събота, 26 юли 2014 г.

някакво...

Умората от деня надделява. Физическата. Но тя ще отмине до сутринта. А умората от самотата ми ще се увеличава до срещата ни. Когато в миг един ще се изпари и ще забравя всичкото минало и ще има само Мигът, когато съм в прегръдките ти...
Срещата ни... За сега без дата и без час е.  Очаквана е във всеки миг един...
Не, не се оплаквам. Все пак това лято / за сега/ е достатъчно щедро към нас. И се надявам да бъде... Е, винаги може и още. Искам и още...
Днес бях с теб в мислите си. Знаеш го, не е нещо необичайно. И ми беше приятно, че ме направи твой спътник в деня си. Усмихвах се с теб, вълнувах се с теб. Представях си как правиш снимки, които да ми покажеш и да ми разкажеш... 
И ми е хубаво. И ми е липсващо. Защото ми липсваш. А от липса боли безутешно...
Сега се усмихнах. На съдбата, която е щедра за нас. И пожелах си повече време за двама. Време за Нас. Само за нас... Когато  времето искам да спре. 
А сега... нека побърза и по-скоро да дойде Мигът, когато в прегръдките твои ще бъда...


понеделник, 7 юли 2014 г.

хубав ден...

Хубав ден от календара се усмихва...
С неочаквани и с очаквани дела.
По-важното е, че с усмивки пълен е деня. Имаме си и за утре... Утре, когато само гласът ти ще ме топли и прегръща...
Не, няма да тъгувам аз сега. Ще се усмихвам, защото денят ни бе прекрасен! И пак ще имаме прекрасни дни...
Днес за пореден път се усмихнах когато си мислех за осъзнатото щастие. Хубаво е когато успяваме да се зарадваме на това, което имаме. На това, което си даряваме един на друг. Тази радост, която ние сами можем да си създаваме е най-ценното, което имаме. Тази радост е поглед сияен. Тази радост е щастието  приютено в душите ни. Тази радост е и нашето бъдеще. И нашето Тук и Сега...
Щастлива съм. Щастие в твоя поглед аз виждам. И с благодарност е пълно сърцето ми...
Благодаря, че те имам! 
Благодаря, че съм твоя!

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner