вторник, 19 януари 2016 г.

боли...

Днес боли от студ. И от усещането за ненужност.
От болка иде ми да вия.
Но учейки се да оцелея, само се събирам в себе си и се затрупвам с работа ненужна. Затрупвам се със самосъжаления и упреци ненужни. Не трябва... Не мога... Не знам...
Не знам как да продължавам. А трябва... Но не знам...
Мислите ми се заплитат във въпроси без отговори: Защо боли от обич? Защо ненужна станах? Колко още от себе си мога да дарявам без да усещам отговор? Аз ли съм това? Какво бях? Какво ще стана? Как да задържам оптимизма си след заливане с негативизъм?  Дали изобщо липсвам аз на някой? ... на него?
Защо...? Какво...? Как...? Колко...?
Въпроси, а отговори нямам...
Едва ли ще получа...
Сега, за да не се побъркам от въпроси и от болка, пак в работа ще се заровя... Макар да не помага...

.

събота, 16 януари 2016 г.

надежда...

Навън вали...
И сняг натрупва...
Но пролетта намига със усмивка...
И в мен надежда мъничка расте...
Надежда с топлина родена...
С прегръдка нежна...
Искам пак да бъде пролет в мен. За да съм добра. 
Искам пак да бъда слънце. За да се усмихвам. За да се усмихваш ти...
Прегръщай ме и ще бъда истинска и цяла... 
Ще бъда Аз... 
Каквато се обичам... 
Каквато ме обичаш... 


.

неделя, 10 януари 2016 г.

не знам...

Не знам...
Но знам, че тъй не може да продължава.
Не може да съм все със сълзи на очите...
Не искам да съм в пропаст бездънна...
Не искам да самосъжалявам по цял ден...
Искам си слънцето.
Искам си усмивките.
Кой ми ги отне? Защо ги скри от мен?
Защо боли ме любовта?
Не искам...

.
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner