покриват ми душата.
Оплитат ме във мрежа от сълзи.
Причина няма... просто, ей така...
Обичам слънцето и огънят, усмивките и грейнали лъчи...
Къде да си намеря днес, едничък лъч поне...
Усмивка с малко топлина ще търся.
В чаша топъл чай... в глас любим...
Защото съм дете на лятото.
И цвете от дъгата е душата ми...

.

във вторник...

2011-12-13T13:50:00.000+02:00

...

Днес се заслушах при Кръстю
Днес... вторник е... но тази информация е безсмислена...
Тъгата ми необяснима е.
Не я искам... а тя ме прегръща ли... прегръща...
Знам, че не си помагам, като й се отдавам...
Не помагам и на друг...
Знам... знам...
И какво като знам... не правя нищо...
Слушам музиката...
На моменти прегръдката на тъгата леко отслабва...
После отново ме привлича към себе си...
Тъга... прегръдка... музика...
Искам.
Искам да се откопча от тъгата обсебила чувствата ми...
Искам да намеря онзи лъч...
Лъчът, който да запали искрата в мен...
А навън...
Мъглата се стеле все по-ниско...
Къде е онзи лъч... моят си... ?
.

понякога...

2011-12-12T17:57:00.000+02:00

Понякога ми идва в повече...
В повече ми е да не ме желае...
В повече ми е когато с недомлъвки ме не иска...
Толкова е лесно в това понякога да се не искам и аз...
Толкова е лесно да искам да се загубя...
И знам, че никой няма да ме търси...
И знам, че на никой няма да залипсвам...
Сама си го правя...
Сама си и вярвам...
Сама се и разочаровам..
Никой не го може като мен...
Само аз мога да си градя кули от очаквания... и да си ги събарям... пак сама...
А искам толкова малко... малко обич...
Много ли е?
Май е прекалено... много...
Думите не значели... казват някои...
Не... Много даже значат...
Можело без думи...
Имало начини много - да кажеш всичко, което си поискаш и без думи...
Може би... ако съм от света на животните... или ангелите...
Но аз съм само човек... при това - само една жена... обичаща...
Обичаща мъжа на живота си - съдбата ми го подари...
Обичаща децата си...
Обичаща близките си....
Обичаща живота... живия...
Жена съм... която разбира от жестове... от погледи...
Но разбира и от думи... ДУМИ...
Няма думи...
Има мълчание...
Има "ненужно е да се повтаря"...
Има "вече сме говорили"...
Много искам... прекалено е...
Но... такава съм...
Понякога крайна... понякога безкрайно търпелива... понякога тиха... понякога стихия...
И обичаща... с душата и сърцето си... с безкрайна обич...

Сълзата си при Драго срещнах...

в нощта...

2011-12-04T04:41:00.002+02:00

.
Нощта е натежала от безсънни мисли...
В сълза събрала се е цялата ми болка...
Причина вече нямам за тази си сълзливост. Хормоналната стихия се кротна. Непредвидима и непредсказуема ме връхлита в девет кръга дяволски. Не мога и сама да се позная. Нейде разум, мъничко останал, се опитва анализи да прави и от бурята да ме извади. След часове или след дни, безоблачност изгрява. Кога ще се случи - пак е в зоната на непредвидимостта.
Бурята си тръгна, но безсънието си забрави да си прибере.
Натежала съм от мисли, все ненужни. Половината са с привкус на отминалато време... Другите са с ухание на блянове мечтани...
И едничка мисъл, за мига сегашен, за днешен ден, в мен си търси място да се тя закотви. От тази мисъл имам нужда само.
От мисълта за днес...
От мисъл - благодарност, за това което имам...
От мисъл - радост, че животът ми е жив...
От мисъл - обич, че смисълът е в Любовта...

Нощта е натежала от безсънни мисли...

При Драго снимка си "почувствах".

усмихвам се...

2011-11-30T12:02:00.002+02:00

Слънцето се смее навън.
Усмихната съм и аз.
И се замислих...
Това не е само слънчева заслуга.
Да, все още слънцето, облаците и мъглите ми влияят на настроенията. Но вече не са определящи. Чувствам се много по-стабилна в емоционален план.
Причина си има, и обяснението се оказва толкова лесно... любовта...
Любов... една дума, но толкова силна, колкото нищо друго. Определенията за любов безброй са. Колкото и различни да са, в същността си означават едно и също.
Магия... Да, магия е любовта. Любовта, която преобразява и открива цветните и добри страни на човека. Любовта, която носи хармония в живота. И хармония в чувствата, мислите, делата...
Хармония... ей, това е думата, която ме преследва, когато обяснения си търся. И бързо прекратявам търсенето на обяснения, защото хармонията в мен вече ги не иска.
Мисля, че успях да се не питам защо, кога и как... Не, заслугата не е само моя. Усещането за споделеност е толкова силно напоследък. Вярвам, че не е измамно... Вярвам... и обичам... Достатъчно това е, за да се чувствам цяла и хармонична.
Вчера имах повод и пак замислих се над думичка една, която ме плаши... Безпереспективност... често чувах я... а после повод не й давах... Не, не искам да си мисля кое е с бъдеще, и кое не е... Животът често ни изненадва със своите... капризи, дори. Може всичко да ни поднесе. От очаквано и предсказуемо, до най-невероятното мечтание...
Мечтание...
Слънцето ме усмихва днес. И ме замисля... С усмивка всичко по- е лесно. Виждала съм с усмивка как се заразява. И е толкова... хубаво. Да, хубаво е... С всичките чувства за хармоничност...
Разбира се, че не всичко е усмивка и розова хармония. Ако я няма сивотата, нима ще мога да оценя дъгата? Но няма и не искам да си мисля в сиво. Не искам и да чувствам сиво.
Днес се радвам на дъгата... Дъгата в мен ;) Дали дъгата е заразна... ;)
Хубаво е когато слънцето навън с усмивка ме примамва. Още по-хубаво е, че не е единствения виновник за моите усмивки.
Усмихвам се...

Усмивки със дъга при Цвети си намерих...

искам да ти кажа днес...

2011-11-23T14:19:00.000+02:00

В ден като днешния ми се иска да заспя и да се събудя утре...
Боли ме от безсилие...
Искам, а не мога... или по-скоро не ми се позволява...
Може би и не знам точно какво искам да направя. Не знам какво трябва да направя. Но със сигурност знам, че мога да направя нещо.
Мога да ти се усмихна...
Мога да те прегърна с нежност...
Мога топли думи да ти кажа...
Мога и да помълча ако имаш нужда...
Може ти да ми подскажеш, какво за тебе да направя...
Може и да не е много туй, което мога да направя. Но сигурна съм... знам го... по-добре ще бъдеш след това.
Знам, че в някои дни имаш нужда да си сам. Но не и в ден като днешния. И ще ти кажа защо...
Защото нямаш нужда от черните си мисли. Защото, точно тези мисли, ще ти донесат онова, от което се страхуваш, онова, което не искаш.
Ще ми кажеш - лесно е да се говори... Да, лесно е... Мисля, че отдавна знаеш, че думите напразно ги не викам. Знаеш също, че от опит често ти споделям. Имаш право тук да ме попиташ - като знаеш толкоз, защо и ти ги имаш дните черни... Да, имам ги... защото съм човек и идеална аз не съм. Със сигурност успяла съм в нещо. Успявам и в най-черните си дни, светлинка да търся, и даже може, и да си измисля слънчев лъч, та по-скоро от чернилката да се освободя... Повярвай, никак не е лесно. Но пък е възможно!
Възможно е...
Днес искам да направя нещичко за теб... дори усмивка да е само...
Заразна, казваш, била моята усмивка... как искам с нея да те заразя...
Надежда искам да ти подаря... и спокойствие от мисли...
Ще ги приемеш ли?

В търсене на лястовица бяла, при Ясмина се намерих...

Благодаря за снимката!

когато...

2011-11-16T23:58:00.000+02:00

.
Когато, с теб съм...
Когато, ръцете се пленяват...
Когато, целувките безсрамни даже станат...
Когато, мисли няма...
Когато, безумна е страстта ...
Когато, всяка тръпка в другия отеква...
Когато, има двама, а усещането за един е...
Когато, аз съм ти, а ти си аз...
Когато, няма аз и ти, а всичко е едно...
Когато, този миг в безкрайността ни води...
Когато, сълзите ми от щастие ти пиеш...
Когато...
Когато, просто знаеш... това е любовта...

Снимката е на Jon Sullivan, намерих си я в нета.

Лотосът за мен е символ на хармония.

Може би лотос се почувствах...

студено е...

2011-11-15T10:53:00.004+02:00

Студено е.
Студено ми е...
Сега се сещам защо зимата не е мой сезон. С малки изключения.
Харесвам зимата с много сняг и големи цепеници в камината. И канеленото ухание на бисквитките...
Май се размечтах. Но това не ме стопли.
Искам слънце. Има го, но е зъбато.
Искам топло... топло...
А и музата за кухненски шедьоври ми я няма... Но поне за чаша чай ми стигна ;)
Топъл е... зелен чай с аромат на ванилия...
И прегръдка ще помогне, но... днес далече е... :(

Спомен ще ме топли днес...

При Цвети си харесах снимка.

.

есенни листа...

2011-11-12T22:43:00.006+02:00

По есенни листа да се разхождаш...
Студеният повей целува лицето ми.
Слънчев лъч се опитва да флиртува с погледа усмихнат.
Сивият облак се простира и спуска сивотата си над деня.
Погледът се понася напред сред есенните багри.С вихър палав, закачливо се прегръща и в танц, последен с есенния лист, отронен от дървото достолепно.
С топъл цвят, в безгрижен полет и пред мен се приземи с изящество и грация, родени с есента. И тихо той пошепна, на листа приземил се преди него, топлото здравей. До вчера бяха тъй далече, на двата клона, ей, там... високо. Със слънчев лъч и вятърен повей общуваха си денем. Луната, с призрачни ръце, прегръщаше ги нощем.
Усмихнат е килимът пъстър. Излъчва топлината на хиляди здравей. Сивотата на облака се прояснява. И ей, го, слънчевият лъч. Листата есенни се кипрят пред погледа усмихнат.

По есенни листа да се разхождаш...
С ухание на спокойствие и топлина... въпреки целувката ледена на зимния повей...

Есенните листа са при Драго.

да ти разкажа днес...

2011-11-09T12:59:00.003+02:00

Има дни, в които се чувствам ангелски /дяволски ;)/ чудесно!
Днес е такъв ден за мен.
Така се чувствам от вчера...
Когато сгушена в прегръдката ти топла, се наслаждавах на нежните ти ласки...
Когато изгаряща от страст, загубих думите си...
Когато целувките ти ме пренасят в рая...
Когато осъзнавам, че там, в сърцето мое, мястото е твое...
Когато обич ме изпълва и да полетя, криле не са ми нужни...
Когато... има толкова когато ти изпълваш мойте чувства и животът в мен е...

И днес ще ти го кажа пак... Обичам те!

На снимката е "ангелската" азалия на Цвети!

мисли от мъглата

2011-11-07T14:35:00.001+02:00

Навън все още есента е запазила част от цветността си. Слънцето се опитва да надвие мъглите, стелещи се по склона на баира, но не успява до край. Мъглите имат свойството да се прилепват и да не бързат да си ходят. Полепналите мъгли, побелели от хладината на нощта, не искат да си ходят, така удобно разположи се в долината на реката. И в душата... Такова едно удобство, граничещо с мързел и нежелание за действие.
Дали мъглите да виня или успиването необичайно? Но днес идеи в мене няма. Като слънчев лъч в мъглата, две-три идейки направиха опит да ме разбудят. Не успяха. Знам кое е слънцето за мен. Но днес... толкова го искам, а е невъзможно... Ще се загърна пак в мъглите на душата... и ще направя опит да заспя... за да мине този ден, в който безидейна и безлична съм...
Знам, че няма да се върне времето и загубеното не може да се навакса... Но имам нужда в уморен ден, като днешния, да се скрия... и забравя всичко... всичко...
А после...
Слънцето и пъстротата на есенния ден, в мен дъгата си да влеят, а аз сияйна в полет ще се понеса...
До после...

Снимката, провокирала днешните ми мисли е на Драго.

опит за позитивност...

2011-11-06T23:15:00.001+02:00

Има странности в дните...
Има дни и предвидими...
Днес бе от предвидимите. От онези с дни с много задачи, а когато в края на деня се обърнеш към изминалия ден, виждаш само безличност... И вчерашният ден получи същия етикет. Мога и по друг начин да го разкажа, тогава друг би казал- колко пълен ден, колко различен...
Различен... в безличността си...
Снощи преди да легна си мислих дълго, провокирана от гледан филм. Отдавна не бях гледала с такова вълнение филм. Филм, в който видях себе си... по-скоро исках да видя себе си... филм за любов... за забранената и невъзможна любов и за... превратностите на съдбата...
Та, снощи си легнах и мислих дълго, преди да заспя... за мен... за теб... за нас...
Мислих и усещах, колко ми липсваш... колко е студено леглото без теб... колко е пусто в душата ми, когато не мога да споделя всеки миг с теб... Тогава ми дойде спасителната мисъл - мога да намирам повече дребни моменти, които да оценявам и да разтварям сърцето си с радостта. Мога, вместо да мисля, колко много ми липсва топлата ти прегръдка, да си спомня нежните ти ласки и да съм благодарна, че съм ги получила... Мога и с усмивка да си представя следващата ни среща, когато и да е възможна, среща при която ще те погледна с обич и радост, и ще видя радост в твоите очи.
Искам да мога по-често да мисля по този начин. Усещам, че ми е трудно да се откъсна от усещането, че ми липсваш. Но не е невъзможно. Ще направя всичко, за да бъде възможно.
Ще възпитам мислите си...
Ето, тази прекрасна теменужка на Цвети, ще ми помогне тази вечер.
Сега си мисля, колко е крехка и нежна. И колко е силна и устремена. Усеща се живота в нея. Усеща се и заразният й оптимизъм, който ме прегръща. Тази снимка е и контраст. Контраст на живота, който започва за уханното цвете и този, който си отива с есенните листа...
А може би не е контраст, а просто е кръговрат... на живота...
Мислите ми бяха вечерни, вече са среднощни.
Мислите ми вече са по-мързеливи и някак замечтани...
Време е покой да им дам... до утрешния ден...

Нарекох снимката "живот сред есенни листа" при Цвети.

настроенията днес...

2011-10-28T22:41:00.002+03:00

Настроенията са като дъгата...
Преливащи от цветове...
Цветна чувствам се.
И влюбена съм...
С осъзната и изпълваща любов в сърцето.
По-лесно е, да се намерят думи, когато болката е владетел.
И много трудно е когато радостта и любовта с думи пожелаят да се облекат.
В такива мигове повтарям само, че щастлива съм. Тогава, погледът искрящ си казва всичко. В прегръдката ми, страстта на нежност се е преобразила... и смирена тишина...
Цветни настроения са с мен. И топли са. Влюбени и всеотдайни...
Да ти ги разкажа искам, но не успявам думите да събера при мен. Понякога бъбривост ме обхваща, а после крайност мълчалива.
Затова те моля: погледни ме... погледни в очите ми... Там, в очите всичко, всичко виждаш ти.
Там е любовта ми... Казвам ти, че е голяма. Как в две искри се тя събра?...
Но тези искри са твое дело, ти ги породи... и ги пораждаш, дори когато си далеч от мен.
Може и да си далече телом, но в сърцето ми си винаги със мен. И всяка мисъл с теб е споделена...
Объркано е пак, нали? Исках да напиша нещо подредено. Не успях.
Но знам, че ти го знаеш с ред или без ред. А казано на кратко е: Обичам теб!
Обичам теб! Това е... Щастлива съм със теб!
Благодаря ти, Обич моя!

Снимката е от Цвети.

след дъжд...

2011-10-25T12:45:00.002+03:00

След дъжд...
Вдъхновение намерих при Цвети.
След дъжд е чисто и измито.
След дъжд е някак си свободно.
Свободата е с привкус на цветни очаквания.
И аромат... на нежност.
Дъждът е природно явление. Когато капчука запее от стряхата, с настроения различни ни облича.
Дъждът е и състояние на душата. Дъждовна душа... не е по желание... но се случва...
След дъжд душата е чиста. Като нова е. С онова усещане за невинност... и мечтания...
Леко е... свободно е... Всяка мисъл е вдъхновение и невъзможности няма...
След дъжд... и любовта е преродена... и по-силна...
След дъжд... няма ограничения за мислите, чувствата...
Вдъхновена и щастлива съм... след дъжд...

Чаша топъл чай... и нежна прегръдка...

Снимката е на Цвети.

дъждовни мисли...

2011-10-24T13:45:00.002+03:00

.
Есенен ден... дъждовен... мрачен...
Есенен ден... натежал от влага... от следизборни мисли... от надежди...
Есента е сезон за прибиране на реколта... за равносметка... за оценка...
Есента е сезон за подреждане... на плодовете на природата... на мислите... чувствата...
Есента е сезон на избори... изборите лични...
Онези избори, които всеки прави... изборите всекидневни... месечни... сезонни... годишни... изборите на живота...
Изборите носят отговорност... Отговорност за мен, за другите край мен... И отговорността е избор... другото е безотговорност...
Изборът е дълг... с неизбежните трябва... Трябва... трябва... трябва... и тук се появява искам... Искам... аз искам...
Изборът безсрочен ли е... вечен ли е...? Какво означават думите завинаги и никога...?
Промяната на избор е избор...
Изборът може и да се отложи във времето. И това е избор... Понякога е по-лесният... понякога е необходимият...
Избор е да послушам разума... избор е да послушам емоцията...
Ежедневни са изборите... ежечасни... ежеминутни... избори...
Днес избрах... изпълних трябва... и за искам време ще намеря...
В опит за баланс съм днес... в есенния ден натежал от влага... и надежди...
Надежди, които лекотата носят... лекота за полет на душата, нетърпяща ограниченията на трябва...
Душата искаща живот... и полет...

Снимката е от тук.

в неделя се размислих...

2011-10-16T08:51:00.001+03:00

В неделя се размислих....
Всъщност, от снощи подобни мисли ме наобикаляха, но не получаваха своята стройност. / То друг е въпросът, колко стройни са сега, но... друга тема е ;) / И случайно, в ранното утро, наминавайки на гости при Кръстю, не устоявам на предизвикателството на разните ми мисли.
Мисли за идващото и отиващото си. За хората, които идват в живота ни и си отиват... за събитията, които ни променят, в една или друга посока. За нашата поява в живота на другите и влиянието ни върху техните събития...
Замислих се за онова усещане, което незнайно как и откъде се появява, че познаваш другия отсреща от векове. В този век, на почти неограничени възможности за общуване, се срещаме с хора, с които ежедневието ни не би могло да ни събере. Общуването е предимно виртуално, след време и реално. /но това не е задължително/ Не рядко наричаме другия приятел. И влагаме в тази дума истинския й смисъл.
С този приятел споделяме, изслушваме го, разбираме се. Когато ни е тежко от ежедневните въртележки, чакаме момента да споделим и да бъдем разбрани. За това не е необходимо да нямаме разбирането на близки и отдавнашни познати. Чувстваме, че този човек сякаш ни е пратен от съдбата в труден момент.
До един ден... Разбира се, че не е точен ден. Но един ден забелязваш и усещаш, че вече не е същото. Вероятно и в теб има вина. Може би си свикнал с отношенията като даденост. Може би си бил и малко рязък при последната среща, когато ти е било криво, но неуспешно си опитал да скриеш настроението си.
Но до вчера това не е било проблем... А днес... Днес усещаш явен хлад... Може би защото другия опитва се да скрие свойта кривина... Диалогът липсва, усещането - също... Обяснения за случващото се няма логични... И това тежи...
Да... много тежи... Тогава се опитвам, философски да погледна на случващото се. Търся си мислите, които ми напомнят, че ако нещо трябва да се случи, то ще се случи... Но някак примиренски ми звучат... Но и не мога нищо да направя... Или пък мога... Опитите ми не сполучиха...
Не знам... Може би трябва да приема, че хората идват и си отиват от живота ни, както и ние идваме и си отиваме от техния...
Ако го направя, ще е по-лесното. Но дали е вярното? И съмненията до кога ли ще са с мен...

Хайде, да изпием чаша топъл чай в неделното утро!

Илюстрацията е на Кръстю.

настроения... минорни

2011-10-14T11:30:00.002+03:00

Настроенията ми... минорни са днес...
Влиянието на вчерашния мрачен ден...
Есента е господар на дните. Красиво и цветно е. Изкъпано от нощния дъжд. Утрото, чак сега успява да се усмихне. Слънчев лъч се отразява в цветните листа. Вятър ги поема, даже с полъх лек ги рони... Като мисли непотребни се завъртат в танц последен и... в локвата се приземяват. Други мисли чакат там. Исках да напиша листа, но все едно е в днешния ми ден... Повяхнали и сгърчени от самота и непотребност... листа и мисли...
Още много листа има, които вятърът ще носи в полет и ще приземява. Някога погледи с усмивка ще ги проследяват. Понякога тъга ще ги изпраща... като днес.
Защо е тъжно... аз не знам... И идея даже нямам. Е, може би една и две, но несериозно е да е това.
Утрото посрещнах рано, успешно даже до сега е. Но нещо липсва в мен. Наглед съм цяла, но... неопределеност в мене има.
Направих опит - с музика да си запълня нещото, което недостига... в началото успех частичен.
Втори опит - с ябълка да се заситя... още по-свиреп гладът се в мен надига.
Опит трети - тук съм, в моите Земи... опит правя тук да се намеря...
Слънчевият лъч навън, съюзник иска да ми бъде. Ще му позволя. Имам нужда от неговата топлина. През светлината на лъча искам аз да видя своята надежда. Една надежда за края на деня...
Знам, очаквам го и вярвам, че така ще бъде! С усмивки ще залезе днес денят.
А до тогава? Продължавам в опити да се намирам...

Photo by Zveti.

животът кратък е... до болка

2011-10-12T00:26:00.000+03:00

.
Животът...
Животът се оказва понякога безкрайно кратък.
Уж, времето напред е, но... виждаш в миг как изнизал се...
По-тежко е когато виждаш как свършил е за близък... или даже само твой познат...
Струва ти се невъзможно... вчера заедно били сте. Хайде, вчера не, но миналия ден...
И въпросите не спират...
Нима възможно е?
Това ли чака мен?
Но аз не съм готов?
Животът ми сега започва... осъзнатият и тъй желан...
В мислите нахлуват спомени за, безумно рано си отишли, наши близки... И боли... Боли!
Тогава... преди пет години... през болка осъзнах, че смисълът е в хиляди неща, които заслепени в дните си пропускаме...
Тогава... обещах... на себе си... в живота радостта да виждам... и да търся всеки слънчев лъч...
А днес... отново осъзнах, че обещанието трябва аз да следвам...
Аз не знам... и никой друг не знае... пътят до къде е...
Тогава... нека слънцето прегърна... Облаците неизбежни са, не искам в техните прегръдки да се аз отдавам. Искам слънцето в живота си!
И даже ден да имам аз пред мен, искам да е поне със слънчев лъч огрян...

Животът кратък е... до болка...

Photo by Zveti.

есен е...

2011-10-10T11:57:00.000+03:00

.
Есен е...
Типичен есенен ден... Вали и така се е кротнало, сякаш няма да намерения за край. Студено е и термометърът, изморен от миналите дни да спринтира нагоре-надолу, днес си почива и едва-едва мързеливо се премести с едно деление... надолу...
Време е за вълнения ми елек... Време е за чаша топъл чай...
Такива дни, обичайно ми въздействат с тъгата си. Но днес е ден различен.
Рано се събудих и сега денят, едва пресполовен, може да се похвали с почти изпълнен списък със задачи. Но днес ентусиазъм някакъв ме завладя и се не спирам, новите задачи си редя.
Душата ми, доволство я обзе и топло ми е... някак си особено.
Денят започнал е за мен с усмивки, в очакване и на топлина със нежност е...
В сърцето мое, слънце грее и обич е готово да дарява.
Дъждът навън, днес не е от мойте сълзи...

Photo by Zveti.

съботно утро...

2011-10-01T08:17:00.003+03:00

В есенното утро, рано се събудих. Съботно е, но днес ми се налага. Вече не знам, странно ли е, че когато имам някакъв ангажимент, събуждам се преди алармата. Така беше и днес. Времето от събуждането ми до алармата използвах за разни размишления, за мечти, за мисли за реалности...
Все още е рано... за събота. Но вече имам изпълнени доооста точки от дневния ред. А днес той ще е наситен. Истина е, че все още не са известни всички точки за деня. Има някои идеи, които с напредване на деня ще се избистрят :)
Обичам утрините, когато всички в къщи спят. Така имам възможност да си свърша голяма част от домакинските задължения, като си следвам моята си организация. Не е логична винаги, но най-важното за мен е, че успявам бързо. Май съм майстор на нелогични съчетания, но винаги даващи резултати. Ето и днес... станах с идеята да свърша едно, а свърших три ;)
Ами така е... муза като дойде. Музата ми... днес е само в мислите ми... има и такива дни... реалности...
Ще има и други дни... с ралности от мечтите ми родени.
А днес... денят усмихнат ще е. От мен каквото зависи, аз ще го направя. Ще направя и повече дори, тъй както винаги се случва...
Време е за следващата порция от дейности, в които ред и логика трудно се намират. Започвам едно, после второ, първото на ред е, а и трето... а накрая пет и шест ще са завършени... Чувствам го... музата ми с мен е.
Спорен и с усмивки заслужава да е този ден...

Photo by Zveti.

в прегръдките ти...

2011-09-28T22:21:00.000+03:00

Обичам да съм в прегръдката ти...
И топло е, и нежно е, и сигурно ми е дори...
Усещането с теб вълшебно е и някак пълно. Усещане за цялост ме обзема, щом ръцете твои ме обгърнат, когато в погледа усмивката ти виждам.
Опитвам с думи да опиша туй, което с теб усещам. Но те избягали от мен са, сигурно защото теб без думи те усещам.
В твоите прегръдки, щастието аз намирам. Хармония със нежност в мен създаваш.
С теб ли съм - друго аз не искам. Само прегърни ме ти, тъй както никой друг не го е правил. Прегърни ме тъй, че твоя аз да се почувствам...

Photo by Drago.

есенно утро

2011-09-21T08:43:00.002+03:00

В утрото на септемврийския ден, усещането за есен е особено. До вчера преобладавало зеленото, днес отстъпва много бързо на цветните нюанси топли.
Изненадва всеки храст и погледа ми спира в омая. Нима и вчера беше тук... а днес е приказна принцеса...
Килим, застлан по горската пътеката, ухае на... есен... топло и пъстро.
С есенна прегръдка, в началото на новия ми ден, очакването е за усмивки...
:):):)

Photo by Drago.

с теб...

2011-09-19T23:10:00.000+03:00

.
Обичам часовете с теб...
Спокойствие при тебе имам. Когато ме прегърнеш, сякаш всичките товари сваляш ти от мен.
Усмихвам се... Усмихваш се и ти... И ето, виждаш как денят различен става.
Споделя ли с теб проблем голям, оказва се, че нито е голям, че нито е проблем. :) С теб е лесно да обсъждам всичко. Решенията идват леко. Имам нужда от гледната ти точка. Имам нужда от спокойствието и увереността ти. Все качества, които в труден за мен момент, ми липсват.
Лесно на емоцията се поддавам. Паниката, също чака да ме навести... Когато с теб съм, няма място тя при мен. Не знам как го правиш, но знам, че имам нужда от това. Имам нужда от теб!
Споделям с тебе всичко, с друг не мога да го правя.
Обичам да съм в твоята прегръдка. Нежно ми е... топло ми е...
Днес ти казах - вече знам какво е любовта... Любовта е с теб!
А после те помолих - когато лягаш си - ей, така ме прегърни... прегръдка нежна и доволна... прегръдка след умора най-приятна... прегърнал най-щастливата жена... жена, която лудо те обича... жена, на която блясъка в очите ти го сътворяваш...
Лека нощ, моя любов!
Прегръщам те и аз... в мислите ми, спомена поели от вълнуващия ден...

Photo by Zveti.

между лятото и есента....

2011-09-17T22:11:00.000+03:00

Погледнах през прозореца. Изненада!
Листата на липата... половината са жълти...
Защо се изненадвам? Та, средата на септември е...
Навън вече се стъмни. Нощта е топла и съвсем не е есенна.
Песента на щурците нахлува в стаята и изпълва всяка мисъл и усещане с летни емоции. Едва се усеща нощният хлад, раздвижващ леката завеса. Полъхът внася онази мекота и топлина на летни нощи, от границата с есента. Въздухът е натежал от плодови аромати, които носят осмислеността на изпълнения дълг.
Усещам натежалите си чувства, изпълнени с доволство, мир и хармония... За мен есента е сезон на спокойствието, на удовлетворението, на топлината... Но тази есен, на границата... Есента, не забравила летните си огнени страсти... Есента, не усетила самотата и празнотата на зимните вихри, вледеняващи повече душата, отколкото физическата същност...
Щурците пеят за безгрижие... душата ми се усмихва с намигане за палави мисли...
Такова е... между лятото и есента...

Photo by Drago.

цветни настроения...

2011-09-14T23:44:00.001+03:00

Такива са...
Цветни, настроенията ми...
Преливат в дните ми от цвят и топлина. Изпълват ме и целостта е моята стихия. Всеки миг, неповторим е.
Цветно ми е в чувства и емоции...
И хармонията с мен е.
Хармония, от променливост е изтъкана в душата моя. Това е същността ми. Непредвидима и непостоянна. Но сигурна в едно.
Сигурна, че любовта е смисълa на всеки миг, на всеки ден... на целия живот...
Цветно ми е с любовта...

Photo by Drago.

хубаво е с теб...

2011-09-07T23:19:00.001+03:00

Усещания имам неусещани до този ден...
Денят за мен с надежда се роди. Усмивки имах аз за всички. Но исках, на теб да подаря безброй от тях.
Не исках да приема досадата, усетена във твоя глас. Досада и умора от безвидимост пред теб. Вярвах и все още сигурна съм, че с теб ли сме, мъглата сякаш се разсейва...
Не приех поканата ти за отлагане...
И вместо топлината твоя, сякаш лед прегърнах днес... Сълзите ми сами потекоха... и болка от безсилие разкъса ме... Почувствах се изгубена без теб. Дали почувства го и ти? Но нещо между нас се случи...
Пожелах със цялата си същност да мога аз да ти помогна... да отнема твойта болка и тъга... Пожелах си да почувстваш се спокоен... и то, спокойствието... при нас дойде.
В твоята прегръдка сигурност усетих. Душата моя топлина намери с твоите ласки.
Какво направи с мен? С усещания нови ти дари ме. И още думи нямам аз за тях...
Времето, нали е мерено, бързо отлетя... Нима е сън това, което днес се случи? Не вярвам, да е само сън... Сънищата са прекрасни, но това, което днес се случи, с пъти повече е от прекрасно...
И още в мен са тез усещания, неусещани до този ден...
Всяка наша среща е различна... и все по-хубаво е с теб!
Обичам те!

Photo by Zveti

предесенни, ранобудни мисли

2011-09-05T07:25:00.000+03:00

.
Природата е съвършена. Съвършенството й всеки ден изумява с прелестта си. Прелестта е в капчица роса, в цвете малко, в слънчев лъч...
Съвършенство в подредеността...
В последните дни съм в опити да се подредя. Подреждам творческия хаос сред вещите край мен. Желанията да изхвърля куп ненужни вещи, които ме задушават, са толкова големи. И го правя. Освобождавам се от вещите. Оказа се лесно.
Странно ли е, че усещам свободата не само в пространството, а и в мислите, в душата? Не, не е странно. Дори не е случайно.
Есента е на прага. Противоречиво ми е. Чувствата ми са смесени. Промяна... нещо ново... очакване за пъстрота... Но и усещане за някаква тъга... Тъга от неизбежния кръговрат на сезоните... на живота...
Неизбежността... и тя е съвършенство...
А днес... Денят е вече тук. Подканящ слънчев лъч зове ме... там навън...
Ще побързам... компания на слънчев лъч... не е за изпускане ;)

Photo by Drago

понякога боде...

2011-08-21T15:06:00.001+03:00

Понякога ми е уморено...
Някак си... изчерпано е.
На външен вид не ми личи. Енергия от мен струи. Захващам се с хиляди задачи. И по чудо, даже ги завършвам...
Физически така е...
Но умората е в мен. Усещам безсилие на мисълта.
Книгата си взимам... но само гледам я и не схващам нищо. Взимам втора... скучна ми е тя. Трета е в ръцете ми... как ли съм могла да си я купя...
Къде е тръпката от онова, което мислите ми да владее... Нима затъпяване ме чака...
Психически така е...
Хайде, спирам...
Днес за нищо няма да си мисля. Ще си свърша дейностите като примерен робот, от ония, даже без изкуствения интелект.
Давам си почивка ;) от мисли разнородни.
Сутринта, боса се разходих по тревата. На роза се порадвах със усмивка. Понечих да погаля ароматния й цвят и... убоде ме... не разбрала намеренията ми добри.
Ей, сега разбрах...
Днес ми е бодливо...
Защо боде ми?
Защото пак с въпроси се оплитам?

Photo by Drago.

пътят ми...

2011-08-17T21:32:00.003+03:00

Tолкова особен се оказва пътят ми към себе си...
Труден на моменти, друг път е в полет...
До един момент животът тъй ме бе понесъл, че всички други бяха важни, a за мене... ако остане време...
Преди... скоро... времето започна край мене да препуска, със скорост сякаш удвоена. И разбрах, може би по-вярно е, че осъзнах, че аз съм също важна...
Тогава аз разбрах, че далече съм от себе си... от същността си...
Път поех напред... на среща със себе си... Понякога вървях назад... а после, уж напред... завои с невидимост пред мен се заизвиваха... а после пътят прав се очертава... и пак напред, назад, наляво и надясно...
Но пътят е вълнуващ и неповторим. Само мой си, както и аз съм уникална...
Сещам се за една притча... Един човек вървял с Бог по пътя си. Един ден се обърнал назад и видял две следи. Но забелязал, че понякога следите били едни. Тогава попитал Бог, защо когато му е било най-трудно, е бил сам... Бог му отговорил, че тогава той, Бог, го е носил през трудностите...
Сетих се за това, когато исках да напиша, че понякога имам усещането, а то е толкова натрапчиво, до някаква невероятно силна степен на сигурност, че Съдбата /или както и да се нарича/ е с мен. Усещам нейната подкрепа за действията си. Действия понякога далече от логичността на разумното...
Пътят... Пътят към себе си... Пътят към другите... Пътят на живота... Пътят...
Пътуваме от онзи първи миг, когато дъх поели сме... и ще пътуваме... до сетния си дъх.
Пътят избор ли е... какво значи избор... Избори правим всеки ден, дори не ги и осъзнаваме... Колко избори важни сме направили в неосъзнатост?
А когато осъзнатостта ни посети, какъв е изборът... поправката възможна ли е... Въпроси...
До тук с въпросите за миналото време. Въпросите за утре неактуални са.
А днес въпросите излишни са. Защото има днес, има тук, има сега...
Днес и тук, щастлива се усещам...

Photo by Drago.

денят прекрасен е....

2011-08-01T15:26:00.002+03:00

Денят прекрасен е!
Чудесен ден!
Ден първи...
Месецът е август....
Часът е десет....
И най-прекрасни часове, с теб прекарани са, днес!
Щастието във очите ми блести и ти го виждаш.
Защото само ти пораждаш го у мен!
Защото с теб се раждам за жив живот!
Защото с теб светът е цветен!
Защото с теб прекрасен е всеки миг обикновен!
Защото с теб мога да съм себе си.
Как го правиш, аз не знам.
Но с теб ли съм, тогава най-истинска съм аз!
Кажи ми, как да не те обичам!
Когато с теб съм - жена щастлива съм, и прекрасна съм, и толкова добра, и даже мила... Усмивката е с мен, светът от радост изтъкан е... Слънце и усмивки се редят до мен и дъга рисуват за прекрасен ден...
Затова те аз обичам, че смисъл даваш ми на всеки миг, дори и най-обикновен. За мен животът празник е, когато съм до теб! Обичам те!
Обичам те!
Това е...
Обичам те!

Photo by Drago.

съботно-вечерни...

2011-07-30T22:48:00.000+03:00

От известно време чувам, че нямам достатъчно занимания, че скучая и затова насочвам мислите си в определена посока. Ако съм имала занимания, щяла съм да мисля за тях, а не за...
Как да докажа, че не скучая.
Как да обясня, че обичта ми не е плод на скуката...
Изморих се да го обяснявам и доказвам...
Изморих се от несигурност, съмнения и страхове...
Искам с чаша вино да изпия до глътка всичките си съмнения и страхове... и капчица от тях да не остане...
Де, да можеше така...
.

време е...

2011-07-26T08:49:00.004+03:00

След миналия ден...
След нощта почти безсънна...
Денят бе малко по-различен...
Краските черни добиха цвят сив след разговор...
За кой ли път се убеждавам, че разговорите необходими са. Но също, че и имат си момент най-подходящ. Или поне по-подходящ.
Определено миналият ден не бе ден за разговори. И добре, че не инициирах такива.
Въпреки, че знам, че спокойствие ми трябва, в някои дни не се владея.
Отново... и отново взех решение да не ми пука... До кога ли?... Дано да е за дълго... Или поне за по-дългичко...
Сега е лесно... Дори се подредих...
Определено имам нужда от промени и подредби нови. На мисли, на мечти, на желания, на действия...
Този път е време приоритет на себе си да дам. Онази вечер, на миналия ден, изплаших се от себе си... за себе си... И разбрах...
Време е...
Днес нов ден е... и е мой! Време е...

.

по-добре е да изчезна...

2011-07-24T16:57:00.001+03:00

.
Когато осъзнаеш, че целият ти живот един провал е...
Когато видиш, че всичко е илюзия голяма...
Когато разбереш, че освен намерения, наречени добри, нищо друго няма...
Осъзнах... видях... разбрах...
Нямам сили...
Провалих се като майка...
Провалът на децата, мой провал е...
За съпруга не ставам...
Никога не успях да съм добрата дъщеря...
Пред децата авторитета ми го няма...
Приятелите си отблъсквам...
Не съм мечта за никой мъж...
Дори и пари не мога да изкарам като хората...
За нищичко не ставам...

Искам да се скрия...
Искам да избягам...
Искам да изчезна...
... все едно не съм била...
.

нещо... някакво...

2011-07-23T20:35:00.000+03:00

Самотна ми изглежда...
Но може би илюзия е...
Може би е свобода... и избор... и дори инстинкт...
Изглежда целеустремена...
Посоката избрана следва... смисъла на нейния живот...
През призма визията, всеки си пречупва...
Оценки да се дават отстрани е лесно...
Въпроси се пораждат... даже без причина...
За отговори сили не остават... да търся ги не искам...
Въпроси... отговори... наговорили се, в кръг безкраен се въртят...
Дъжд и слънце... усмивки и сълзи... нагоре и надолу... а може би да е напред и после пък назад...
Въпросите без отговори вече ще оставям... по-малко сякаш ме боли...
Дали пък с болката не свикнах... или към нея пристрастих се... зависимост ли е това...
И все пак слънцето обичам... повече от облаците и дъжда...
Обичам да се аз усмихвам... и другите с усмивка да ги заразя...
С усмивката животът по-е хубав... по цветен е... по-лек... и даже по-щастлив...
Защо забравяме усмивките си... там заспали са във нас... да ги събудим... за нов живот... за живия живот...
Как искам да се подредя... от хаоса си да изляза...
Хаосът владее мен... а искам аз да бъда му владетел...
Искам...

Photo by Drago.

като любовта...

2011-07-22T21:26:00.001+03:00

Красиво, цветно, привличащо...
Като любовта...
Скрито, изненадващо, бодливо, болящо...
Като любовта...
В търсене на важното... въпросите се надпреварват.
И за отговори място не оставят...
И пак въпроси... нима има смисъл от търсене на важното... какво ли точно търси се...
Кое е важното?
Днес едно е. Вчера друго с тази тежест беше. А утре... утре ще е друго...
Приоритетите се сменят. Понякога болезнено бързо. Друг път болката е от бавността на промените, желани от душата.
И пак намесват се желания, мечти...
Днес ми каза - изморих се да мечтая да променя нещо тук... няма средства...
Затрудних се да ти кажа нещо смислено. Предложих съвсем импулсивно да прецениш до колко и защо го искаш.
Думите ти "изморих се да мечтая" ме заболяха... заради теб...
Сега ми е объркано, неподредено. Искам да ти кажа нещо... да ти дам надежда... да те убедя да си запазиш мечтите... да повярваш в себе си... да повярваш в мен... да повярваш в нас... някой ден...
Искам да мога да ти обещая, че за всичко има време... че всичките мечти възможни са... че смело трябва да мечтаеш... и да вярваш...
Искам и на себе си да го обещая...

Photo by Drago.

почувствах се...

2011-07-20T21:11:00.001+03:00

Почувствах се... загубена...
В денят залисвах се с работи различни. Опитвах се да придавам смисъл и значение на дребни занимания.
Опитвах мислите си да насочвам в посоки различни...
Когато си помислих, че успях поне за малко... осъзнах, че неуспех това е...
Почувствах се сама, сред пълна къща...
Почувствах се изгубена сред тях...
И пожела душата ми да я намериш... ти да си до мен сега...
Гласът ти чух и сякаш се намерих... Отново бях си аз. В разговор отмина време, най-смисленото ми за днес. Споделяхме деня отминал... почувствах те до мен... и сили в себе си намерих, за да продължа напред...
Напред... където ти си...

Photo by Drago.

днес съм... цвете...

2011-07-18T13:11:00.007+03:00

.
Днес съм като цвете...
Поело глътчица живот...
След срещата ни кратка, родена се почувствах...
Родих се пак с усмивки...
Родих се със надежди...
Родих се със мечти...
Денят е друг, различен е от вчера.
Знам, сега ще мога да оцелея до следващата наша среща... среща за живот...
С теб слънцето изгря в утро ранно.
Кафето си изпих горчиво, но по-сладко то не е било...
В кратките минутки с теб, попитах те: защо те толкова обичам...
Аз не знам, ти също замълча...
Знам обаче, че щастлива съм със таз любов!
И те обичам... и ще те обичам...

Photo by Drago.

някакво ми е...

2011-07-17T21:43:00.006+03:00

Някакво ми е...
Неопределено...
Некомфортно...
Неуютно...
Недоволно...
Нелюбено...
Неискано...
Неистинско...
Някакво ми е... Никакво...

А искам да ми е по-различно...
Спокойно...
Усмихнато...
Доволно...
Уютно...
Ентусиазирано...
Влюбено...
Щастливо...
Очакващо...
Топло...
Искащо...
Искам да съм аз си!

Когато себе си се чувствам - най- ми е истинско...
Такова искам да ми е... истинско да бъде...
Толкова ли е трудно?
Защо не ми се получава?
И то когато нужда имам най-голяма...
Знам, усещам даже, мислите ми грешни са.
Искам да ги променя...
Дали ще мога?

Photo by Drago.

мисли в събота следобед...

2011-07-16T19:21:00.005+03:00

Разни мисли ме обземат.
За изборите, дето всеки ден ги правим.
За изборите направени вчера, миналата година, преди двадесет години, преди тридесет...
Избори правим от първия си ден на този свят.
После се гордеем, че разумни са ни изборите.
Каква заблуда! Обичаме да се самозаблуждаваме...
Нима самозаблудата помага ни? Вероятно, но до време е това.
До времето, когато на тепсия изборите свои подредиш. Започваш да ги местиш - тук са важните, а тук - не толкова... Подреждаш ги - големи избори, малки избори, тук са изборчета разни... Не, не се получава картинката. Не е така. Хайде, отново да редим...
Като игра е до момента, в който ясна сметка си дадеш, че времето препуска покрай теб. А изборът направен някога, днес грешен се оказва.
Правилен и неправилен избор. Правилен и по-малко првилен...
Не, не искам да се връщам и да съжалявам за избори направени отдавна. Отдавна е и вчера...
Искам да повярвам и да убедя себе си, че миналото е там назад и от съжаления и упреци нямам полза. Още по-малко имам нужда да се чувствам виновна за тогава. Тогава съм мислела и съм вземала решения и съм правила избори, които за тогава съм вярвала, че са верни и сигурно са били. Това, че днес нещата ми изглеждат различни, не ме прави виновна. Те със сигурност са различни, не само, че така ми изглеждат. Всичко търпи промени във времето, това е неизбежно и задължително, дори.
Искам да повярвам и да убедя себе си, че е ненужно да се притеснявам за бъдещите дни. Трябва да ги посрещам с усмивка и позитивна нагласа, за да получа всичко, което ми се полага от бъдещия ден. Но за притеснения място няма и не бива да има.
Искам да повярвам и да убедя себе си, че днешния ми ден е най-важното нещо. Денят е днес, времето е сега, мястото е тук... Мога да съм благодарна за това, което имам. Мога с усмивка да го оценявам. Мога да се радвам от сърце на всичко - днес, сега и тук...
Вярвам и съм сигурна, че съм щастлива, толкова, колкото сама съм позволила...
Да си позволя повече...

Photo by Drago.

лятна нощ...

2011-07-13T23:31:00.009+03:00

картинката плени ме тук.

Денят, типично летен, вече си отмина...
Времето на лятна нощ отдава се...
От Балкана хлад се стеле...
Глътка свежест подир зноен пек...
Сетивата закърнели в жегата, сега събуждат се и живват...
Луната, на стъпка от пълнолунната си прелест, през отворения ми прозорец се провира. С лъч сияен и лунно влюбен, в очите ми усмихва се и даже ми намига. Флирт среднощен предстои ни. По лунните пътеки мислите поемат, а чувствата свенливи на сърцето, смелост от луната пият.
Лятна нощ и влюбена луна...
... и сърцето, в копнеж по страст и нежност мъжка...
.

емоции...

2011-07-11T14:45:00.012+03:00

Емоции...
В мен бушуват...
Страхове горят ме...
Сълзите давят ме...
Да се събера не мога...
Крещя за помощ...
Тишината отговоря...
В самота обличам се...
Разкъсва ме без жалост...
Несигурност владее мен...
Спокойствието нейде отлетя...
За мили думи жадна съм...
А те се разпиляват в безразличие...

Защо душата вижда днес така света?
Лудостта ли ме прегърна?
В ледена прегръдка огън ме изгаря...
... ... ...
.

в душата ми...

2011-07-10T22:59:00.007+03:00

Навън е жега...
В душата ми е студ...
Повярвах...
Но дали не бе плод на моето въображение... на моите мечти... на моите копнежи...
Студено е...
Боли...

.

обичам те...

2011-07-06T23:23:00.003+03:00

Обичам те!

Не искаш да го чуваш... но аз ще ти го казвам...
Защото в този живот разбрах - едно е да обичаш и другия да го усеща и без думи..
Съвсем друго е, когато свойта обич споделиш с две думи само...
Може и сто други ти да си изрекъл, но няма ли ги тези две - все едно да беше си мълчал...
Тези думи малки, всичко казват. Тези малки думи от сърцето ако са, /а това винаги усеща се/ чудеса дори ще правят. Чудото ще бъде във всеки ден, във всеки час и всеки миг...
Защото чудо е полетът на душата, която е обичана с обич споделена.
Защото душата с обич споделена, в сърцето си намира сили да върви напред и трудности в живота няма...
Двете думички, те силни са и смисъл на живота дават.
Понякога се казва, че за любовта думите излишни са...
Да, любовта е в очите и в погледа искрящ. Любовта е в ласките и прегръдките, изтъкани от нежност.
Любовта е в целувките - в плахите и страстните, които те изпиват... с които се прераждаш...
Любовта е в онзи малък жест на внимание, любовта е в разговора с теб, и даже в тихото мълчание...
Любовта е там, когато глас звънти след телефонен звън, когато знаеш, че в мислите си ти на другия...
Любовта е... навсякъде... дали са думите излишни... Не!
Думите не са излишни! Те са като катализатор на ответната любов, която в сърцето друго, за теб извира...
Обичам те!
И пак ще ти го казвам... не искам да пропусна нито миг от този си живот.
Обичам те!
Ще ти го казвам и ще ти го показвам по начини хиляда... и още хиляди след тях...
Обичам те!
Любовта граници не знае и не питате - защо обичаш! Обичта не пита перспектива има ли. Тя просто обича!
Обича днес! За утре... с обич ще се разбере... Днес не виждаш смисъл ти. Но утре... кой ли знае... Защо да се отблъсне днес една любов? Нима тя утре пак при нас ще дойде?
Обичам те!
Знам, го вече - смисълът на този ни живот е любовта!
Животът е Любов! Любовта Живот е!
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Казваш, че не искаш да го казвам... Но знам и чувствам го, че ти харесва мойта обич...
Затова... обичам те!

.

въпроси....

2011-07-05T21:25:00.003+03:00

Въпрос...
Въпроси...
Цялата съм въпроси...
Въпроси... едни такива... тежки...
Задавах си ги преди време. Отговори не намерих. Или не исках тези отговори, които очевадни бяха...
Въпроси... Не искам повече въпроси!
Искам отговори!
Искам...

.

в утрото...

2011-07-04T08:40:00.002+03:00

Толкова са много. Приличат си. Но само толкова. Много са различни. И неповторими.
Като дните... и хората край нас...
Различни като чувствата ни... и като нас самите...
Днес ден е нов. Почти в началото на месеца. Ден първи от седмицата. Почти първи от ново начало, поставено преди дни броени.
Денят започва слънчев и усмихнат. Измит от прахоляка на града.
В душата ми, очакване е ново. А днес, дори и в нея, сякаш е малко подредено. Малко, казах ;) То душа, дали има подредена?...
С цвете малко, с една усмивка в мен, с надежда и с очакване за още нещо... утрото деня доведе...
Да вървя напред...

Photo by Drago .

лунни влияния...

2011-06-29T18:01:00.007+03:00

Ин и Ян...
Луна и Слънце...
Жена и Мъж...
Тъмнина и Светлина...
Вода и Огън...
Въздух и Земя...
Нощ и Ден...

Изтъкани сме от противоположности, но същността ни е единна. Понякога ни Ин владее и Ян ни уравновесява.
Луната ни влияе с месечните свои цикли - Слънце за баланс си търсим.
Но винаги ли балансът е във нас?
Тия дни не го намирам в себе си. От Луната ли, от Слънцето ли, от дните или нощите...
И уж подреждам се, но не успявам. Всичко дето съм решила си го правя. Но усещане за цялост нямам. Все нещо липсва ми... Търся го и а, да го намеря... изплъзва се и даже не успявам да го аз позная... За да не търся пак в купа сено...
Днес... гимнастика и йога, и тибетски ритуали... и храненето във баланс, без отклонение... - за тялото е все добро.
Работа посвърших... даже за сиеста си намерих време... книга интересна си почетох... Все са занимания, които радост носят на душата моя...
Занимания и смислености - цял куп си свърших, обаче...
Обаче в мен е... някак пусто... очакване се ражда... а после като дим се изпарява...
Луната ще е днес виновна...
.

... ... ...

2011-06-27T23:04:00.003+03:00

В следобед късен... дори привечер лятна...
За малко само... време няма... утре, може би... или други ден...
Но утре може и да не може...
... ... ...
- Как си?
- Добре, а ти?
- Какво виждаш?
- Усмихваш се, значи си добре...
- Не е само добре... Щастлива съм, доволна съм, прекрасно е!
... ... ...

.

еньовски размисли

2011-06-24T23:04:00.001+03:00

.
Юни...
краят на юни...
лято...
Еньовден...
билки...
диви...
самодиви...
вили..
самовили....
амазонки...
магьосници...
орисници...
нощи за магии...
за лечение и здраве...
капчици роса...
пречистили очите...
и душите...
Нямам обяснение защо този ден и легендите за него са ми някак... близки... Знания необясними сякаш в мен събуждат се... Странно ми е... и вълнение ме днес владее... От години е това. Билки и треви събирам си, обичам да чета за тях, дори отглеждам... За експерименти себе си използвам. Понякога и екзотични, и далечни по родина, треви засявам. С успех променлив е мойто хоби. Хоби го наричам, но по-дълбоко в мен отеква заниманието мое.
Днес откъснах стръкчета лечебни... И други да си събера, предстои напред в дните летни.
Денят замина си... Нощта владетел е сега...
Нощ вълшебна, лятна и омайна...
.

настроения... в оранжево...

2011-06-23T17:11:00.005+03:00

Неустоимо ме привлече това оранжево цвете...
Днес е в синхрон с моите настроения. Настроения от няколко дни, които ме владеят.
Чувствам се страхотно! Спокойна, уверена, балансирана във всяко отношение.
Настроенията са настроения, за да се променят, но и за да показват пълнотата на възможните чувства и усещания в различните ситуации.

Днес ми е... оранжево ;)

Photo by Zveti.

понякога съм съвършенство...

2011-06-16T23:46:00.002+03:00

.
Понякога съм съвършенство.
:):):) Нескромно е, нали?
Но днес и в това съм съвършена - съвършена съм в нескромността си. В незаинтересоваността ми за чуждото мнение.Да, точно така. Не другото, а чуждото.
Ти познаваш ме, тъй както никой друг. Никой друг до същността си не допуснах. Магия ли за мен направи, че врати отворих ти. Вратите на душата моя...
Часовете ми, прекарани със теб, са несравними и неповторими. Часове за мен са за релакс, за вдъхновение, за спокойствие, за нежност, за любов... Всяко мое дело, свързано с мисълта за теб, е вдъхновено и изпълнено с обич. Спори ми всяка дейност, с каквото и да се захвана.
Когато съм до теб забравям за всичко негативно, което ме очаква вън.
Когато съм до теб любовта изпълва всяка моя клетка.
Когато съм до теб се осъзнавам, че аз любов съм и любов само мога да ти дам...
Днес ми каза: Нали ти ме учиш да живея Днес... нека е така...
Прав си... Уча теб, а себе си не успях да науча. Може би защото ти ме учиш да живея...
Осъзнах, че с теб живея, а не просто съществувам. Съществувам там, навън, когато няма те до мен.
Днес ти казах някои неща, които знам, не е прието да се казват. Но знаеш сам, че нямам мисъл с теб несподелена. Вероятно това ме поставя в неизгодна позиция, но честността за мен е по-важна от всяка суета.
Знам, ти търсиш смисъл във всяко действие, което ще извършиш. Твоят разум има доводи неоспорими. Но защо сърцето мое не ги приема. За теб е важно, всичко, което е край теб да бъде от съвършеното нагоре. И работа и дом, и жената... Знам също, че аз не съм ти идеала за жена...
Понякога, в годините назад, съм се питала, какво е идеал и къде ли съществува... И вече го не търся... Разбрах, животът низ е от компромиси, които правим всеки ден на този свят...
Понякога и аз съм съвършенство... Усещането в мен е за това.
Понякога... винаги, когато съм до теб! Ти ми даваш това усещане. Не знам как, с какво. Обяснение нямам. Но пък ми харесва усещането. Това чувство ми помага в другото време, когато всяка моя клетка копнее за теб, а ти си невъзможно далече.
Поисках да ти кажа нещо. И ти го казах... Обичам те! И това е всичко!

Photo by Drago.

в дъжда...

2011-06-13T08:25:00.002+03:00

.
Като роза съм в дъжда...
Пристъпвам боса по тревите. Усещам топлия летен дъжд, стичащ се по лицето ми. Капчиците се задържат като сферички на бисер върху мен. Прегръдка със следващата капчица и натежава капката като сълза. Сълза родена в погледа ми тъжен. Сълзата бляска в този поглед и искри. Спомените на дъгата отразява. И си пожелава тихо, тази дъга пак да я прегърне с обич...
Усмивка в погледа ми се заражда. Родена е в сърцето ми надежда. И листенце по листенце се разлиства, душата моя, преродена след тъгата. Разлиства се и до същността си е готова тя да се разкрие.
Сълзите, разпилени капки дъжд, да си ходят вече искат. С цветен лъч се те разделят, като пожелание за скорошна дъга. Дъга, която след дъжда сияе и най-красива е.
В дъждовен ден, мислите са ми дъждовни. Но дори да са дъждовни, слънцето желаят и копнеят...
В дъжда очаквам слънчева усмивка след дъжда... и цветната дъга...

Снимката е от тук.

има дни...

2011-06-07T12:06:00.007+03:00

.
Има дни, които искам да не са били...
Има дни, които искам да забравя...
Има дни, които искам съзнанието да не се вкопчва в тях. А то прави точно това. Сякаш, напук ми напомня всеки детайл от мрачността на изминалото. Не му е достатъчно, но го и доукрасява с краски все по-черни. В черно ми представя и всеки бъдещ ден.
Защо в такива дни събират се и се привличат безнадежност и безсмислие, тъга и болка?
Опитвам да потърся поне една усмивка в мен и успявам да намеря някоя заблудена и загубена в тъмното. Тогава, надеждата бърза да кълни. Но сланата на безсмислието я попарва в миг...Слабост ме обзема и никакъв импулс за нещо различно... Дни, в които ме боли... душата...
Чела съм и знам, че в дни такива трябва нещо да променя, да търся нещо светло, да не съм сама... Но знанията нищо се оказват... Живецът в мене не усещам и искам да се предам на течението, което ме влече надолу и все по-надолу... Към студена бездна... самота...
Искам да се откопча от тази студена прегръдка.
Искам си слънцето в дните.
Искам пак да вкуся сладостта на дните...
Искам да вярвам, че черногледните ми дни са крайни и скоро ще се свършат. Ако кажа, че ми е за първи път, ще излъжа. Но за първи път са толкова много и толкова дълги...
Има дни...

А аз искам от другите...

Photo by Drago.

мисли... от сатурновата дупка...

2011-06-04T23:38:00.003+03:00

.
Когато дните отминават ден след ден, въпросите извират един след друг. Искам аз да спра въпросите, а с тях и дните. В моите възможности не е това, за най-голямо съжаление...
Дните са различни. И уж прилича днес на вчерашния ден, но грешка е ако го приема за познат. Искам да мога, всеки ден да срещам като непознат. И да се вълнувам от срещата си с него. Тогава ще запомня всеки миг на щастие, донесъл ми денят. Щастието ще е все различно и скука няма да допусне в дните ми напред.
Ще мога да запомня всяка слънчева усмивка, изгряла на лице любимо, в отговор на моята усмивка, с обич заредена. Ще докосвам с нежни ласки като първи път. Устни страстни ще ме мен целуват, сякаш за последен път...
Дните са различни. Различна съм и аз. И най-добре съм когато себе си съм аз. Не мислеща за туй, което някой ще помисли и дори ще каже. Защото него не касае то, а само мен. Защото аз избирам къде ще бъда и с кого. Изборът дори и труден, наглед и невъзможен е дори, но той е мой и мой ще бъде.
Избор с разум може да се прави. На избор и сърцето има право. Разумът избирал до сега е. Дали възможност на сърцето, вече трябва да даде?
Ей, такива мисли и въпроси се заплитат покрай мен. Усещам, че към пропаст сякаш ме повличат. Опитвам с разум да ги спра - не е успешно. Сърцето свое моля да се то намеси - а то преструва се, че спи... Безсилие и страх се в мен наместват. Започват да се чувстват като у дома. И търся начин, тез гости нежелани, как да пратя там далеч, за да се не върнат те при мен.
Уморена съм от последните си дни. Преминала през бурите на дните, изпълнени с емоции безчет, имам вече нужда от мъничко покой. Да се събера и да се подредя. То ред едва ли ще е възможен, но все пак мъничко подредба не ще да е излишна...

Такива мисли ме превземат в дните, някъде наречени - сатурнова дупка. Не знам в подробности какво е, но явно тъй ще да е... То... каквото е такова...
И все пак изборът пред мен е. Дали ще съумея да го правилен направя... от мен зависи и от никой друг...
Изборът е... време ли е да избирам...

Photo by Drago.

когато...

2011-06-02T23:32:00.011+03:00

Когато си толкова малък и светът край тебе е малък.
Когато не знаеш какво има отвъд, то не ти липсва.
Непознатото, незнайното - то не съществува...
Имаш своя свят и свикнал си с него.
Но ето, в ден обикновен, нещо се случва. Различен вече денят е. Хоризонтът изведнъж се е преместил някъде далеч. И уж всичко си е също, но в теб копнежи и мечти се раждат. Незнайното влече те. Омайно е с потайността си. Чувства нови се зараждат. Сякаш раждаш се за първи път.
Осъзнаваш в миг един, че твоят свят е мъничка кутийка. Смелост ти събираш в сърцето дето бие с ритъм нов. Надничаш зад стените и невероятен свят пред теб сияе...
Уплаха в теб се ражда. Да се не загубиш се страхуваш. И тогава изведнъж разбираш, че себе си намерил си сега.
С всяка глътка въздух искаш новия свят да вдишваш. Всяка пулсация на сърцето искаш да е в ритъма на новия живот. Новото привлича те, това е същността ти и ти си себе си до всяка клетка своя, до последна мисъл... Усещаш хармонията, усещаш живота, предчувстваш че това е всичко, което искаш от живота си. Сърцето е пълно с необясними чувства, любовта извира в теб.
Сърцето ти усеща, че вече си значим за друг. Усещаш, че специален си. Чувстваш се обичан... за първи път...
За пръв път всеотдайно ти обичаш. И сърцето твое знае, че е за последно...
Когато някой ден помислиш, че всичко в новият ти свят е цветната дъга поело... и искаш да се насладиш на всеки цветен миг... В миг паника сърцето ти сковава и дъх не можеш да си ти поемеш от страхове, че всичко е илюзия красива... която ще се изпари със сутрешна мъгла...
Лутането почва и краят се не вижда на бездната, в която чувстваш, че попадаш... и се губиш...
Когато не знаеш какво е любов, животът ти спокоен си върви...
Но когато искрица дори да усетиш... искаш... искаш... и искаш.... няма покой за сърцето събудено... И болка от липсата да познаеш е твоята орис...

Извор търся, поне за глътка от живителната обич...
И разбирам, че да прося съм готова... капчица дори...

Photo by Drago.

на брега...

2011-05-29T07:53:00.003+03:00

.
Утрото е ранно. Можеше и да е по-ранно... След нощта, с накъсани парцалени сънища, разходката до брега е добра идея.
Слънцето е прекалено ранобудно и вече е издигнало своя диск над хоризонта. Няколко гларуса се разхождат по пясъка. Морската шир е гладка като тепсия. /това е първата ми асоциация./ По крайбрежната алея ранобудни колоездачи и бегачи събират мислите си и намират себе си.
В безмълвие и особен унес се обръщам към изгрева. Играещите лъчи пробляскват и се отразяват в спокойните води. Там в безкрая, зад хоризонта искам да бъда... Мислите ми, освободени от съзнанието, политат към безкрая и свободата. Свободата да са чисти, истински и само мои...
Полетът на мислите и полетът със мислите е преживяване пречистващо, и освобождаващо духа ми от прахоляка на ежедневието. Просторът на безоблачното небе и необятното море освобождават място в душата ми за следващите дни и месеци, може би.
Усмивка в мен напомня, че морски спомен обещах. Цветни мидички събрах. И камъчета обли си намерих. Мидени черупки за миналото искат да разкажат. А камъче в ръката вече ми говори, че някога скала ръбата е било... Но след бури морски, някога и урагани, от прегръдките с другите скали, от разменени ласки под водата, днес си няма ръбче, даже и едно.
Обещанието свое ще изпълня, шепа миди си събрах. В мен една мечта се ражда и ме в полет нов понася. Да е възможно в някой ден, и нека бъде скоро, изгрева с утрото да срещна в компания любима... Тогава мисли двойни ще си полетят и мечти за двама ще се раждат, даже със криле.
Последен поглед към безкрая и споменът за него дълбоко в мен прибирам. След дни ще споделя го вероятно и без думи. В погледа ми споменът е... и в любовта ми...

Photo by Drago.
.

полета на бръмбара :)

2011-05-27T19:29:00.003+03:00

Хареса ми идеята на Емо :)
и ето я реализирана ;)
в добавака към предишния пост.
.

сутрин...

2011-05-26T06:30:00.005+03:00

Сутрините са вълшебни!
Пролетта е в разгара си.
От отворения прозорец нахлува свежо утро с песните на птици, унесени в любовен порив.
Сутрешният хлад е мотивиращ и събуждащ сетивата.
Пролетни ухания изпълват въздуха кристален. Само пролетта може да го прави такъв.
Нещо в мен ме презивиква и извежда вън. Боса по тревата ме повежда. Сутрешната роса ме свързва със земята. Усещането е за принадлежност и отдаденост на природата, която ме е създала.

Снимката е на Драго.
.

обичам да обичам...

2011-05-22T09:16:00.013+03:00

Обичам да обичам... звучи позитивно.
Утвърждаващо е обичта.
Да обичаш е вълнуващо.
Красиво е. Усмивка носи.
В полет те понася.
Можеш всичко, усилие не трябва.
Обичта те прави жизнен.
Нежност те изпълва.
Щедростта е твойта същност.
Обич ти раздаваш
и не мериш ти каквото получаваш.
Дните с обич са различни,
цветни и оптимистични.
В сърцето пърхат пеперуди.
В душата ти дъга от чувства се разхожда.

Да обичаш е прекрасно.
Обич щедра получаваш.
Всичко в тебе има смисъл
и с други го споделяш.
Обичта криле ти дава.
Да полетиш е толкоз лесно когато ти обичаш.
Да обичаш лесно се оказва.
От обич си роден.
Обич гените изгражда.
Обичта е наш'та същност.
Защо забравяме за нея?
Обичаш да обичаш осъзнаваш някой ден.
Животът в този ден начало ново дава ти.
С обич го използвай ти.

Обичам да обичам...

Провокацията е на Владо.
Снимката е на Драго.
.

...

2011-05-21T07:27:00.002+03:00

Безсънна нощ...
Мисли разпилени...
И аз съм някъде си там...
А искам другаде да бъда...
Усмивка искам... дали ще я намеря днес?

Снимката е на Цвети.
.

роза и луна...

2011-05-17T15:44:00.004+03:00

Днес се събудих рано. Изненадах се от себе си.
Но пък винаги се чувствам по-добре, когато съм станала по-рано. Особено ако е било без помощни средства ;)
Разходих се и намерих обяснението при Светла. Усмихнах се, защото ми харесва когато луната ми влияе с бодрост. Този път ги няма безсънните нощни настроения. Няма ги и сълзливите и нервни състояния, които мъчат мен, но най-вече ги усещаше любимия ;)
Равносметката накратко сочи - равновесие по пълнолуние ;)
Миналия ден се влюбих в розата на Цвети.
А днес почувствах се роза... Напоена с нощната роса и свежест. Усещаша силата на пролетния ден и устрема на мислите и намеренията мои. Енергията с мен е. За да е пълна картинката край мен, парфюмът с розов аромат в облаче уханно ме обви.
Днес съм роза... напук на мрачното време навън, разцъфтяла си усещам душата моя.
Приоритетите ми днес са подредени. И всичко по вода върви ми.
Още има от деня, но знам си, че спокоен ще завърши. В плановете има още две-три задачи неотложни, а другото ще бъдат дейностите по желание, които от намеренията мои начертани са. Ще ги изпълня, защото имам си мотив голям.
Усмихната съм и в душата си. И се харесвам, ей такава. Когато в мир съм.
Та дори и по пълнолуние ;)

Снимката е на Цвети!
.

зелени настроения...

2011-05-15T22:37:00.001+03:00

Най-свежия сезон, с най-много зеленина, която прелива навсякъде и създава омайни и вълшебни кътчета навсякъде край нас.
Днес бях на зелена поляна. Изпъстрена с разноцветни дребнички цветенца. Цветенца, буренчета, плевели - все имена са, с които ги наричаме. Днес са цветенца за мен. За сетивата ми са лек и радост.
Ароматът на прясно окосена трева ме върна в едни далечни моменти. Лежах и вдишвах с пълни гърди въздуха наситен със спомени. Спомени за безгрижие и спокойствие...
Един зелен ден със зелени настроения...

Цвети е била на тази полянка...

А мен ме плени...
.

мисли и маргаритки...

2011-05-14T23:07:00.004+03:00

.
Днес си мислих точно за тези маргаритки...
Нещо в мен си пожела един букет от полски цветя и треви. В последните години си правя такъв букет около рождения ми ден. Наближава ;). Забелязала, че независимо от климатичните особености на годината, винаги по това време тревите са най-зелени и първите маргаритки са цъфнали и намират място в букета ми.
Не знам откъде е тази ми симпатия точно към тези маргаритки. В градината през годините сме имали доста културни видове. По-едри, по-кичести, по-представителни... Не съм се впечатлявала. Сега като се замислям, не намирам причина и за това ми безразличие.
Спомени се гонят в мен...
Малко съм момиче, тичам сред поляните... Откривам си цветенца... навеждам се, за да усетя аромата им... а може и да се търкулна на земята... пчеличка ми е конкурент по любопитство... с букетче пъстро се прибирам и го слагам в чашка за вода...
Маргаритка бяла е аристократ в букетчето ми семпло. Със сърчице от слънце и рокличка във бяло...
А днес... не знам откъде се сетих... и разговор подхванах за това...
Сега се чудя друго. Много исках да си пожелая цвете и тревичка от крайпътната зеленина. Ей, така, да ми го откъсне някой и да ми го подари...
Не го направих... и не знам защо... а много исках го... искам и сега...
Може би, защото дар не проси се...

Photo by Drago.

две години... благодаря ти, обич моя!

2011-05-11T11:11:00.009+03:00

Две години - най-сладките целувки са за мен.
Две години - най-топлите прегръдки ме обгръщат.
Две години - най-нежни ласки приласкават ме при теб.
Две години - пътя си към себе си вървя със помощ твоя.
Ти страст неподозирана разкри у мен,
жена доволна и щастлива съм със теб.

Сега разбирам какво е любовта,
онази зрялата, която ни живота дава,
когато всичко друго смисъла загуби
и лутаме се в дните си без цел.
В ден безцелен ти се появи
и смисъл в дните ми пося,
с целувка плаха ме поведе
по пътеки слънчеви на любовта.
Душата ми докосна с нежност,
сърцето мое покоряваш всеки ден,
от ежедневието сиво раждам се
за щастие и осъзнат живот.
Бъдещето светло ми изглежда,
миналото вече не боли така,
но има днешен ден Сега и Тук
и той е важния за мен и теб.
Подавам ти ръка, за да ме водиш
в днешния ни слънчев ден напред.
Две години - малко са и много...
Сърцето мое пожела си, още
много пъти да са все по две пред нас.
Усмивки, щастие и радост да бележат
дни изпълнени с любов и обич.
Топлината в нашите прегръдки да си пазим
нежността живот да дава на страстта,
а в очите ни дъгата да цъфти от обич...
На рамото ти твое с доверие опрях се,
любов и щастие за нас си пожелах,
и на вълшебна детелинка го нарекох,
на детелинка с четири листа...
Благодаря ти, слънце мое,
за тези две години, от сърце!
Благодаря ти, за огъня, който в мен запали,
и който учиш ме да пазя и поддържам...
Светът, животът - други с теб са,
с усмивки, понякога със сълзи,
но винаги са живи,
жива съм и аз...

Благодаря ти, обич моя!

Прости ми, мили,
много се вълнувам
и думите ми бягат...
Но ти го знаеш,
също и усещаш,
че обичам теб безумно!

Снимки тук, тук, тук и от нета.
.

роза съм...

2011-05-10T21:31:00.003+03:00

роза съм... пази ме...

и ще бъда твоя...

завинаги...

сълза...

2011-05-08T23:45:00.004+03:00

.
Цяла съм събрана в таз сълза...
И тежа от болка...
И боли от мъка...
И мъката ми носи студ...

Къде е слънцето ми...
да ме стопли...
да ме прегърне с обич...
да ме усмихне с целувка...

Живот ми даде...
защо сега ми го взима...
защо не вземе любовта ми...
от нея има и за двама...

Любовта гори ме и ридае днес...
била безперспективна...
и очаква да я пожелае...
в сълза събрана...

Снимката е оттук.
За Драго е жива вода...
.

зелено в моя ден...

2011-05-06T22:45:00.006+03:00

Накъдето и да се обърнеш все е зелено.

Зелено... зелено... зелено...

Чувствам се у дома си... до корените си...

Зеленото ме приземява. Зеленото ме заземява.

Поемам въздух и енергия си пия от извора, който ме зарежда за следващите дни, за да преживея.

Днес край пътя гледах, баирите от ляво и от дясно, към реката поглед се промъкна и в небето се зарея... Свободата си намери днес душата моя. И празник най - зелен за мен е.

Зелено и зелено... хиляди нюанси...

Тополи със зелени лъскави листенца... Брезите с трепетни повеи... Върби надвесили са русо-зелените си кичури към реката забързана... Достолепни орехи с огнено-оранжево зелени върхове, устремени към слънцето... Храстите безимени край мен редят се в своите зелени дрехи... Други в свежо бяло се облекли, за да отразяват зеленото край тях...

Зелено... зелено... навсякъде край мен...

В детелините полегнах. С глухарчета се заиграх. Великденче ми се усмихна... Земята ме привлече в прегръдката си силна. Ръцете си разперих, за да ме прегърне. Очите си затворих. Слънчева целувка по лицето си усетих. В небето синьо се загледах. Бели облачета заиграли, кадели си предат. Други, перести се размотават и не искат ред да знаят. Слънчеви лъчи с погледа ми си флиртуват. През ябълкови цветни облачета се промъкват и крият се зад други, след заговор със пролетен повей. И аромат омайващ ябълково-сладко-меден...

... Къде съм аз? Коя съм аз? Какво съм аз?...

Аз... нещо леко съм. Свободно. В хармония и мир съм. Аз зелено съм. От зелена съм дъга родено...

Дали глухарче да не съм? Или пък детелинка, но от ония с четири листенца за късмет? А може би съм облаче, влюбено в зеленото поле?

Не...

Не съм едно. Аз всичко съм!

Днес Хармония е мойто име.

И Зелено е паролата за моя ден.

Днес дъга зелена съм, с нюанси хиляди зелени...

Зелено... зелено... зелено...

Photo by Aquawoman.

денят... нощта... разни мисли...

2011-05-05T01:41:00.004+03:00

.
Денят изпълни ми с усмивки и със нежност.
За днес спокойствие си пожела. Помоли ме да разбера. Аз чудо съм голямо ;), на всичкото отгоре и доста вироглаво ;)
Молбата твоя не исках аз да чуя. Не можех да допусна, че щом съдбата позволява, ние трябва да се противим.
Спокойствието твое наруших, но не съжаляваме и двама.
Да усещам ръцете ти да ме прегръщат - сили и вдъхновения в мен ти пораждаш.
До теб и с теб всичко по- е лесно, по- е някак си спокойно.
Питаш, не омръзва ли ми да правя това или пък друго.
Не! И това, и друго, знаеш /и го виждаш, даже/ може да е задължение, но може и вдъхновение да бъде. Вече си разбрал, за две години, че много малко трябва ми, за да бъде вдъхновението с мен.
Прегърни ме, усмихни се, целуни ме... извикай любовта... и душата моя пее...
Днес бях сама за час. Пуснах свежо клипче и си пях. Пях... и пак... и пак... и даже си танцувах. Ей, така, сама... и ти се усмихвах... като луда... ;)
Слънцето изгряваш в моя ден, щом гласът ти сутрин пожелае утрото добро да бъде.
Сънища спокойни пожелаваш и нощта прегръщам с твоя глас и усмивката, която чух да изгрява в теб, когато бъбрих ти безспир.
В нощ самотна, търся в съня си нежната прегръдка, страстната целувка... и в мен разлива се любовен стон... а после, осъзнала самотата будна, студ прегръща ме и боли от самота...
Боли... И болката забравям, щом ръцете твои ме обгърнат и не искат да ме пускат...
Този миг, на силната прегръдка, с нежност пълен и с любов пленен... този миг, спасител е със спомена си, когато си далеч от мен...
В този час безумно късен, а може би е ранен... в този час, когато ти си сам в голямото легло... в този час, в който аз не искам да си лягам в самота... избор няма друг сега... в този час спасение за мен ще бъде споменът за прегръдката, с която ме желаеш... целувката, с която ме изпиваш... погледът ти, който щастието в мене вижда...
... ... ...
.

***

2011-05-04T18:45:00.001+03:00

Времето е отврат. Едва ли някой ще ми противоречи.
Вчера от тъга и сълзи се поболях..
Днес, в същия този дъжд, си пея и летя от щастие!
Животът е най-прекрасното и променливо нещо!
Днес съм като тези цветя... пъстра, топла, изненадваща, неотразима, неустоима...
Пълна с живот и... аромат... на влюбена жена...
Пея си...
Смея се...
Луда съм...
Щастлива съм...
Влюбена съм...
Обичана съм...
Това... последното... няма да ми се каже, но не ми трябва... защото го усещам... и това ми стига...
Животът е най-хубавия дар!
Обичам да живея!
И си пея... от кога не бях си пяла... толкова много...
:):):)
.

вдъхновения...

2011-04-28T18:09:00.003+03:00

Нов поглед, нови открития, нови вдъхновения...
Настроенията ми днес са цветни. На другия край на скалата климатична. Дъжд и студ, и мрачно е навън, но в мен цветовете се преливат.
Малко някога ми трябва. Достатъчно да бъда в мир със себе си. В надеждите и мечтите ми баланс да има с реалността. Не, не покритие на сто процента. То, днес покритието не е много, но спокойствието в мен е породено от миналите дни, в които въпроси много подредиха се. Даже отговори някои си намериха. Други ще намерят ги в бъдещето, дето е напред.
Опитвам се едното, дето разбрах да го запазя. Спокойствие ми трябва. Миналото си е там назад. Бъдещето - някъде напред. А мога аз да повлияя само на денят си днес. Днес важното е - не вчера, нито утре...
Днес цветето на Цвети ме усмихва и ми носи мир в душата, необясним. Защо ли са ми обяснения, щом чувствам се в хармония, която ме обгръща и изпълва мойта същност.
Утре е загадка, но за нея ще се аз подготвя. Ще очаквам всичко, каквото и да дойде. С мисли позитивни ще се надявам да привличам само позитивните неща за мен.

Снимката е от вдъхновяващия блог на Цвети!

предутринно...

2011-04-26T05:42:00.002+03:00

Не съм на четиринадесет или деветнадесет... не съм и на двадесет и пет...
Понякога се чувствам на седемнадесет.
Друг път на седемдесет и седем...
Разумът понякога ми идва в повече, а друг път не ми достига.
В малко от времето се чувствам в баланс и реалност. Когато съм с този, когото сърцето ми обича.
Реалност ли казах?
Не! Не е реалност... Нереално е в реалността...
Сърцето е зад сто обвивки. Разкрива същността си само там, където чувства се спокойно и сигурно. Като роза се разлиства...
За всичките години на живота мой, уроци си научих, срещнах не едно и две... Дали натрупаната мъдрост съумявам да използвам? Защо съмнявам се?
Имам нужда от увереност.
В две неща съм сигурна. Но не бих ги степенувала като първо и второ по смисъл и същност, а само по изброяване. Първото - смисълът на живота е в децата ми и тяхното щастие...
Второто е любовта... В онази любов, зрялата, която идва в миг неочакван, несънуван, нереален. Но толкова истински, че може да осмисли със съдържание не един миг, а цял живот...
Как звучи - цял живот... Да, точно това е. Цял живот...
Може би защото има моменти, в които животът ни изправя пред изпитания и размисли. Моменти, в които се питаме за смисълът и осмислянето на цял един живот... Тогава най-пълно осъзнаваме какво означава цял живот.
Знаем началото си, но никой не знае края си. Може би затова е важно да ценим днешния ден и да не отлагаме за утре. А колко често отлагаме...
Не искам нищо да отлагам!!! Искам си всеки миг, в който съм на този свят!
Искам!
Искам любов! Обичам безумно и искам да ме обича! Та дори и да е разумно...
Много ли е?
.

пролетно утро...

2011-04-24T10:17:00.002+03:00

Пролетното утро нахълта през открехнатия прозорец. Свежият полъх внесе аромата на цъфналата круша. Пространството оживява от птичите песни и закачки в утрото. В опит да различа гласовете на познайници стари, се пренасям в отминали времена на безгрижие и топлина...
Слънчевият лъч, закачлив и блеснал в очите, ме връща в днешния ден. Излизам навън, отправям поглед на изток. Слънцето събудило се скоро, бърза да се вдигне над хоризонта. Знае своя път за днес и не се колебае. Увереността му ме усмихва и си я пожелавам и аз. Погледът ми се разхожда из цъфнали глухарчета и дръвчета. Пъстротата ме успокоява и тонизира едновременно.
Искам да се слея с природата и да забравя всичко негативно...
А денят... Денят започна...
.

научи ме да те обичам...

2011-04-18T23:15:00.003+03:00

Какво е да обичаш някой?
Какво е любовта?
Отговор не даваш ми...
Ще ти кажа аз тогава...
- Да обичаш някой е, когато мислите ти в плен са, а ти усмихваш се на всичко.
- Да обичаш някой е, когато искаш всеки миг възможен да си ти до него. Да му се усмихваш, да го галиш и целуваш, да усещаш го до теб.
- Да обичаш някой е, когато сам говориш си и правиш всичко по-добре.
- Да обичаш някой е, когато искаш той да е щастлив и няма нито пречка, нито нещо невъзможно пред теб, за да направиш всичко ти за него.
- Да обичаш някой е, когато всяка среща, празник е за теб. Не искаш никога да свършва и все забравяш да си тръгнеш. А после - от липсата боли...
- Да обичаш някой е, когато с него времето забравяш. И не мислиш трябва ли, дали е редно, възможно ли е или други някакви съмнения.
- Да обичаш някой е, когато всичко правиш с вдъхновение, както никога до този миг. Когато ти откриваш себе си и ставаш по-добър.
- Да обичаш някой е, когато знаеш, че всичко е Сега и не е важно Утре. И въпреки това, в тебе, там дълбоко, нещо кара те да си мечтаеш за Утре-то. Там виждаш само себе си и този който сънищата ти смущава.
- Да обичаш някой е, когато...
- Да обичаш някой е...
Обичам те...

Ще ме научиш ли да те обичам?

.

следобедни настроения...

2011-04-18T15:55:00.002+03:00

Следобед в понеделник е. Пролет е навън. Въпреки слънцето, което се е покрило зад сивите облаци. Не пожела дори да ми намигне с лъч усмихнат. Затова пък в храстите животът е на макс. С хор от птичи песни се оглася цял квартал. И реката се понесла, с бързея се надпреварва, да не изпусне нито миг.
Пролет търся в мен. И я намирам, малко хладна, но търсеща си топлина. Топлината в чаша чай ухае. В лабиринта на надежди и реалност се мотае.
Надежди... и очаквания... как с реалност да ги срещна... И по-важното е да ги задържа. Дали по силите е на един? Все мисля си, че двама нужни са за мисия такава.
Когато нещо силно искам, когато цялата душа в копнеж е, когато същността ми жадна за любов е... Какво да сторя друго, освен да се отдам... и да се надявам... и обичта в сърцето си да пазя и да подарявам...
В чаша чай ще се огледам, дано в уханията с топлина да се намеря...

.

уморена съм...

2011-04-15T22:54:00.006+03:00

Уморена съм...
Денят достави ми емоции най-различни. От "а" до "я".
В небесата ме понесе и със земята изравни ме. Не веднъж...
Когато най-високо бях, приземи ме бързо. Не веднъж...
И всичко само в този ден...
Изморих се...
Искам да заспя, за да забравя, но дали сънят ще дойде. Дали ще бъде моето спасение?
Уморена съм...
Уморена...

.

едно писмо...

2011-04-15T04:14:00.002+03:00

Вчера се чувствах особено със теб. Много хубаво, но някак не можех да си го обясня.
И сега не мога. Не търся обяснение. Радвам се на това усещане.
Особено бе усещането за спокойствие с теб. Някакво такова - много пълно, всеобхватно. Като най-пълното щастие.
Щастие, когато си приел всичко край теб, приел си себе си, приел си другия и освен радостта от близостта друго не трябва.
Така се чувствах - нищо друго ми не трябваше. Само ти! Твоето присъствие, усещането, че си до мен! И онова невероятно силно усещане, че си всичко за мен.
Прегръдките ти... всеки път ме караш на настръхвм от желания и удоволствие. Целувките ти - разплакваш ме от щастие!
След среща с теб се чувствам преродена и добра. До теб съм истинска, открита... аз си. Такава, каквато никой не ме знае и едва ли някога ще познае. Такава, каквато съм се опитвала да бъда цял живот, а ти сега ме правиш с една прегръдка.
Какво друго мога да имам в сърцето си за теб, освен обич?
Имам много обич!
Обичам те!
. твоето чудо, голямо и невиждано ;)
.

да ти разкажа...

2011-04-11T23:45:00.001+03:00

Денят ми бе прекрасен!
До теб ли съм, чувствам се щастлива.
Прегръдката ти е вълшебна и толкова спокойна.
Обичам да целувам твоите ръце, които галят ме и с нежност ме даряват. Които ми рошат непокорните коси и ме карат да настръхвам от вълнение.
Целувките ти ме пленяват, като в онази първа нощ на нашата разходка - тъй безумна, но най-прекрасна. От устните ти пия страст и обич, за всичко аз забравям, и само ти си в този миг целия ми свят.
Обичам да те гледам във очите, когато виждаш в моите онзи блясък, който ти си породил.
Обичам да ти бъбря, а ти да се усмихваш и да ме прегръщаш все по-силно. Знаеш ли, обичам и мълчанието ти, когато с усмивка, отговора ти отбягваш на въпрос ненужен. / Истинска напаст съм на такива въпроси, нали? Прости ми, мило, правя опити да спра, някой ден ще се науча! А ти си страшно търпелив! Нали ще потърпиш още малко, мъничко... :) /
Когато съм до теб всичко е по-лесно, по-спокойно, по-усмихнато. Такава съм и аз - спокойна и сигурна. И най-сигурна съм в любовта си!
Обичам си те! Ти го знаеш...
.

пролетна умора ли...

2011-04-10T22:41:00.002+03:00

Някакво ми е замислено...
И сякаш мързеливо. По-скоро ми е уморено.
Денят бе различен. Дори и вдъхновен за любими дейности.
Може би е обикновена пролетна умора. Удобно е за обяснение ;)
Да й се отдам... с малко музика...

.

от утрото до вечерта...

2011-04-08T23:15:00.003+03:00

Сънена и боса излизам на терасата. В утрото сънливо топлината се усеща. Птиците не спали сякаш цяла нощ, за да репетират сутрешните трели. Вятърът е още кротък, недоспал си като мен.
Първият ми поглед ми се губи, още сънен.
Вторият ми поглед - той е изумен! Гората, там отсреща... не е същата от снощи. Зеленият воал по-плътен е. С разхвърляни петна от джанковата бяла нежност и жълтите усмивки на дряновите клонки, сякаш дъгата започва да се ражда. Особено ухание ме пренася през времето... ухание на пролет и надежди.
Денят е пролетен и много ветровит. На сетивата радост днес създадох и се поразходих. Вятърът е доста противоречив. Отвява мисли, после други, неочаквани, довява от края на света. Зеленото изпълва дните, за да е зелен април. В градината с часове расте си всичко. Тук-там е пъстро от иглики многоцветни, от зюмбюли омайващо уханни, от горди, не без право, нарциси прекрасни. А вятърът...
Вятърът утихна със залеза в червено. Знак, че той и утре ще е тук.
Сега ще посреша разрошените мисли, ще подредя зелените си настроения, ще кажа лека нощ на пролетната звездна нощ... в прегръдката на Сънчо ще се гушна и спомен мил в сърцето си ще викна...
.
Снимката е от тук.
.

въпросително ми е...

2011-04-06T12:32:00.002+03:00

Днес... ми е въпросително...
Ама от ония въпроси - без отговорите. Дето а' да се появи нещичко като отговорче и бива засипано с лавина от нови въпроси.
Слънцето и него го няма. Поне мъъъничко светлинка да беше донесло, че да се поогледам из лабиринта от въпроси. Затова пък облаците са сълзливи, цяла сутрин ронят капки. То, поне дъжд да беше, да поизмие прахоляка в мислите, а то... по-лепкави ги прави. Такива едни... лепящи се с песимизъм, полепващ и по другите - дето уж са с оптимизъм заченати...
Днес ме е обзело нищо-не-правене. Ама и то, такова половинчато. Все ме човърка да пиша тук... Като гледам и писането толкова- на половина. До тук само се оплаквам...
Решение има. Ей, сега го прозрях. Взимам един въпрос и го разнищвам. От "а" до "я" и после наобратно...
Добра идея, ама как да я изпълня...
.

пролетно...

2011-04-05T09:36:00.002+03:00

Снимката е на Емо от днешния му пост.
Преди да дойда насам си мислех, точно за този етап от пролетта.
Това е пролетта с най-много заряд, с най-много очакване, с най-много надежди.
Пролетта, която е готова да разкрие същността си и красотата си. Във всяка пъпка, омайваща с нежността на свежите листенца зеленина, се крие невероятна сила за живот и оцеляване.
Напъпилите клонки винаги са ми въздействали по особен начин. Сякаш са идвали в момент на необходимо доказателство, че всичко ще е наред, независимо от сивия ден днес. Така е и днес.
С ранното утро се срещнахме на терасата и погледа ми бе превзет от напъпили храсти и дървета. На места цветният акцент на жълтия дрян, на белите джанки ме усмихна и в още сънената ми душа стана светло. Напъпилите клонки ми дават усещане за вътрешна сила, че и аз мога да се справя с всичко. Ще направя опит тези мисли и усещания да са с мен за по-дълго. Нали мога да избирам, все пак донякъде, мислите си.
Казват, че зеленият цвят е цвят на спокойствие. Сигурно е така. А пролетта ни поднася хиляди нюанси на зеленото. Няма друг сезон с толкова зелено. Лятото е зелено, но неговото зелено е по-еднакво.
Харесвам разходките край реката, от където се виждат пролетните пъстро-зелени баири. Днес съм решила да намина...
.

след пролетен ветрец...

2011-04-03T14:24:00.003+03:00

Дето има една приказка - за кавга съм си... и за бой ;)
То да не видя малко слънце. Побързах и се поразсъблякох, за да го усетя по-добре слънцето... и пролетния ветрец.
Е, усетих го. И последните дни не знаех къде съм. Вирус ли е /вече знам- не е/, настинка ли е /вече знам- това беше/, сън ли е, унес ли е, студено ли ми е, горещо ми ли е... След кризата идва осъзнаването, проясняването, прочистването на тялото, на мислите. Идва моментът, в който искам да спя, спя... и спах - цяло денонощие почти. Събудих се като нова. Все още уморена, но определено по-оптимистична.
И ето го следващият етап. Леглото, книгите и чай... Понякога и тук, във виртуалния свят, но по-малко. Отдадох се на позабравени /заради забързаното ежедневие/ навици, да чета книга от изгрев до залез и пак до изгрев. Четене в леглото, на няколко въглавници, които се трупат, после изхвърлят, разместват, нагъват... и аз някъде там... сгушена и унесена... в друг свят...
Еееех...
Неделният ден е във втората си половина. Налага се да се върна в ежедневието...
Обещавам си да не чакам следваща простуда, за да си направя пак такава книжна ваканция. Да, преди време, доста време, ама наистина много време, когато отговарях само за себе си... такива книжни ваканции беха доста чести и така прекрасни...
Така... време е да си събера мислите, да се понадигна от леглото, с което взехме и да си поомръзваме вече и... напред. Да организирам и подредя утрешния ден, следващата седмица...
Няма да бързам да се събличам под погледа на хапещото пролетно слънце. То е чудесно, истински благодат за душата! Но тялото има нужда и от дрешка по-дебела.
Един урок пак си научих. Да си пожелая да не го забравям скоро.
.

къде съм...

2011-03-31T23:21:00.001+03:00

Сън и безсъние...
Умора и унес...
Денем и нощем...
Главоболието не пита, а пристига и оплита всичките ми сетива.
Трябва ми време после да се намеря, да се събера...
И пак...
До кога тази въртележка ще ме води и диктува дните ми?
Уморих се...
Вече се уморих...
.

розово ми е...

2011-03-30T03:12:00.002+03:00

Днес ми е розово!
Днес... Е, вече е утре и е безумно среднощно време, но си обещах да не гледам никакви часовници.
Въпросът е: - Защо пък розово?
Отговорът: - Не знам. Така го усещам...
Розово, рози, чай, любов...
И хубави емоции, споделени с милия...
А думите бледнеят пред цветността на настроенията.
Настроения, споделени в иначе мрачния и дори дъждовен ден. Нищо външно, в този ден, не можеше да помрачи извора на чувствата, които са истинските владетели на усмивките и на щастието.
А щастието бе с мен, бе в мен, бе край мен... и още е у мен, с онова желание да си го гушна и в спомените си да го пилея. И в мигове на самота и мисли тъжни ще си го събирам и ще си ме топли. Сили ще ми дава до другия ми миг на щастие, изгряло в ден на изненади.
Изнизват се дни. Редуват се мигове цветни, със сиви такиви. Слънце и дъжд в сърцето се сменят. Живот е това и аз си го искам вълнуващ и бурен. Копнея за пристан и тихи води, в някои дни от умора превзети. Със заряд за живот са дни като днешния. Ще го пазя и пак да се повтори ще искам. И скоро пак ще случи. Защото много го искам...
Искам...
Разбира се, че искам това, което ме прави щастлива. Което ме в полет понася...
Някой, някъде е казал, днес ще го цитирам по памет - Ние сме ангели с едно крило, за да полетим, трябва да се прегърнем...
А полетът... най- хубавото усещане... Усещане за другия. Усещане за заедност. Усещане за сигурност. Усещане за значимост.
Розово ми е... Полет в розово... Ухание на рози... разцъфнали във мен от любовта...
И прегърнато ;)
... ... ...

-----------------------------------------
Снимката е на Цвети. Надявам се да не ми се сърди, но е толкова неустоима с настроение, че си позволих да я споделя. Благодаря, Цвети, за настроенията, които създаваш с твоите снимки!
.

опити за оптимизъм...

2011-03-26T22:33:00.001+02:00

Опити...
Ами, да... опитвам да си намеря оптимизма. И усмивките, ония заразителните, от сърцето извиращи.
Днес ми е по-лесно. Със спомена за вчерашен следобед... С по-малко "постоянни" дразнители ;)
Денят бе пролетно усмихнат. Усмихвах му се и аз. Търсех и намирах усмивки във всичко край мен. А където ги нямаше... просто подминавах.
Утрото ме повика още в ранни, за съботния ден, зори. Последвах го без колебания и не сгреших. Заряд природата ми даде. Късметлийка съм, че имам тази възможност, така близо до мен.
Последва време, което ми се губи. Губи се, защото рутинни задължения извършвах. А после...
После пак в прегръдки на гора и на поляни се оказах. Със слънцето флиртувах. С клонче от кипарис се закачах. С теменужен аромат се напоих. Маргаритина полянка ме омайва. Полъх на ветрец прегръща ме с омая.
Пролет... Цялата съм пролет...
.

по течението...

2011-03-25T12:14:00.003+02:00

По течение се нося...
Течението ме носи...
Накъде? Не знам. Май не искам и да знам.
Опитах срещу течението да поема. Силите ми ме предадоха. Сега течението ме носи. Една такава бездейна и безидейна... Дали не е удобно?
Течението ме е поело и приело, и обзело, и размило... Няма я цялостта ми. Измита и отнесена. Ще я настигна ли? Някой ден...
И мислите ми течението отнесе. Без тях е по-добре. И по-удобно е. И по-спокойно.

Кого ли заблуждаваш, мила? Само себе си! И за какво ти е? Да, и ти не знаеш. Или пък знаеш?

Течението... не е моята стихия.
.

границите...

2011-03-24T17:33:00.003+02:00

Очаквания, желания, намерения, реалности...
Къде са границите?
Съзнавайки безсмислието да се кахърим за миналото и да се притесняваме за бъдещето се опитваме да бъдем и да живеем - тук и сега. Търсим смисъла днес, а не вчера или утре.
В опитите си да бъдем днес, значи ли, че трябва да се откажем от желанията си, от очакванията си? Нима мечтите са забранени?
Много написани и казани неща има. Някои са откровени глупости. Други са невъобразимо сложни и невъзможни. Истината? Тя разбира се е някъде по средата. А може би са ИстинИ!
Някога спорех, че Истината не е единствена. Няма никаква логика да е. Друга тема може да е. Днес ми е за друго.
Търсейки своята истина трябва да отсяваме невероятно по количество информация, която, буквално, ни залива. Не сме безгрешни, задължително е да сгрешим. И още по-задължително - да се изправим и да продължим. А защо? За да бъдем! За да бъдем себе си!
Един въпрос ми загложди след последното изречение.
Кога сме себе си? - Когато сме щастливи!
Да, щастието е наша същност. Най-естествената ни форма за съществуване - да бъдем щастливи! Всичко друго е някакъв компромис.
Е, без компромиси не може, но все пак има и граница... понякога тооолкова неуловима.
Щастие... какво да му описвам, всеки знае го. В онзи миг на полет и на цялост... и на себе си...
А границите... те са там някъде... понякога ги търся...
Но не искам да ме ограничават... да бъда...
.