сряда, 25 септември 2013 г.

любов...

Любов съм...













.

понеделник, 23 септември 2013 г.

за усещанията...

Понякога ме обсебват едни усещания...
Не ги искам...
Толкова са натрапчиви, че не мога да избягам от тях... Опитвам се... Без успех... за сега...
Дали като ги споделя тук ще ме оставят най-сетне?...
Едни усещания за изоставеност... За промяна в чувствата на най-любимия ми...
Попитах си... макар, че знам, че не трябва и ненужно е. Потвърди, че всичко е наред, че промяна няма...
Знам, че няма причина да не е искрен с мен. Вярвам му безусловно...
Обаче... защо все още разни терзания ме държат в плен на мисли негативни? Защо не мога да се отпусна и да се усмихна?
Искам да се радвам на днешния ни ден! Прекрасен, топъл и толкова уютен... Ден със страсти пожелани. Ден с домашна топлина. Прекрасно е!
Искам да спра негативните си мисли. Няма причина. Никаква!
Обичам си го! И вярвам в споделеността...
Искам цветните си мисли... Мислите си с обич...
Искам Любовта...

петък, 20 септември 2013 г.

дъгата...

Пише ми се...
Толкова много мисли и теми в мен се борят, но победител няма. Като вулкан съм с изгарящи мисли търсещи свобода. Сигурно не ще се получи нищо смислено. Но така или иначе, сега съм тук...
Времето, онова дето все по-бързо тиктака и носи усещането за недовършеност и пропуснатост в дните ми... Все по-често дружка му е забравата, която най-обича да се маскира зад забързаното ежедневие. След осъзнаването на тази неочаквано недобра комбинация в мен се разливат разни лепкави и сиви настроения. И търся рецепта за  цветност...
Времето, онова климатичното, дето в сиво облича ми дните. Есенно-ветровито и мокро-дъждовно е модно сега. Гарнирано със студените сутрини и тъмно-ранните вечери...
И двете времена не ми понасят. И двете са неизбежни. Под тяхно влияние ми се размътват мислите и реакциите,  непредсказуема съм и аз. Слънцето в миг да заслепя ще мога, а после и ураган по-кротък ще е от мен...
А аз все дъгата търся в себе си...

неделя, 8 септември 2013 г.

уморена...

Оптимист съм по природа...
Или поне така ми се иска да е.
В очите на другите съм...
Но в своите... не мога да се заблудя...
И днес се уморих от оптимизма си.
Убедена съм, че за да се чувствам добре нещо трябва да направя. Най-лесно е с усмивка да започна. После с нея идва втора, трета... Всичко се подрежда в пъзела на оптимизма.
Да, събуждам се понякога по-черна от безлунна нощ. Една искрица трябва ми и мога да превърна в празник за душата всеки ден. Искрици имам в себе си. Най-лесно се намират в спомен мил, в мечта за утре. А после моите искри раздавам, на любимите ми хора, на тези - важните за мен.
Но днес... ден обикновен... До онзи миг, когато негативизъм ме поля и искрата в мен угасна.
Да плача... вече няма смисъл. Не помагат ми сълзите. Само ми вредят и вкарват ме в по-студена яма.

петък, 6 септември 2013 г.

с усмивка... и любов...

Когато денят ни започва с усмивка...
Когато денят ни започва с прегръдка нежна...
Хубаво е... Топло е... Прекрасно е...
Когато осъзнаем, че съдбата е щедра с нас...
Денят ни бе чудесен и запази усмивките ни и усещането за лекота дълго след като се разделихме... по необходимост...
Любов е чувството, което ме усмихва с всеки спомен за деня. Любов е усещането за полет и свобода. Любов е и притеснението за другия и желанието да помогна по всеки и всякакъв възможен начин да се чувства по-добре. Любов е когато усещам прегръдка родена от порив на страст. Любов е нежността, която е само за мен. Любов е, когато в очите любими блясък издава чувства прикрити. Любов е...
Любов е... Животът е Любов!