понеделник, 23 декември 2013 г.

усмихвам се...

Не мога да не се връщам в спомените от преди няколко дни. Тези спомени ме усмихват, а аз имам голяма, много голяма нужда от тези усмивки. Имам нужда, за да мога да бъда спокойна пред децата си, за да могат да получат своя празник, който заслужават. Защото  много си ги обичам...
Обичам и теб...
Когато миналия ден дойдох за малко, защото не предполагах възможност за по-дълга среща, си мислех, че това е последната ни среща за тази календарна година. Но виж, съдбата си знае работата /трябва повече да й се доверяваме/. Ето, че и вчера ни позволи кратичка среща ;) 
Същата съдба миналия ден ни удължи срещата. И каква среща само се получиии...
Мисля, че много дълго ще я помним и ще се усмихваме, когато си спомняме този прекрасен ден.
Сега си спомням и другите ни сутрешни срещи. Не са много. Причините са не една и две, но винаги тези ранни срещи са били много вълнуващи. Имали сме мързеливи утрини, но и динамични сутрини с доста свършени задачи. Но утро като миналия ден... Ах, какво утро беше...
Пак се усмихвам... усмихваш се и ти, сигурна съм ;)
Време е... вече се чухме и си го пожелахме...
Лека нощ, обич моя!

снимката е от нета...
ти знаеш защо ;)

неделя, 22 декември 2013 г.

започна се...

Предпразнични вълнения...
Със знаци плюс и минус...
Неизбежната суматоха с преселението от едно място на друго ми създава различни настроения. От една страна е добре, от друга не ми е. Въпреки разхвърляните ми мисли, в ежедневните си задължения съм доста подредена. Това не всеки го оценява или дори забелязва, но по-важното е, че така съм по-спокойна. Предстоящите празници не са планирани по часове, но имам си добра подготовка за тях в последните дни. Плановете може и да се променят, разбира се не коренно, но моята подготовка позволява гъвкавост. 
Вече се събрахме. Всички са някак уморени - от пътуване или от друго... А аз не съм. Предстои ми да изнеса домакинската работа на своите плещи. То се и започна. Винаги е така. Но винаги съм се надявала и някой да се сети да ми помогне. Е, няма случай такъв. 
Сега е различно. Защото нямам очаквания. И съм се подготвила да си шетам сама. 
Вече се оттеглих. Не го направих първа, малко са останалите край камината. Кой се е загледал нещо по телевизията, кой е с лаптоп в краката, другите са по леглата...
Планирах си за утре заниманията. Съгласувах ги с желанията на родата. Алармата си включих и сега съм тук...
Тук съм... с мислите си най-топли и усмихнати след миналите дни. И с другите си мисли - с настроенията ми с празнота... Не искам да броя ги дните, които ме делят от онзи ден, когато и мислите, и сърцето, и душата ми, и тялото ми ще са на едно... Когато ще съм цяла...

Сега съм тук, където тялото ми ще посреща и изпраща, уют домашен ще твори за децата ми - най-истинския смисъл на живота... за родителите, които заслужават да се радват на децата свои...
А душата ми... тя е тук и там... там, където Любовта е... 
Душата ми на две е...

сряда, 18 декември 2013 г.

разни мисли...

Мислех, че тази година ще е различно. Надявах се мислите за отчетност да не се навъртат на границата на отминаващата и идващата години. А те, дори по-рано ме връхлетяха. 
Да, точно е - връхлетяха ме. Не виждам причината. Обикновено такива отчети и равносметки се правят когато голяма промяна се планува. Или когато не е планувана, но необходимост е назряла. А сега нито промяна искам, нито има необходимост.
Да, искам промяна, но тя ще е толкова голяма... Убеждавана съм, че не е необходима, че е невъзможна... Но на малко ли невъзможни неща се радвам в дните си?
Да, промяната много я искам. Независимо, че ще промени изцяло житието ми. Искам... 
Ясно е, няма да избягам от отчетността пред себе си. Годината, защото на нея по й приляга отчета, беше шарена. И като цяло по-цветна беше. И някак по-топла... на душата. 
Не съм съгласна, че когато нещо се повтаря, то задължително води до скука и безличие. Да, ще доведе, ако се върши по задължение. Но когато и на най-дребното, ежедневно действие се подари усмивка и страст - всичко е различно. 
Толкова е лесно да си подариш усмивка сам, а сетне е още по-лесно да я подариш на човека срещу теб. Когато сърцето бие в ритъм с полет на пеперудени крила... И тогава няма ежедневие, няма безличие... И тогава всичко е по-истинско и по-смислено...
Това е щастието... 
Когато си позволим да бъдем щастливи...
Да го направим...

неделя, 8 декември 2013 г.

за съботния ден и за мечтите...

Дните споделени са прекрасни. Не се притеснявам от ежедневието. Винаги има начин, ако има желание, денят да си направим различен. Аз желание имам. Не липсва и от другата страна. Защото каквото и да си говорим, за това са нужни двама.
Различието е онзи момент, в който в погледа отсреща изненадата в искрена усмивка заблестява. 
Когато усмивките са част от дните ни е тъй прекрасно.
Съботата се оказа слънчев ден във всеки смисъл. Слънцето в душите се усмихваше на декемврийското слънце. Вятърът, силен, облаците отнасяше и следа от тъга в мен не оставяше. Часовете заедно пак не стигат, сякаш вятърът и тях на бързо бе отвял. Но минутите, наситени с нашето присъствие, се превръщат в спомени най-топли. В прегръдките, макар и кратки заради приличието предхорско, с топлина зареждаме се. Но онази топлина, която погледите ни издават, тя е нещото, което има смисъл.
Често напоследък, мислите ми поемат в посока една. За взаимността, която пропорционална е на времето ни заедно. За чувствата, които все по-силни са, със силата на времето са подкрепени. За онези мигове, когато не можеш вече да си представиш живота без другия. И не искаш...
И идея си нямам кое и как възможно е да бъде. Но знам, че съм щастлива. Щастлива съм сега и утре ще съм. Защото искам... Защото заслужавам... Защото щастието в погледа отсреща виждам... Защото щедра е към нас съдбата.
Ако преди година, две или даже пет, някой беше казал ми, че днес ще бъде тъй... щях да се усмихна и да кажа - фантазьор... Но, да... мечтите сбъдват се. Ако в тях е вярата голяма. Въпросът е: колко ли да е голяма? Ами... много! Безгранична и... с усмивка. 

Мечтите си - мечтая си ги всеки ден. През нощите сънувам. В прегръдка най-нежна - сбъдват се. 
Мечтите ми за двама са... Знам го, но не зная как да го докажа. Сигурна съм, че ако мечтите на двамата са без ограничения, те със скоростта на светлината ще се случват... 
Съдбата чака нашето позволение, за да ни ги сбъдне. Нашите мечти... неограничени от правила, съображения и така трябва...
Нека смело да си ги мечтаем... и с обич...

петък, 6 декември 2013 г.

с усмивка...

С усмивка вечер се завивам. 
С усмивка сутрин се протягам.
С усмивка в денят си се разхождам.
С усмивки се зареждам в най-топлите прегръдки...
Толкова е хубаво... с усмивка.
Дните са студени. Слънцето показва щедрост, но вятър му е дружка. Дните къси са, а нощите безкрайно дълги.

В душата ми усмивката е топлина от обич...


вторник, 3 декември 2013 г.

предколедно...

Започна се... 
Влади коледна украса си е сложил...
Глокси с приказки започва...
Руми картички е сътворила...
В очакване на Коледното чудо...
А пък на мене ми е толкова далечно. Очаквам Коледа и всички празници със смесени чувства и настроения. 
Ако започна от физическата страна на празничните дни - тялото ми ще бъде на едно място, а душата ми ще копнее за друго. Ще се усмихвам, но тъгата ще замъглява погледа ми. Е, ще се случи и блясък от радост да се появи, но ще е за кратко. 
От къде го знам ли? Ами... всяка година е така. Всяка, от последните четири... Тази ще е петата... 
Не, не искам тези сиви настроения... 
Знам, че неизбежността е нещото, с което не мога да привикна, но ще се справя и този път. 
Защото в мен Надеждата е повече. Защото смели са мечтите ми. Защото всеки ден се сбъдва мъничка мечта. Защото все ще дойде онзи ден, който ще сбъдне и по-голямата... 
Надеждата... нали си знаете... тя е в мен... с мен... 
Аз съм  Надежда... И Любов... 
И така... декември е. И сняг позаваля, нищо, че стопи се. Поне е студено, а не безсрамно топло.
Денят, днешния, си го започвам с усмивка и... надежда ;)
Имам нужда от топлина. За начало ще си я намеря в чаша топъл чай. Не, не го искам топъл, сега го искам горещ. Ще бъде компенсация за топлата прегръдка, която ми липсва. И надеждата, че днес ще се сгуша пак до сърцето на любимия...

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner