неделя, 11 май 2014 г.

пет години

Години пет броим си днес...
Хубави, щастливи са за нас...
Преди пет години нито ти, нито аз, сме вярвали, че ден като днешния ще имаме. Ден, в който с прегръдка си желаем още много от бъдещите ни години да броим по пет...
Години, в които имахме си всичко. И радост и тъга, щастие и трудности, усмивки и решения, сълзи и вдъхновения, мечти и сътворения... Да, ние с теб си сътворявахме свят само наш и най-прекрасен.
Години, в които се научихме от Аз и Ти да бъдем Ние. Днес мисля си, а вярвам, че и ти ще си съгласен, нашето Ние е прекрасно.
В Ние вече сме едно. В Ние вече цяло сме. В ние се допълваме, но не се обезличаваме. В Ние се разбираме без думи. И чувстваме се без слова. В Ние Любовта е силна и ние силни сме със нея.
Научихме какво е Любовта. Научихме, че крехка е, но и много силна. С нея всичко сме, това което наша същност е.
Заедно мечтите лесно сбъдват се. Дори онези, смелите. Защото има Ние.
Често и Съдбата споменаваме със теб. Не вярваме, че всичко е случайност. Някъде прочетох, че "случайност" е другото име на Бог... /или нещо подобно ;)/
Щастлива съм! 
Благодаря ти, че ми даваш всичко, от което имам нужда! Всичко, за да се чувствам желана, обичана, спокойна, доволна... щастлива! И те обичам! Обичам те с любов осъзната, дълбока и силна...
Каквото и да кажа, ще е малко и бледо подобие на истината. Защото чувствата, които ти пораждаш в мен са неописуеми! С теб сияние съм! И те обичам... 
Пет години... щастие! 
Благодаря ти! 
Днешният ни ден... специален е и незабравим. Една идея твоя, след години вече е реалност. Една красива реалност. 
Щастлива съм, че съм до теб и заедно сътворяваме мечтите си в реалност! Ще го правим и в следващите пет, нали? 
С любов...


Няма коментари:

Публикуване на коментар