вторник, 20 януари 2015 г.

обичам те

Да търсиш и да се загубиш...
Да търсиш себе си и да не знаеш кой си.
Да потръпваш неочаквано от студ с усещането, че си нелюбим... И обяснение разумно да си нямаш. 
Едно усещане... Като предчувствие за бездна...
Не го искам...
НЕ ГО ИСКАМ...
Искам слънце!
Искам топлина!
Искам обич!
ИСКАМ ОБИЧ!
Обичай ме! 
Толкова ли е трудно?
Обичта не значи окови... Обичта не е плен... 
Обичта е просто обич... Обичта е топлина... И нежност е... 
И всичко онова, което две сърца си казват... и без думи...
А думите... и те са нужни... за да е вълшебно...
Обичта си няма граници. Не можеш да я ограничиш като й кажеш - до тук, повече недей.. Нито да я затвориш. Не можеш да я забраниш. Не можеш и да си я просиш...
Да... Не се проси обич... А аз?... Обич прося... 
До кога?
Ами ако се изморя?

Знам, че те обичам... 
ОБИЧАМ ТЕ!
От тук до безкрайността е обичта ми... Обичта, която е за теб... само твоя е...
Обичам те!

.

петък, 9 януари 2015 г.

мечти...

Замечтах се за пролет. 
И си спрях мечтата. Рано й е. 
Защото зимната мечта е тук и искам още аз от нея. 
Зимата не е сезонът мой. Но я има в кръговрата на живота. Не искам нито ден да си загубя от жизнения път. Затова си имам мечта. Зимна. Мечтата приказна е. Като в хубавите приказки. 
Искам зимата ми да е бяла. С много сняг. /Сега го има, но е малко./ С онзи студ, дето се нарича "здрав". /На студ по-добре го докарва за сега./ С небето синьо, кристално синьо, каквото може да е само в януарски ясен ден. И слънцето да се отразява във всяка снежинка, във всяко кристалче. Слънце, което ме кара да примижавам заслепена от белия ден. 
Това не е всичко.
На толкова бяла и студена красота й трябва нещо топло и цветно. И за контраст и за допълване. Топлината на живия огън в камината, топлината от прегръдката на любимия. И цветните ни мечти за утрешните дни, отразяващи се чашата с искрящо вино...
Мечти.. 
А мечтите се сбъдват.

.
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner