понеделник, 26 август 2013 г.

с целувки...

Усещането, че си необходим за другия... Толкова е... вдъхновяващо и мотивиращо.
Усещането, че си му липсвал не е хубаво, но е признание за твоята значимост.
Не е суета.
Хубаво е да знаеш, че някой има нужда от теб и ти можеш да му помогнеш в дадения момент с дума, прегръдка, разговор.
Можеш да направиш нещо за любимия си човек...
И когато видиш в очите му блясък на радост...
Или в очите му искрите на щастие блеснат...
Толкова е хубаво с обич да можеш в такъв момент да прегърнеш своя любим...
Думите излишни сега са. И всичко с целувка си казвате...
С целувки обичам да си говорим...

неделя, 25 август 2013 г.

уморих се...

Уморих се от очакванията на другите...
Уморих се да съм все добрата...
Уморих се да ме хвалят...
Уморих се да съм... каквато ме очакват и ТРЯБВА да бъда...
Уморена съм...
Искам да съм само себе си...
Искам да се пак открия... в погледа на мъж любим...
Искам да съм без товарът на очакванията...
Искам да съм... аз...
Искам...
Много ли е?

неделя, 18 август 2013 г.

в утро самотно...

От умора вечер заспивам и после се събуждам и да заспя не мога. Знам, че притесненията ми не му помагат. Пречат ми и на мен.
В един момент се оказва, че мерките взети за профилактика не са достатъчни и проблем възниква. Да, сигурна съм, че кризата ще отмине. Но това е знак и за него и за мен, че още трябва да се прави. В сутрините ранни ровя и чета как и какво ще може и ще трябва да се направи след момента на кризата.
Не искам да омаловажавам случилото се. Нито искам да го преувеличавам. Иска ми се да вярвам, че ще намеря границата между двете състояния. Знам, че сега е особено важно да се направят необходимите изследвания и консултации. А после, след кризисния период, който все още нямам идея колко може да продължи, трябва да сме готови с варианти за подпомагане дейността на организма и подсилване на отслабените места.
Да, звъня често, но не приемам обвинението, че си играя с телефоните. Непоносимо ми е, че съм далече когато има нужда от мен и само като го чуя мога да се поуспокоя за следващия час и да посвърша неотложните си задачи.
А днес ще събера и още маточина и други билки. В началото на лятото, както подобава на една Амазонка, събрах си билки за болежки и предимно за профилактика на болежки знайни и незнайни. Днес ще наблегна на вече знайните, които неочаквано се появиха с криза и все още неотминало притеснение.
Не мога да се освободя от мисълта, че сме можели да направим нещо повече за здравето си, а не сме го направили. Знам, че тази мисъл не ми помага, не помага на моето слънце, но тя е в мен и трябва да я променя съвсем скоро. Трябва да е мисъл за това какво сега може и трябва да се направи, за да не се повтаря тази криза, за да не се стига до други проблеми.
Време е да се чуем и после да видя накъде ще ме отведе деня...
Искам много скоро да премине кризата и милото ми момче да се освободи от притесненията, които измъчват и него. Тези притеснения не му помагат, но разбирам, че в такъв момент са нормални. Как искам да го прегърна и да отнема всичките му страдания...

петък, 16 август 2013 г.

ранно утро

В ранно утро се събудих. Тихо е навън. Облаците снощни още тук са. Само задух са донесли. Прохладата я няма.
Усмихвам се на утрото. Искам да я задържа  / усмивката / у себе си поне за седмица. За толкова ще съм далече. Ще имам нужда от усмивка.



понеделник, 12 август 2013 г.

объркани мисли...

Объркано ми е. Уморено ми е.
Безсилие ме е прегърнало и волята ми е прекършило.
Дните ми минават в дейности необходими. Необходими в това време и на това място. И полза от тях има. За мен и за другите.
Не се оплаквам от работата, която в повечко  ми идва понякога. Върша я с радост, дори бих казала. Удовлетворение ми носи. Заради полезността си.
Умората не е физическа. Не ми тежи физическия труд.
Емоционална е умората. Нямам обяснение. Може би причината не е една.
Не мога в мислите си да се спра. Не мога и тях в покой да ги оставя.
И не защото не зная какво искам. Не зная как. Освен това го искам веднага. И това не зная как да се получи.
Мислите ми са като оплетени калчища. Затова е странно, че има часове, в които е различно. А може би не е толкова странно. Ако уточня, че това са часовете за любов и нежност. Часовете с любимия ми мъж...
Излишно ще е да уточнявам, че тези часове изнизват се като минути и все не стигат ни...
От хармония имам нужда.Онази хармония дето ме подрежда и се чувствам цяла. Хармонията, която ми е същност.
Дали сънят ще ми помогне?

събота, 10 август 2013 г.

тъгата в мен...

Толкова пълна къща... скоро не е било...
Но в мен е някак празно. И тъжно ми е...
Да, радвам се на децата. Повод са ми и за гордост даже.
С настройката за радост всички гости си посрещам. На дразнителите неизбежни внимание не давам. Търся за усмивки поводи навред. По-позитивен днес от мене няма. Може да се каже, че наред е всичко...
Обаче...
В мен тъгата се промъква. И в празното се загнездява... В празното, което твойта липса ми създава.
Тъгата в болка се превръща осъзнала самотата ми сред много хора...

сряда, 7 август 2013 г.

нещо вечерно...

Някакви вечерни мисли ме наобикалят. Малко въпросителни и безотговорителни. Зародишът не е от този час. От вчера и от днес...
За истината мисля си. За лъжата. Дори и някаква невинна да е тя. Но има ли лъжа невинна?...
За доверието мисля си. За съмненията. Без доверие съмненията в свои са води и могат да удавят всяка мисъл светла.
За разговорите мисля си. За монолозите. От диалози по-красиво няма. Защо красиво ли? Защото диалогът е истинска хармония.
Понякога се притесняваме да споделим и се измъчваме от сенките на наши си безпочвени съмнения. А толкова е лесно... Просто си говорим и разбирането получаваме по най-естествен, лесен начин.
За да разбереш, за да те разберат... доверие е необходимо. А то гради се с  обич, с вяра и желание. Но пък толкова е лесно да се разруши. Сякаш кула пясъчна е...
Хора сме. Съмненията в нас по стъпка хлъзгава ни водят. Лесно е да се залитне. Подадена ръка помага на рамото на милия да се опреш. Това е сигурност, която само с доверие постига се.
И с обич...

четвъртък, 1 август 2013 г.

с надежда

В очакване съм...
В очакване на утрешния ден...
Особено смирено ми е.
Но не  и помирено.
Прошка ще потърся утре... от цялата си буйстваща душа...

Дали ще я получа...
С надежда утрото очаквам...





 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner