понеделник, 20 януари 2014 г.

мрън...

Мрънка ми се...
Искам да се оплаквам...
Уморена съм в понеделник от неделята.
Уморена съм от вирус гаден, ама няма да се дам.
Уморена съм от откази...
Уморена съм да обяснявам, че не сме машини и дни ще имаме всякакви...
Уморена съм от мързел...
Уморена съм от безсилие...
Уморена съм от притеснения за другите...
Уморена съм от себе си...
Искам да си мрънкам...
Искам да си плача и сълзите ми да измият всичката тъга от мен...
Искам да се скрия...
Искам да се науча да обичам без да очаквам обич...
Искам да не ми е тъжно...
Искам да не ме боли...
Искам...
Мрънка ми се...
Ей, така...

.

4 коментара:

  1. И аз, и аз, и аз ...
    Ама не ми се реве чак, поне в тоз момент. То човек свиква и с бесилото, дето рекли хората. :)
    Хайде, гуш! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Примири се вече с всички ситуации, защото съдбата знае да ги управлява по-правилно от теб!!!
    И аз съм уморена, всички сме уморени.

    На ти нещо красиво, което сега слушам, поздравявам те и наздраве :-)
    http://www.youtube.com/watch?v=qLouHqWFrwM

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти, мила!
    Няма вече умора, я виж пролетта почти е разцъфтяла. Ще се събудим и ние, и ще сме във вихъра си...
    Да, съдбата знае, по-добре да си я слушаме... по-умна е от нас и по-доброто дава ни...
    Прегръдка...

    ОтговорИзтриване