четвъртък, 12 май 2016 г.

за смисъла

За смисъла замислям се...
И все по-често не откривам го. С въпроси се заливам, а отговорите ги няма. 
Влияя се от време климатично. С него се променям от слънце до мъгла. И губя се в мъглите си...
Оптимизмът ми се изпарява с помощта на негативни течения, които ме заливат целенасочено или случайно. Отрицателните мисли на най-близки ме блокират и обезсилват. В опит да помогна, аз губя себе си.
Как искам да се събера с искри надежда, които все още имам в себе си. Да се намеря искам сред заплетените мисли с мен. 

Знам, че само аз мога да го сторя. И не "за" някой или нещо, а само единствено "заради" мен.
Точно сега и идея нямам как да го направя. Не, не е вярно. Идеи имам много, може би неизброими са. Но това сега не ми помага. Искам да се хвана в една, едничка само. Като удавник за сламка... Не ми харесва тази асоциация, но сама дойде. Ще трябва да я изгоня, да я залича.
Трябва да се намеря такава, каквато същността ми е - усмихната,  добра и цветна. Сивото добре е да си ходи. В търсене на същност моя...  Знам, познавам я добре, но защо на криеница с мен играе тя? Нима детето в себе си загубих? Жената в мен не може без детето... 

За смисъла замислям се... Знам го де е. На ръка разстояние е... в мен...
Добре...
Усмихвам се сега, макар и криво, вяло, сиво... Насила е... Но искам да се намеря, значи всичко е необходимо - дори усилие да бъде, ще си заслужава.
За смисъла замислям се... 
И ще го намеря... в мен... 

.
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner