събота, 31 май 2014 г.

безвремие...

Зелено безвремие ме омагьоса при Драго.
Потапяш се и забравяш...
Забравяш за стреса, забравяш за всичко негативно, което залива дните.
Опитвам да ограничавам стресовите ситуации, негативната вълна по всички канали. Успявам донякъде. 
А местата с красота са истински релакс. Дори и две минути са достатъчни понякога, за да успее усмивката да надделее... И светът е по-красиво и по-добро място с тази усмивка, рожба на цветно безвремие.
Ето  защо обичам да наминавам из такива местенца в блоговото пространство...
Друга усмивка от тази сутрин ме намери при Джейн. Сигурна съм, че тя знае какво иска и ще го постигне. Тя знае как да пази детето, най-истинското, което всеки от нас има, в себе си.
Усмивки има навсякъде около нас, само трябва да сме отворени за тях. 
Напоследък по-рядко наминавам тук /из блоговете/. Едната причина е, че все по-малко публикации има в предпочитаните ми места. Забелязвам как социалната мрежа ФБ се превръща е едно губивреме изпълнено с празнословие и нездраво воайорство. 
Другата причина е лична. Подредих си приоритетите извън виртуалния свят и осъзнаването, че аз съм си най-важна, доведе до отделяне на повече време за мен. Убедена съм, че това време е най-смислено оползотвореното и резултатите ще бъдат за дълго. Това е един път към себе си. И ми харесва...
Харесва ми да се опознавам. Харесва ми да се изненадвам от себе си. А да изненадвам и другите...
В съботния ден времето си е мое. Сега ще се потопя в другото си безвремие - музиката...

четвъртък, 29 май 2014 г.

времето


Времето минава неусетно.
Понякога е тъй забързано и във вихър ме понася. След миг за поглед покрай мен, в безполезности изтекло времето... Времето тече... Колко точно е... тече... изтича... И няма връщане назад.
Смисълът е само в мига Сега. Премигнеш ли и той вече Минало е. Какво по лесно е от туй да се усмихнеш в този миг.
Опитвам в миналото да остават повече усмивки. Необходимост са, за моментите, когато спомените топли търси ги душата. С минало се не живее, но миналото е добра основа за днес и неизвестното ни утре. Миналото не винаги е само цвят и рози. Розите бодли си имат. Затова пък контрастите ни позволяват да отсеем по-красивото, по-топлото, по-важното.
Ами...
Животът е хубав!
Хубаво е!
В душата ми е пролет :)

.

неделя, 11 май 2014 г.

пет години

Години пет броим си днес...
Хубави, щастливи са за нас...
Преди пет години нито ти, нито аз, сме вярвали, че ден като днешния ще имаме. Ден, в който с прегръдка си желаем още много от бъдещите ни години да броим по пет...
Години, в които имахме си всичко. И радост и тъга, щастие и трудности, усмивки и решения, сълзи и вдъхновения, мечти и сътворения... Да, ние с теб си сътворявахме свят само наш и най-прекрасен.
Години, в които се научихме от Аз и Ти да бъдем Ние. Днес мисля си, а вярвам, че и ти ще си съгласен, нашето Ние е прекрасно.
В Ние вече сме едно. В Ние вече цяло сме. В ние се допълваме, но не се обезличаваме. В Ние се разбираме без думи. И чувстваме се без слова. В Ние Любовта е силна и ние силни сме със нея.
Научихме какво е Любовта. Научихме, че крехка е, но и много силна. С нея всичко сме, това което наша същност е.
Заедно мечтите лесно сбъдват се. Дори онези, смелите. Защото има Ние.
Често и Съдбата споменаваме със теб. Не вярваме, че всичко е случайност. Някъде прочетох, че "случайност" е другото име на Бог... /или нещо подобно ;)/
Щастлива съм! 
Благодаря ти, че ми даваш всичко, от което имам нужда! Всичко, за да се чувствам желана, обичана, спокойна, доволна... щастлива! И те обичам! Обичам те с любов осъзната, дълбока и силна...
Каквото и да кажа, ще е малко и бледо подобие на истината. Защото чувствата, които ти пораждаш в мен са неописуеми! С теб сияние съм! И те обичам... 
Пет години... щастие! 
Благодаря ти! 
Днешният ни ден... специален е и незабравим. Една идея твоя, след години вече е реалност. Една красива реалност. 
Щастлива съм, че съм до теб и заедно сътворяваме мечтите си в реалност! Ще го правим и в следващите пет, нали? 
С любов...


 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner