вторник, 20 септември 2016 г.

за кризите

Кризите са неизбежност. 
Не вярвам някой да си ги пожелава, но те са факт в живота ни...
И всеки от нас реагира различно. Някой се примирява, друг прави опити да възстанови равновесието, трети започва на ново да гради.
Мислех, че "кризата на средната възраст" е понятие, което се отнася за непознати. Оказа се, че е твърде близо до мен, до приятелите ми. 
Щом е факт, трябва да се намери адекватното решение. Рецепти няма. Съветите са субективност на собствената камбанария.
Може би това е момента на депресиите и другите подобни състояния. Сега, когато си мисля, че моята "криза" е преодоляна мога да се обръщам назад без болка.
Болка няма, но понякога намирам неудовлетворение, усещане за празнота, за незавършеност. Всъщност, едва ли може да търся завършеност. Завършеност е еквивалент на някакъв край. Единственият край, който бих понесла е край на нещо нежелано, лошо в дните ми. Без да съм максималист в очаквания, си мисля, че няма чак толкова лошо нещо, за което да искам край.
Мисля, че най-важното е да има равновесие. Равновесието е хармония. Хармония  в мен, край мен. Край мен - до толкова до колкото зависи от мен. Понякога много, понякога никак. Каквото и да е, трябва да се приема.
Мисля, че достигнах някаква зрелост, да кажа "мъдрост" е твърде силно, когато успявам да приема това, което се случва край мен и това, което се случва в мен. Не съм толкова идеална винаги, но в повечето ситуации постигам баланс. Понякога се вбесявам за някоя дреболия, която не заслужава ни секунда от вниманието ми, а аз й отделям понякога дни. После приемам това за пореден урок и продължавам с моята си усмивка напред.
Напред... Кой да каже къде е напред, къде е назад, къде е правото, къде е грешното?... Днес може да е едно, а утре посоките са други. Опитвам се да приема, че точно там, накъдето ме водят дните ми е моето напред и моето право...

Искам да бъда винаги убедена и уверена, че заслужавам само най-доброто от живота. Търся го, намирам го, постигам го, губя го и пак намирам... Животът е пътуване с препятствия. Най-трудно преодолими са тези препятствия, които сами си поставяме. Така ще да е, сигурно защото сме максималисти. Искаме всичко или... всичко.
Всичко... А от колко имаме, всъщност, нужда...?

Заслужава си да се помисли за необходимостите, за ценностите, за суетата, за... хармонията в нас...
А кризите... те ни връхлитат и от нас зависи как и кога ще ги изпратим...

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner